Тревожността по време на епидемия от Covid-19

Pinterest LinkedIn +

"Онзи, който се е научил да се тревожи правилно, е научил най-важното нещо", казва философът Киркегор. Днес това послание е съществено важно за всеки човек — живеем в условията на епидемия от вирус, но и такава от тревожни разстройства. Чувството ни на сигурност в света бе внезапно разклатено от невидим враг, а крайната дата за връщане на нещата постарому е все още неизвестна. Усвоихме мерките за предпазване от COVID-19, сега е време да се научим най-важното — как да се тревожим правилно. Първата крачка е широкото познаване на проблема. Тук идва ролята на психолозите – да повишат психологическата грамотност на непсихолозите чрез общественото споделяне на това знание.

Важно е да се знае, че тревожността и страхът напомнят алармените системи в дома ни. Страхът е свързан с реална заплаха, докато тревожността произтича от неизвестна или слабо определена опасност. Те ни помагат да реагираме по адекватен начин, когато съществува дадена опасност или риск. В случая да мием ръцете си и да спазваме дистанция. В този контекст страхът и тревожността са не просто нормални емоции, но също са полезни и адаптивни. Или по думите на известният психиатър Виктор Франкъл: "Ненормалната реакция в ненормални условия е нормална реакция". Затова нека не лепим етикета психопатология на нормалните човешки реакции в ненормален контекст!

Някои хора обаче имат изключително чувствителна "алармена система". Тя се активира, когато има реална заплаха като крадец в къщата, но и когато просто има силен вятър.

Тревожността е патологична, когато:

- се превърне в хронично състояние, което пречи на спокойното функциониране и благосъстояние на човека

- е прекомерна и несвързана с реалността

- вече не дава точен и надежден сигнал за опасност

Оттук колкото по-интензивни са симптомите, толкова по-малко способни са хората с тревожни разстройства да преоценят реакциите и ситуацията, в която се намират.

Реакцията "бий се или бягай"

Ние хората притежаваме вроден стресов отговор на организма, когато се сблъскаме с опасна ситуация, т. нар. реакция "бий се или бягай". В резултат тялото ни се мобилизира, като изпраща кръв от крайниците (например ръцете и краката) към големите мускули, произвеждайки адреналин и учестявайки сърдечната честота, така че да сме по-добре подготвени да се преборим с опасността.

Тези физиологични реакции (като учестен пулс) действително ни помагат да оцелеем. Понякога обаче те се задействат, когато изобщо не сме в опасност. В тези случаи телата ни могат погрешно да тълкуват сигналите като индикатори за "реална заплаха". Например човек да изпита тревожност, дължаща се на асоциация с минали преживявания, при повишената сърдечна честота и пристъпите на паника, и да обърка телесните си усещания с признаци на това, че умира или губи контрол. По този начин той може да започне да се страхува от тези физиологични реакции, т.е. да придобие т.нар. "страх от страха".

"Страхът от страх" поддържа и закрепва пристъпите на паника, както и симптомите й, което създава порочен кръг. С други думи, ние усещаме сърдечния си ритъм учестен, което интерпретираме като нещо отрицателно, а това ни кара да се чувстваме неспокойни. Последното допълнително учестява сърдечния ни ритъм и спиралата се завърта. Тези асоциации могат да се появяват почти автоматично, дори без да го осъзнаваме.

Симптомите на тревожност и тези при заразяване с COVID-19 могат да си приличат

Наред с ширещото се безпокойство около COVID-19, има вероятност страдащите от хронична тревожност, да почувстват, че нещата са достигнали ново ниво на паника, а това да доведе до симптоми, подобни на тези при заразяване с коронавирус (т.е. задух, треперене, прекомерно изпотяване и др.). Хората, страдащи от панически атаки и тревожност, могат да се чувстват сякаш умират, когато всъщност това не е така. Последното важи най-вече за незапознатите с многото и различни симптоми на състоянието.

