След скандалния и бурен сблъсък в национален ефир между инфлуенсърката Мими Шишкова и журналистката Ружа Райчева наяве излизат малко известни факти за миналото на популярната тиктокърка.
Само преди дни двете се сблъскаха остро по темите за медийната среда, пропагандата и свободата на изразяване у нас в предаване, водено от бившия кадър на bTV Мария Цънцарова. Този ефирен сблъсък насочи обществения фокус към дейността на Мария Шишкова – фигура, чието име все още е слабо познато на по-широката аудитория. Оказа се, че зад гърба си популярната тиктокърка има един изключително противоречив и скандален проект: настолна игра, която според критиците прекрачва границата на добрия тон и открито осмива българските традиции и идентичност. Случаят повдига и по-широкия въпрос за една опасна тенденция у нас: как под маската на „хумора и сатирата“ често се прокарват чисто пропагандни внушения.
Ето какво се знае за създаването, концепцията и скандалите около феномена „Карти срещу българщината“:
Раждането на идеята под карантина
През 2020 г., по време на изолацията около COVID-19 пандемията, Мария Шишкова и нейният съпруг Радослав Петров решават да копират чужд модел за печелене на популярност, като адаптират за българския пазар американската игра за черен хумор "Cards Against Humanity". Проектът започва в домашни условия с принтирани на обикновен принтер карти, но бързо е превърнат в търговски продукт през сайта bulgarshtina.bg – ход, който според критиците цели комерсиализиране на скандала и умишлено търсене на провокация с цел бърза печалба.
Какъв е смисълът на играта?
Официално „Карти срещу българщината“ се рекламира като парти игра, но съдържанието ѝ често преминава границата на политическата коректност и елементарното уважение.
• Правила: Един играч тегли черна карта с незавършено изречение, а останалите предлагат отговори от ръката си, за да се получи възможно най-абсурдната или цинична комбинация.
• Мишената на атаките: Под прицела на авторите попада широк спектър от българската действителност. Критиците на проекта обаче подчертават, че вместо интелигентна сатира, играта често предлага вулгарни клишета, груб цинизъм и откровено осмиване на национални символи, обичаи и исторически комплекси. За много хора заглавието и съдържанието не са проява на самоирония, а директна обида към националното достойнство.
Сатира или параван за пропаганда?
Казусът с Шишкова и нейната игра кореспондира с един много по-сериозен проблем в съвременното информационно пространство. През последните години в българския интернет сегмент масово се появяват профили, канали и страници, които официално се самоопределят като „сатирични“ или „хумористични“.
Истината зад тях обаче често е съвсем различна. Под прикритието на шеги, мемета и забавни скечове тези платформи системно прокарват определени политически тези, дискредитират опоненти и манипулират общественото мнение. Подобно на подхода на Мими Шишкова, където сериозни обществени разделения се маскират като „просто игра“, много пропагандни канали използват хумора като щит срещу критиката – ако някой се възмути от внушенията им, те просто го обвиняват, че „няма чувство за хумор“.
Снимка: Elephant Bookstore
Скандалът с Патентното ведомство: Свобода на словото или прекрачване на „добрите нрави“?
Въпреки моралния и административен отказ от страна на държавата проектът продължава да търси провокация чрез пускането на допълнителни пакети с карти:
• „Политическо разширение“ – насочено към вулгаризиране на политическия процес и фигури у нас.
• „Мръсно разширение“ – залагащо на откровено нецензурен и циничен хумор.
Мария Шишкова умело използва натрупаната чрез този скандален проект популярност, за да развива личния си бранд в TikTok и YouTube. Там тя продължава да поддържа същата линия на поведение, която в очите на една част от публиката изглежда като защита на ценности, но за друга е чисто и просто търсене на евтин сензационализъм и политическа пропаганда на всяка цена.
Само преди дни двете се сблъскаха остро по темите за медийната среда, пропагандата и свободата на изразяване у нас в предаване, водено от бившия кадър на bTV Мария Цънцарова. Този ефирен сблъсък насочи обществения фокус към дейността на Мария Шишкова – фигура, чието име все още е слабо познато на по-широката аудитория. Оказа се, че зад гърба си популярната тиктокърка има един изключително противоречив и скандален проект: настолна игра, която според критиците прекрачва границата на добрия тон и открито осмива българските традиции и идентичност. Случаят повдига и по-широкия въпрос за една опасна тенденция у нас: как под маската на „хумора и сатирата“ често се прокарват чисто пропагандни внушения.
