Изпъстрена със забавни случки и размисли, „Това е за всички“ е завладяващ разказ за възхода на дигиталния свят отблизо.
Може би най-влиятелният изобретател на съвременния свят, сър Тим Бърнърс-Лий е несравним технолог. Роден през същата година като Бил Гейтс и Стив Джобс, той е известен с това, че разпространява своето изобретение Уърлд Уайд Уеб без търговско възнаграждение. Широкият му прием променя всичко – превръща човечеството в първия цифров вид. Чрез мрежата ние живеем, работим, мечтаем, спорим и се свързваме.
В този проникновен мемоар Бърнърс-Лий разказва историята на своето емблематично изобретение и изследва как то поставя началото на нова ера на творчество и същевременно отприщва мощни сили, които застрашават истината и поляризират обществения дебат. С характерния си хумор и откровеност той разказва как е пристигнал като млад инженер в ЦЕРН – европейската лаборатория по физика на елементарните частици – и как му е хрумнала удивителната идея за добавяне на хипервръзки в зараждащия се тогава интернет. Целта му е била да отприщи вълна от творчество и сътрудничество в полза на всички – цел, която той преследва и до днес.
Тъй като бързото развитие на изкуствения интелект води до нови рискове и възможности, Бърнърс-Лий предлага важни насоки за решенията, които предстоят, и показва как нашият цифров живот може да бъде преструктуриран в името на човешкото процъфтяване, а не в името на печалбата или властта.
Сър Тим Бърнърс-Лий (р. 1955) е британски компютърен учен, чието епохално изобретение - Световната мрежа (World Wide Web) - трансформира фундаментално човешката цивилизация, информация и комуникация. През 1989 г., докато работи в Европейската организация за ядрени изследвания (CERN) в Швейцария, той формулира концепцията за хипертекстова система, която позволява на документите да бъдат свързвани и достъпвани през интернет. Той не само създава първия уеб сървър и първия браузър (WorldWideWeb), но и разработва основополагащите технологии на мрежата: протокола HTTP, езика HTML и системата за адресиране URL.
За разлика от много други технологични пионери, Бърнърс-Лий предоставя своето изобретение на човечеството напълно безплатно и без патентни възнаграждения, вярвайки, че мрежата трябва да бъде отворено и демократично пространство. През 1994 г. той основава World Wide Web Consortium (W3C) в Масачузетския технологичен институт (MIT) - международна организация, която и до днес разработва и поддържа стандартите, осигуряващи оперативната съвместимост и достъпността на интернет за всички потребители по света.
Неговото наследство и визия за бъдещето се фокусират върху социалните и етичните измерения на мрежата:
„Тъкане на мрежата“ (Weaving the Web) - личната история на изобретателя за възникването на Уеб, неговите първоначални идеали и визията му за еволюцията на мрежата като глобален инструмент за сътрудничество.
Защита на отворените данни - чрез дейността си в Института за отворени данни (ODI), той насърчава прозрачността и свободния обмен на информация като катализатор за иновации.
Проектът Solid - съвременният му стремеж към децентрализация на интернет, целящ да върне контрола върху личните данни от големите корпорации обратно в ръцете на отделния човек.
Носител на най-престижното отличие в компютърните науки - наградата „Тюринг“ (често наричана Нобелова награда за информатика) - сър Тим Бърнърс-Лий е включен от списание „Тайм“ в списъка на стоте най-влиятелни личности на XX век. Той е рицар-командор на Ордена на Британската империя и неуморен защитник на правото на достъп до интернет като основно човешко право.
Реално това е човекът, който създаде интернет в сегашната му форма и стартира първия в света уебсайт:
https://info.cern.ch/hypertext/WWW/TheProject.html
***
Тим Бърнърс-Лий: Днес трябва да създадем инструменти, които отново овластяват хората
Бях на трийсет и четири години, когато за пръв път представих идеята за световната мрежа Уърлд Уайд Уеб (WWW). По това време работех в Швейцария като програмист в ускорител на частици. Никой не беше поискал мрежата и почти никой не очакваше да се получи нещо от нея. Никога не бях ходил в Силициевата долина, нямах връзка с рисков капитал и бях далеч от изследователски центрове в областта на компютърните науки като Станфордския университет и Масачусетския технологичен институт (MIT). Нямах опит като изобретател, не притежавах патенти, никога не бях започвал бизнес, не бях ръководил екип от хора и бях публикувал само няколко научни статии.
Работата ми беше в ЦЕРН (първоначално Европейския съвет за ядрени изследвания, а сега – Европейската организация за ядрени изследвания), международната лаборатория по физика на високите енергии в Женева, Швейцария, и най-голямата и най-сложна лаборатория от този вид, създавана някога. Мисията на ЦЕРН беше да открие окончателно природата на материята – какво е тя? Откъде идва? За тази цел в ЦЕРН ускоряват снопове субатомни частици на гигантска писта, да са все по-бързи и по-бързи, след което ги блъскат една в друга, за да видят какво ще се случи. Помогнах за написването на кода, който позволяваше на всички многобройни компютри и устройства там да комуникират помежду си.