Ето защо е важно да знаем разликата между симптомите на тревожност и тези на вируса, така че ако става въпрос за първото, да не изпаднем в ужас, че сме се заразили. Въпреки че съществуват прилики, има някои основни отлики в набора от симптоми при двете състояния, които трябва да имате предвид.

Какво представляват симптомите на тревожност и по какъв начин се различават от симптомите на COVID-19

Въпреки че всеки човек, страдащ от тревожност, изпитва различни симптоми, то съществуват някои общи преживявания: ирационален страх и ужас. Ако сте особено стресирани около вируса и рисувате мисловни сценарии за катастрофичното бъдеще, това е знак, че изпитвате по-силна тревожност от обикновено. Последното може да доведе тялото ви до преумора и някои необичайни симптоми, които да не разпознаете.

По-често срещаните симптоми на тревожност включват:

- Чувство на паника, страх и нервност

- Неукротими, обсебващи мисли

- Повтарящи се мисли или ретроспекции на травматични събития

- Ирационално ритуално поведение

- Прекомерно изпотяване или изтръпване в ръцете или краката

- Задух, хипервентилация

- Болки в гърдите или сърцебиене

- Невъзможност да сте спокойни и да стоите неподвижни

- Сухота в устата, гадене, замаяност

- Чувствате се неспокойни, напрегнати или на ръба

- Лесно се уморявате

- Затруднения с концентрацията; усещане, че умът ви е празен

- Раздразнителни сте

- Усещате мускулно напрежение

- Затруднявате се да контролирате притеснението си

- Проблеми със съня, като затруднено заспиване или невъзможност за задържане на съня, безпокойство или незадоволителен сън

- Синдром на раздразненото черво, диария

Що се отнася до симптомите на COVID-19, Центровете за контрол и профилактика на заболяванията показват, че заразените с вируса проявяват три основни симптома:

- Треска

- Затруднено дишане

- Суха кашлица

Според Световната здравна организация (СЗО) други, по-рядко срещани симптоми при COVID-19, включват: болки в тялото и главата, запушване на носа, хрема, болки в гърлото или диария.

Каква е основната разлика между симптомите на COVID-19 и тези при тревожност

Коронавирусът може да причини треска. В някои екстремни случаи тревожността може също да причини треска, но това се случва много рядко. Треската, причинена от COVID-19, обикновено е придружена с кашлица и затруднено дишане. Тъй като тревожността не причинява кашлица, това е друга ключова отлика между двете.

Друга основна разлика е, че при вируса може да се появи кихане и хрема, но не и при тревожност. Освен това, когато човек преживява паническа атака, която включва задух, това обикновено трае само 20 до 30 минути, като достига своя пик около 10-тата минута. Някой, заразен с коронавирус, който има проблеми с дишането, ще усеща тези затруднения за по-дълъг период от време, обикновено наред с грипоподобни симптоми.

Важно е да запомните, че е нормално да сме разтревожени във времена като тези, а телата ни реагират по много непредвидими начини при подобни стресови обстоятелства.

За автора:
Психолог Елиза Трайкова има завършена бакалавърска степен с професионална квалификация "Философ" в Югозападен Университет "Неофит Рилски", Благоевград и магистърска степен с професионална квалификация "Психолог" в Пловдивски университет "Паисий Хилендарски".

Преминала е обучение по КГР-биофийдбек за приложение в терапията на стресогенни разстройства и като метод за психологическа подготовка. Към момента се обучава в терапията на транзакционния анализ и хуманистичната психология, както и в методите на когнитивно-поведенческата терапия.

Контакти:
Имейл: eliza.traikova@gmail.com
Уебсайт: psychology.framar.bg
Фейсбук страница: Всичко за психологията, Елиза Трайкова - Психолог
Сподели.

Относно автора

Avtora.com е създаден през 2001 г. като поддържаща медия на популярния по това време клуб О!Шипка. Впоследствие платформата променя своя фокус и от музикален сайт разширява темите и начина за доставка на съдържание.