23 Февруари 2019, 17:38

12 филма ще се борят за наградата на "Домейн Бойар" на 23-тия "София филм фест"

Google+ Pinterest LinkedIn +

Балканският конкурс на "София филм фест" по традиция включва едни от най-успешните филми, произведени в региона през последната година. И през 2019 г. организаторите ще споделят с публиката балканско кино, представено от неговите автори.

Освен това 12 филма ще се борят за наградата на "Домейн Бойар" в Балканския конкурс на 23-тия "София филм фест". Ето кои са те:

Стартирал като проект на "София мийтингс", филмът "Нейна работа" ("Her Job", 2018) е пълнометражният дебют на гръцкия режисьор Никос Лабот. Главната героиня в копродукцията на Гърция, Франция и Сърбия е 37-годишна неграмотна домакиня, която води скромен живот със съпруга и децата си в Атина. За да се справи с финансовите проблеми, тя е принудена да започне работа като чистачка в търговски център. Въпреки странната работна среда, тя печели повече уважение и признателност, отколкото в семейството си. И това променя представата ù за живота. 

"Нейна работа" е вдъхновен от истинска история за жена от в Северна Гърция, която чрез работата преоткрива личните качества и независимостта си. Тя толкова впечатлява Никос Лабот, че режисьорът решава да разкаже за нея в първия си игрален филм, получил наградите за най-добра актриса (Мариша Триантафилиду) в Солун, за най-добър филм в конкурсната програма "1–2" във Варшава, както и наградата на ФИПРЕССИ и на младежкото жури на ФИПРЕССИ отново там. 

Носителят на голямата награда на кинофестивалите във Варшава и Триест – "Делегацията" ("The Delegation", 2018) на албанеца Буяр Алимани – е копродукция на Албания, Франция, Гърция и Косово. Действието се развива през октомври 1990 година, когато комунистическият режим в Албания се опитва да задържи властта. Тогава в Тирана идва европейска делегация, за да провери как правителството въвежда реформите – основно изискване, за да бъде приета Албания в Организацията по безопасност и сътрудничество в Европа. Делегацията е ръководена от правителствен служител, изпратен на мисия в далечен затвор, за да върне важен дисидент в столицата.

Вторият игрален филм на Толга Карачелик "Пеперуди" ("Butterflies", Турция, 2018) е горчива драма за отчуждението. Главните герои в него – двама братя и една сестра – тръгват обратно един към друг и към селото, в което са родени, за да съберат разпиляното си семейство. Заглавието идва от приказката, която майка им е разказвала като деца за лека нощ. Тримата не се познават и не знаят нищо един за друг. Събират се заедно след 30 години на погребението на баща си... Филмът се представя в София след престижни фестивални отличия като Голямата награда на журито в "Сънданс" '18, призове в Адана, Анкара, Букурещ, Истанбул и Солун.

Пълнометражният игрален дебют на сръбския режисьор Огньен Главонич – "Товарът" ("The Load", Сърбия-Франция-Хърватска-Иран-Катар, 2018) – е представен премиерно в секцията "Петнайсетдневка на режисьорите" в Кан. Главният герой в него – Влада – е шофьор на камион, натоварен със задачата да пренесе тайнствен товар от Косово до Белград. Действието се развива по време на бомбандировките на НАТО в Сърбия през 1999 година. Филмът е "впечатляващ поглед към военните престъпления по време на войната в Косово и последствията от тях, а хърватската звезда Леон Лучев е изключителен в главната роля", пише в ревюто си "Cineuropa". Творбата има 11 награди и 12 номинации в актива си, сред които приза "Федеора" за най-добър чуждоезичен филм в Хайфа '18, "Сърцето на Сараево" за най-добър актьор Леон Лучев и Специален диплом от кинофестивала в Любляна.

С третия си филм "Историята на един летен любовник" ("The Story of a Summer Lover"), копродукция на България-Румъния, обещаващият румънски режисьор Пол Негоеску напомня за връзката между името на Уди Алън и интелигентните романтични комедии и джаза. "Историята на един летен любовник" е замислен като реверанс към тези класически филми и разказва за професор по математика около 40-те, който има свободна връзка, но въпреки тази свобода иска да скъса с приятелката си. Нещата се променят, когато тя му съобщава, че е бременна и че ще спрат да се виждат, без значение дали тя ще роди детето или не.