Ето какво се знае за създаването, концепцията и скандалите около феномена „Карти срещу българщината“:
Раждането на идеята под карантина
През 2020 г., по време на изолацията около COVID-19 пандемията, Мария Шишкова и нейният съпруг Радослав Петров решават да копират чужд модел за печелене на популярност, като адаптират за българския пазар американската игра за черен хумор "Cards Against Humanity". Проектът започва в домашни условия с принтирани на обикновен принтер карти, но бързо е превърнат в търговски продукт през сайта bulgarshtina.bg – ход, който според критиците цели комерсиализиране на скандала и умишлено търсене на провокация с цел бърза печалба.
Какъв е смисълът на играта?
Официално „Карти срещу българщината“ се рекламира като парти игра, но съдържанието ѝ често преминава границата на политическата коректност и елементарното уважение.
• Правила: Един играч тегли черна карта с незавършено изречение, а останалите предлагат отговори от ръката си, за да се получи възможно най-абсурдната или цинична комбинация.
• Мишената на атаките: Под прицела на авторите попада широк спектър от българската действителност. Критиците на проекта обаче подчертават, че вместо интелигентна сатира, играта често предлага вулгарни клишета, груб цинизъм и откровено осмиване на национални символи, обичаи и исторически комплекси. За много хора заглавието и съдържанието не са проява на самоирония, а директна обида към националното достойнство.
Сатира или параван за пропаганда?
Казусът с Шишкова и нейната игра кореспондира с един много по-сериозен проблем в съвременното информационно пространство. През последните години в българския интернет сегмент масово се появяват профили, канали и страници, които официално се самоопределят като „сатирични“ или „хумористични“.
Истината зад тях обаче често е съвсем различна. Под прикритието на шеги, мемета и забавни скечове тези платформи системно прокарват определени политически тези, дискредитират опоненти и манипулират общественото мнение. Подобно на подхода на Мими Шишкова, където сериозни обществени разделения се маскират като „просто игра“, много пропагандни канали използват хумора като щит срещу критиката – ако някой се възмути от внушенията им, те просто го обвиняват, че „няма чувство за хумор“.
Снимка: Elephant Bookstore
Скандалът с Патентното ведомство: Свобода на словото или прекрачване на „добрите нрави“?
Най-сериозният сблъсък с институциите настъпва, когато Мария Шишкова прави опит да патентова името на играта като търговска марка. Тя обаче претърпява пълен провал в тази си амбиция. Патентното ведомство на Република България официално отказва регистрацията с тежки мотиви. Държавната институция отсича, че словосъчетанието „срещу българщината“ директно противоречи на обществения ред и „добрите нрави“, тъй като накърнява ценностите и усещането за национална принадлежност. Шишкова, която използва юридическото си образование, за да атакува решението в съда с аргумента за „свобода на сатирата“, губи делото. Административният съд окончателно потвърждава отказа на държавата, припомняйки, че законът не позволява комерсиализирането на фрази, които увреждат общия морал.
Според критици, целият този съдебен процес е бил умело експлоатиран за генериране на скандален пиар. Тъй като отказът за патент не спира физическата продажба, а само отнема правната закрила над името, авторите пребрандират продуктите си просто като „Българщината“ (например: „Българщината срещу соца“), за да заобиколят закона и да продължат да печелят от разделението в обществото.
Разширения в същия провокативен стилСпоред критици, целият този съдебен процес е бил умело експлоатиран за генериране на скандален пиар. Тъй като отказът за патент не спира физическата продажба, а само отнема правната закрила над името, авторите пребрандират продуктите си просто като „Българщината“ (например: „Българщината срещу соца“), за да заобиколят закона и да продължат да печелят от разделението в обществото.
Въпреки моралния и административен отказ от страна на държавата проектът продължава да търси провокация чрез пускането на допълнителни пакети с карти:
• „Политическо разширение“ – насочено към вулгаризиране на политическия процес и фигури у нас.
• „Мръсно разширение“ – залагащо на откровено нецензурен и циничен хумор.
Мария Шишкова умело използва натрупаната чрез този скандален проект популярност, за да развива личния си бранд в TikTok и YouTube. Там тя продължава да поддържа същата линия на поведение, която в очите на една част от публиката изглежда като защита на ценности, но за друга е чисто и просто търсене на евтин сензационализъм и политическа пропаганда на всяка цена.