Работата в ЦЕРН беше доста забавна. Имаше проекти и хора от всички краища на света, както и много различни видове компютри – от мейнфрейми в компютърния център през работни станции в контролните центрове до микропроцесори в тунела около ускорителя, който беше разположен в кръг с дължина 27 км на 300 м под земята. За да мога да следя всички тези сложни системи, се нуждаех – всъщност те се нуждаеха – от мощна информационна система, която да свързва тези проекти, тези различни видове компютърни системи, тези екипи, тези хора и тези идеи. (Знаеха ли те, че им е необходима? Не.)
Дълго време мислих как да го направя. След това, около 1988 г., ме завладя идеята да комбинирам две съществуващи компютърни технологии в една платформа. Първата технология беше интернетът, който е протокол за свързване на компютри – вероятно сте чували за него. Втората технология беше хипертекстът, който използва обикновен документ – например техническо ръководство или запис в дневник – и му дава живот чрез добавяне на „връзки“. Идеята ми беше, че тези хипертекстови връзки могат да осигурят лесен начин за навигация на потребителите в интернет.
Този вид децентрализирана структура може да има мрежов ефект върху творчеството: нови тенденции, възможности и продукти ще се появят, когато милиони хора започнат да се свързват, споделят и следват по цялата планета. Ако можеше да се сложи всичко на нея, след известно време вече щеше да има всичко. Тъй като идеята ми можеше да свърже толкова много хора, системи и държави, я нарекох World Wide Web – световна мрежа. Но когато разказвах на хората за тази визия, повечето ме смятаха за малко ексцентричен.
Задачата на ЦЕРН беше да открие произхода на материята, а не да спонсорира експериментална мрежова технология. Въпреки това непрестанно молех шефовете си в ЦЕРН да финансират WWW. Възползвах се от всяка възможност да го обсъждам, предлагайки го на срещи, рисувайки го на бяла дъска за всеки, който проявяваше и най-малък интерес, и дори намирайки начини да го спомена в неформална обстановка. Моята приятелка Мерил Далиц си спомня, че нарисувах концепцията за мрежата в снега със скиорска пръчка по време на уж спокоен ден на пистите.
Не мисля, че Мерил можеше да види това, което виждах аз. Видяното от нея беше моята страст. Повече от трийсет години по-късно тази страст все още е в мен – всъщност мисля, че сега имам повече страст, отколкото тогава. Схемата, която нарисувах в снега, се стопи, но идеята ми – световната мрежа – вече се използва от повече от половината свят. Това е едно от най-успешните изобретения на всички времена. Точно както се надявах, тя даде възможност за разцвет на човешкото творчество и себеизразяване и мисля, че сме едва в началото. Всъщност вярвам, че единственото ограничение за това, което може да се създаде в мрежата, е нашето собствено човешко въображение.
В книгата искам да ви разкажа историята как се появи мрежата. Как най-накрая си осигурих малко време за нея извън работата си за ЦЕРН и как създадох първата уебстраница, първия уеббраузър и първия уебсървър; всичко това – на един-единствен компютър в малка стая на втория етаж на сградата за компютри и мрежи. Как се запознах с първите си сътрудници онлайн и как този малък, единичен сървър се разрасна в малка мрежа от сървъри, после в голяма мрежа от сървъри, а след това в наистина голяма мрежа от сървъри, която се развиваше толкова бързо, че до края на десетилетието бяхме завладели целия свят.
Искам да ви разкажа историята на развитието на мрежата. Напуснах ЦЕРН през 1994 г. и се преместих в Масачусетския технологичен институт, където през следващите двайсет и осем години ръководех консорциум, който наблюдаваше развитието на този уеб от примитивна колекция от мрежови инструменти в мощен набор от технологии, които сега захранват голяма част от онлайн живота. Днес мрежата е навсякъде и във всичко, захранва повечето от приложенията, които използвате, и доставя голяма част от съдържанието на мобилния ви телефон. Тя доставя медийни потоци на телевизора ви и служи като входна точка за глобални трансакции на стойност трилион долара всеки ден. Това не се случи просто така – беше необходимо страшно много съвместна работа, за да може мрежата да се развие по този начин. Тази работа продължава и до днес, като дава тласък на нови технологии като видеоконференциите, разширената реалност и разбира се, изкуствения интелект (ИИ), чието въздействие едва сега започва да се осъзнава.