Политическата сатира на македонския режисьор Владимир Блажевски – "Годината на маймуната" ("Year of the Monkey", Република Македония-Сърбия-Словения-Косово, 2018) – е забавна и любопитна история за своеобразното приятелство между самотно шимпанзе и надзирател на затвор. Шимпанзето Коко по случайност се оказва на свобода, а Кобе, един от управителите на зоопарка, е уволнен поради икономическата криза и получава обещанието на директора, че ако върне маймуната беглец, ще получи работата си отново. Главните роли са поверени на Игор Ангелов, маймуната Коко и хърватския диригент Мария Кон. Продуцент на "Годината на маймуната", както и на предишния филм на Блажески – "Пънкът не е мъртъв", е Дарко Попов, който участва и като барабанист в популярната македонска рок-група "Суперхикс".

Дебютният филм на кипърската режисьорка Тоня Мисхиали – "Пауза" ("Pause", Кипър-Гърция, 2018) – проследява историята на домакиня на средна възраст, хваната в капана на скучен брак със съпруг, когото вече не обича. Подобно на много хора като нея, тя бяга от реалността чрез въображението си, но когато на хоризонта се появява млад художник, нает да рисува сградата, в която живее, фантазиите ù започват да се смесват с реалността и границата между тях избледнява. Една пауза в живота ù би могла да постави ново начало….

"Вътрешни хора" ("Insiders", Турция, 2018) на Хюсеин Карабей разказва история за измамните тактики, прилагани в затвор, за да бъде провокиран един арестант да говори. В очакване на съпружеско свиждане затворникът се оказва лице в лице със сестрата на жена си, а незадоволеното желание провокира сериозен етичен конфликт и неочакван драматичен обрат...

Продукцията на Босна и Херцеговина "Добър работен ден" ("Good Day’s Work", 2018) на режисьора Мартин Турк представя моралните избори в реалния живот чрез разказ за едно обикновено семейство, в което мъжът е безработен, жената – бременна, а синът има проблеми в училище. Мъжът отива на интервю за работа, но по пътя нещата се объркват, защото всичко в живота има висока цена – особено, когато човек следва убежденията си и винаги държи на истината…

Пълнометражният дебют на румънската режисьорка Йоана Урикару – "Лимонада" ("Lemonade", Румъния-Канада-Германия-Швеция, 2018) – е драма за трудния избор да бъдеш емигрант. Филмът е представен в секцията "Панорама" на 68-ото издание на "Берлинале", а по-късно получава наградата "Сърцето на Сараево" за най-добра режисура. Продуцент на филма е носителят на "Златна палма" Кристиан Мунджиу. Кинотворбата среща зрителя с 30-годишна самотна майка от Румъния, която се грижи за болни хора в САЩ. Точно преди временната ù виза да изтече, тя се омъжва за един от хората, за които се грижи, за да осигури американската мечта за себе си и малкия си син… Филмът събира в един ден всички препятствия и трудности, пред които се изправя главната героиня. И докато тя се бори с властта на всевъзможни нива, най-важен за нея се оказва въпросът каква е цената и струва ли си тя да бъде платена, за да получи това, към което се е устремила.

Филмът на Раско Милкович "Лов на вещици" ("The Witch Hunters", Сърбия-Република Македония, 2018) пречупва сериозни проблеми през призмата на детския поглед и предлага зрял разговор за наболели проблеми. Историята е за едно момче с частична церебрална парализа – ежедневието му преминава в терапевтични упражнения, а в мечтите си той се превръща в супергерой и чрез въображението си се бори с тъмните сили в един измислен свят.

Най-новият филм на българският режисьор Киран Коларов ("Служебно положение ординарец", "Бунтът на L")  – "Мълчанието на сестра ми" ("My Sister’s Silence", 2018) – е българското предложение в Балканския конкурс. Филмът разказва трагикомична история за събитията в едно семейство – бащата е изоставил нерешителната майка, както и една колекция от пеперуди – "доказателство" за безбройните женски сърца, които е завладял. Малкият син иска да стане писател на еротични романи, а сестра му отказва да говори и общува само чрез компютъра си...

"Недоимъкът на любов сред хората може би се дължи на това, че ние не искаме да разберем околните и се интересуваме прекалено много от собственото си битие",  споделя  режисьорът.

 

Сподели.

Относно автора

За Катя Димитрова журналистиката е не просто професия, а начин на съществуване. Интересите й са свързани с международната политика, лайфстайла, здравето, науката и технологиите, а хобитата – с литературата, театъра и хубавата музика.