Всички обичаме Исабел Алиенде, но си заслужава да прочетете и други латиноамеркански писатели, които ще пленят умовете ви, ще разтопят сърцата ви и ще ви накарат да повярвате в чудеса. Следващите 5 книги са повече от достатъчно доказателство за това.
"Отблъскващо щастие" на Гийермо Мартинес
Гийермо Мартинес е едно от безспорно най-интересните имена в съвременната аржентинска литература. Учил е математически науки в Оксфорд, но любовта към литературата надделява над тази към точните науки.
На ръба на здравия разум, на крачка от лудостта, героите в разказите на Мартинес са ярки и запомнящи се, а историите им винаги успяват да изненадат с драматична и често шокираща, но винаги непредвидима развръзка.
"Отблъскващо щастие" е сборник, включващ 11 разказа – колкото разнообразни, толкова и майсторски. От фантастика, през еротика, до ужаси – историите на Гийермо Мартинес впечатляват със своята цялост и въздействието си. През 2014 година сборникът е удостоен с награда за най-добър испаноезичен разказ на името на Габриел Гарсия Маркес.
"Старите моряци" на Жоржи Амаду
Жоржи Амаду оставя ярък отпечатък върху творчеството на цяло следващо поколение писатели и променя бразилската литература завинаги, пресъздавайки характерните за страната си действителност и душевност с помощта на фолклорни и фантастични елементи.
"Старите моряци" е роман, в който шеметното му въображение се развихря, за да ни пренесе в славния бразилски град Баия, където може да се случи всичко.
Реалност и мистика, екзотика и неповторим колорит на персонажи и пейзажи се преплитат в една наистина необикновена книга, която може да убеди дори най-големите скептици, че чудесата съществуват.
Жоржи Амаду е автор на повече от 30 романа, преведени на над 40 езика, и си остава най-четеният и най-продаван бразилски писател и до днес.
"Герой по неволя" на Марио Варгас Льоса
Марио Варгас Льоса е не само нобелов лауреат, но и един от най-изтъкнатите писатели в съвременната литература на Латинска Америка наред с Габриел Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар.
Писателят притежава тънък усет за човешката природа и социалните катаклизми, а персонажите му, често прескачащи от един роман в друг, са ярки и запомнящи се.
В "Герой по неволя" Варгас Льоса разказва паралелно две пресичащи се истории. Едната ни среща със собственик на транспортна фирма, станал жертва на изнудване и рекет. Решен да следва завета на баща си "Никога не се оставяй да те тъпчат", той неволно се превръща в герой с отказа си да се поддаде на натиска.
Другата история ни запознава с богат собственик на застрахователна агенция, който събира смелост да пренебрегне очакванията, нормите и условностите на висшето столично общество и се жени за жената, която обича, с което успява не само да скандализира всички, но и да отмъсти на разглезените си синове.
Криминалната интрига, умело вплетена в тези два сюжета, прави повествованието още по-увлекателно.
"Бетибу" на Клаудия Пинейро
Клаудия Пинейро е още един от особено увлекателните разказвачи на Аржентина. Дълго време работи като журналист, но литературните ѝ успехи постепенно изместват журналистическите. Романите ѝ са световни бестселъри, преведени са на много езици и печелят международни и национални отличия.
"Бетибу" притежава най-добрите качества на съвременния трилър: нарастващо напрежение, плътни образи, неочаквани обрати, хумор и безпощадна ирония, които правят книгата много повече от обикновено криминале. Пинейро повдига важни и болезнени обществени проблеми, най-вече що се отнася до задушаващото влияние на властта над медиите.
В "Бетибу" разследващият журналист Хайме Брена се впуска да търси истината зад необичайната смърт на Педро Часарета. Заедно с писателката Нурит Искар той се опитва да разбере дали става дума за самоубийство, или за отмъщение.
"Алефът" на Xорхе Луис Борхес
Всепризнат майстор на кратките повествователни форми, Xорхе Луис Борхес е извор на вдъхновение за няколко поколения писатели и читатели. Разказите на Борхес са образец за подражание, но и игра с цялото човешко познание.
Темите, с които се занимават седемнайсетте творби, събрани в сборника "Алефът", са вечни – религия и наука, смърт и безсмъртие, сънища и загадки. Общото между всички тях е идеята за безкрайността на времето. За неговата необятност. За възможното невъзможно. Промъква се и любимият мотив за безкрайната библиотека.