Пробивите в областта на ИИ настъпват толкова бързо, че е трудно да се справим с тях. От техническа гледна точка това, което се случва, е, че софтуерът, предназначен да имитира човешкия мозък, се развива на гигантски компютри, някои от които са достатъчно големи, за да запълнят цял склад, а други са изненадващо малки. Тези изкуствени интелекти се нуждаят от данни, за да се обучават, а голяма част от тези данни (особено за системи като ChatGPT) се набавят от мрежата. Получените системи са толкова мощни, че изглеждат като магия.
В близко бъдеще животът ни ще бъде трансформиран от „агенти“ с изкуствен интелект, които ще взаимодействат с мрежата и ще предприемат действия за постигане на конкретни цели. Може да поискате от агента да ви резервира почивка или да подаде данъчната ви декларация; може да го използвате, за да обучава децата ви или да поръчате хранителните си продукти. Агентът се свързва с мрежата, за да изпълни тези задачи, и като го прави, непрекъснато се усъвършенства. Както ще видите в тази книга, предвиждах тези видове уебагенти още от средата на 90-те години на миналия век – просто не можех да предвидя каква форма ще приемат! Вълнàта на изкуствения интелект е една от най-големите ни възможности досега и обещава да донесе голяма стойност за човечеството. Но опитът показва, че трябва да бъдем и внимателни; тази технология е толкова мощна, че заплашва с дистопични резултати.
Уви, вече видяхме как нещата могат да се объркат. През последните няколко десетилетия се борих за запазване на прозрачността, отворения код и свободния достъп до мрежата. За съжаление, през последните години, наред с цялата креативност, овластяване и сътрудничество, които обичам в мрежата, една малка, но значителна част от нея – пристрастяващите форми на социалните мрежи – се умножи в нещо подвеждащо, токсично и създаващо навици. Това е доста далеч от моята визия. Но тъй като тази малка част от мрежата е толкова пристрастяваща, хората прекарват много време в нея и в резултат от това по-голямата част от уебтрафика сега е съсредоточена в шепа големи платформи, които събират личните ви данни и ги споделят с търговски посредници или дори потиснически правителства. Това също е доста далеч от моето виждане. Още по-лошо, авторитарните правителства сега използват мрежата, за да разпространяват дезинформация и да следят собствените си граждани, а това е също толкова далеч от моите представи. Въпреки че използваме и възхваляваме доброто в мрежата, трябва да обърнем внимание и на лошото.
В епохата на изкуствения интелект тези заплахи са по-неотложни от всякога. За да гарантираме, че агентите на мрежата служат на хората – не на корпоративните печалби, не на правителствата, не на самите себе си, а на хората, – е от решаващо значение днес да разработим системи, които поставят човека на първо място. В ранните дни на мрежата аз сложих инструментите си за проектиране в ръцете на хората, а не на администраторите или корпорациите, мотивирани предимно от печалба. Това беше едно от най-добрите решения, които някога съм вземал. Днес трябва да създадем инструменти, които отново овластяват хората.
За щастие, има начини да изстреляме мрежата до място, където тя е много по-добра за човечеството. Когато потребителите имат по-голям контрол върху всички свои данни, те могат по-добре да се противопоставят на силите, които влошават тяхното преживяване, и могат да търсят нови инструменти, които да подобрят живота им. В собствената си работа, заедно с отдадени изследователи от Масачусетския технологичен институт, разработих система, наречена Протокол за социално свързани данни, или накратко Солид (SoLiD). Тя позволява на потребителите да поемат контрола върху всички данни в живота си и да ги обединяват, за да постигнат нови резултати; връща мрежата към нейните корени, като дава на създателите нови инструменти за сътрудничество, а властта отива обратно при потребителите. С развитието на агентите с изкуствен интелект те могат дори да използват SoLiD за създаване на надеждни платформи за предоставяне на забележителни нови услуги. Ключовата дума е „доверие“ – в света, който си представям, отношенията ви с агентите с изкуствен интелект ще се характеризират със същото ниво на привилегия и поверителност, каквото очаквате от общуването с адвокат или лекар.
Когато ме помолиха да предам послание на живо на стотици милиони зрители по време на церемонията по откриването на Олимпийските игри в Лондон през 2012 г., написах: „Това е за всички“. Сега, в ерата на изкуствения интелект, вярвам, че това е вярно повече от всякога. Можем да възстановим мрежата като инструмент за сътрудничество, творчество и състрадание отвъд културните граници. Можем да поправим интернета, а следващият човек, който ще създаде уебинструменти, може да разшири границите на себеизразяването и да заслужи нашето доверие. Не знам кой е този човек и не мога да предвидя откъде ще дойде. Това, което знам, е, че тази страст е някъде там и че ако посветим умовете си на нея, можем да си върнем мрежата. Не е твърде късно.
Книгата „Това е за всички“, от Тим Бърнърс-Лий, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
