Тревопасните трицератопси през Креда (период от края на Мезозойската ера, когато са изчезнали динозаврите) са били като съвременните носорози - масивни, величествени и без естествени врагове. Да, наистина, мнозина смятат, че трицератопсите са имали естествен враг в лицето на хищните тиранозаври, населявайки същите територии през същата епоха, но най-новите изследвания на палеонтолозите все повече отричат подобна версия.
Както големи котки като лъвовете не биха си позволили да нападат носорози, така вероятно и иначе легендарният Т-Рекс едва ли е изпитвал голямо желание да тества остротата на рогата на растителноядните бронирани крепости.
Небрежният урок по палеонтология свършва някъде тук. Интерлюдията бе с цел по-различно навлизане в територията на Alice In Chains - едно животно, тръгнало към славата през 80-те години на 20-ти век и, макар да е преживяло доста битки, все още показва, че може да бъде опасно.
The Devil Put Dinosaurs Here е вторият албум след реформацията на сиатълските легенди през 2005 година. Името на албума и самата обложка предизвикаха куп коментари. Идеята за втори, невидим за невъоръжено око череп на трицератопс, който заедно с видимия образ от червената корица прелива в образа на Сатаната, е, меко казано, брилянтна.
Самото заглавие пък няма как да не предизвика разнопосочни коментари. В култовия филм "Духът на времето" (Zeitgeist) имаше момент, в който сатирично бе осмяна официалната позиция на църквата, че "Господ тества вярата на хората със скелетите на динозаврите". Иначе как да бъде обяснено на вярващите, че планетата Земя е на 6000 години или там колкото са според Библията?
Явно опитите да бъдат пратени в коша убедителните научни доказателства в името на безрезервната вяра в Божието слово са дошли до гуша на Alice In Chains. И групата тръгва "да прави разкопки на фосили" - не толкова за да обори съществуванието на Всевишния, колкото да се противопостави на промиването на мозъци.
The Devil Put Dinosaurs Here e като кирка, а всяка една песен вътре е четчица - такива, каквито палеонтолозите използват, за да извадят костите във възможно най-добро състояние. Мощното начало със сингъла Hollow е като първи удар в земята - силен и тежък, а колкото по-надълбоко се копае, толкова повече ударите стават по-различни и по-внимателни.
Alice In Chains използват цял куп похвати от съвременния и не толкова съвременния рок, за да запишат своя втори албум с фронтмена Уилям Дювал (William DuVall). В почти всяка статия за бандата се говори за това дали той успява да замести Лейн Стейли (Layne Staley). А вероятно никой не трябва да се вълнува вече толкова много. Просто почеркът на Дювал е съвсем различен от този на покойния вокалист.
Както и в Black Gives Way to Blue, и тук китаристът Джери Кантрел (Jerry Cantrell) е дал най-доброто от себе си, за да сътвори един ядосан и мрачен набор от песни. Разчупени бийтове, сайкъделик, прогресив и стоунър рок влияния, малко олдскуул хеви метъл рифове, много груув и дуелни вокали - това е The Devil Put Dinosaurs Here.
Песни като Stone, едноименната с албума, Scalpel, Phantom Limb, Choke... вероятно ще се превърнат в любими на мнозина фенове, вероятно ще станат концертни фаворити, а може и да бъдат отритнати, но в никакъв случай няма да оставят никого безразличен.
Alice In Chains пак са тук и ако група от техния ранг не може да накара хората да разграничат вярата от сляпото следване на християнските канони, то значи динозаврите не са населявали земята преди възхода на човечеството.
