За песните и мрънкането, регламентът и възможностите...
Какво е Евровизия? Нещо, което всички твърдят, че не гледат и не харесват, но за което всеки има мнение. Нещо като футбола, Биг Брадър, поп-фолка и политиката.
Даже и професор Вучков се изказа, че песните на Миро не стрували. То оставаше и да твърди друго.
Мърморенето срещу единствения ни естраден форум от такъв мащаб, чийто финал е тази неделя, е типично български феномен. Каквито и усилия да се правят, каквито и промени да се въвеждат, угодия няма и няма да има.
Завистта и интригите в поп-гилдията, интересите на различни лобита в бранша плюс старото правило, че за пресата добрата новина е лошата новина, вилнеят със страшна сила.
Неоспорим факт обаче: и съсловието, и публиката имат нужда от Евровизия. А тази година регламентът е сериозна крачка напред. Така че целият този плач е смешен. На когото не му харесва, да не гледа и да не коментира. Има достатъчно музикални канали, които бълват Gaga и Ke$ha до припадък.
Не е вярно и че песните не са хубави. Ако се върнем към предишните години, трудно ще намерим толкова и такива композиции във всяко друго издание.
Което и да е от сегашните парчета би ни представило в Осло най-малкото достойно, без да се червим от неудобство, сякаш гледаме Краси Аврамов и Петя Буюклиева в Москва, Румяна Желева в Брюксел или български спускачи във Ванкувър.
Но нека преговорим песните една по една:
1. Eagle (от Ясен Козев и Крум Георгиев)
Предварителните очаквания, подклаждани от майсторски PR из доста медии, бяха много големи. Затова се долавя лека вълна на разочарование. Песента е нестандартна, типично българска. Заглавието и текстът на английски също са хубави. На сцената на Евровизия Eagle ще бъде всичко друго, но не и излагация. Ще се различава от останалите и ще предизвиква коментари.
2. Моят поглед в теб (от D2)
Чисто музикално погледнато, тази песен е по-добра от Eagle. Не е обаче нещо нечувано и оригинално. Митко Кърнев обяви като неин плюс това, че е нетипична за Миро. Но това по-скоро е минус. Освен всичко друго, припевът го затруднява и има риск това да проличи и на Евровизията. Чудесна песен, но най-вече за българска сцена. Още по-добре ще звучи, ако D2 си я изпълняват сами.
3. Twist & Tango (от Томас Торнхол и Петър Панов)
Шведите са си майстори в този жанр. Знаят какво се харесва из Европа. Песента обаче звучи адски познато. Имаш чувството, че си слушал поне няколко подобни. Колкото и да е завладяваща и изпипана, това, че не е оригинална и не звучи по никакъв начин "български", си е сериозен минус.
4. Остани (от Найден Андреев и Ивъ и Петровъ)
Тази песен се хареса най-малко на публиката по време на представянето. Но ако човек я чуе няколко пъти, започва да му допада. Възможно е даже и на самия Миро да се хареса, ако я изпее още 2-3 пъти. Беше очевадно, че далеч не му е сред фаворитите. Дори се постара да покаже, че не знае текста, поглеждайки от тетрадката до себе си. Авторският екип е мастит, от “старата школа”, и не пропусна да демонстрира снизхождение към по-младата конкуренция. Факт е, че композицията е добра, например за форум като "Златния Орфей". За Евровизия – не чак толкова.
5. Ангел си ти (от Миро, Михаил Михайлов и Гордан Дейвис)
Миро е ловък компилатор и плагиат, включително от самия себе си. Песента звучи като вариация на тези от албума му. В случая това déjà vu не е минус, а плюс. Най-справедливо ще е именно “Ангел си ти” да ни представи пред Европа. Освен че има завладяващ припев и ритъм, тя най-добре синтезира състоянието на българската попмузика през последната година. А в нея доминираше именно Миро с подобни изпълнения. Така че – нека Европа види нивото ни в момента.
Тук стигаме до основния минус на регламента тази година. Ако изпълнителят участва със собствена песен в конкурса, къде е логиката да очакваме, че ще иска някоя друга да спечели? Много ясно, че всячески ще фаворизира своето парче!
Логично е и феновете на певеца (а те ще са най-активно гласуващите с SMS-и) да подкрепят неговата песен – свикнали са с това звучене, с този стил, а и не са безразлични към неговото субективно желание.
Колкото и обективизиран да е регламентът тази година, в този си вид той отново подклажда интриги и напрежение в гилдията, даже в самата кухня на BG Евровизия. За следващите години този елемент трябва да се прецизира.
Ако одобреният да ни представя артист е по-известен с авторски парчета, нека и петте да са такива.
Ако качествата му са повече изпълнителски, тогава нека преглътне ограничението да не се конкурира със своя композиция. Тогава не само крайният резултат ще бъде по-обективен, но ще се спестят излишни коментари и съмнения.
Изборът на българска песен за Евровизия 2010 ще бъде излъчван на живо от зала 2 на НДК на 28 февруари. Добре би било да спечели някаква “песен с криле” – “Eagle” или “Ангел си ти”.
Едно е ясно – която и композиция да бъде изпратена с Миро в Осло, тук у нас пак ще има мърморене, негодувания и естрадни интриги. Все пак, колкото и да сме вътре в Европата, си оставаме в България...
Автор: Георги Неделчев
