От автора на „Индивидуалните различия на работното място“
Задълбочен поглед върху някои от най-новите концепции в психологията и как те влияят на личния ни живот и професионалното ни развитие – от изкуствения интелект и екопсихологията до конспиративните теории и дигиталното лидерство.
Психолозите винаги са се интересували от най-скритите кътчета на човешкия ум и душевност: от естетическите предпочитания, алтруизма и менторството до престъпните прояви, усещането за справедливост и честността. В днешния високотехнологичен, постпандемичен свят обаче възникват нови, все още слабо изучени явления, които често пораждат несигурност у хората, които се опитват да осмислят промените около себе си.
Психологията дава ясни описания и обяснения за множество психични състояния, включително за синдроми, характерни за нашето време. По-доброто разбиране на техните проявления и възможностите за повлияването им дава шанс на хората да живеят пълноценно и да открият и развият силните си страни.
В книгата се разглеждат 50 нови идеи в съвременната психология, сред които психологията на страстта, имплицитните уклони и синдромът на самозванеца. Авторът обяснява как тези явления влияят на обществото и на всички аспекти от всекидневието и психическото ни състояние, като така ни помага да постигнем баланс между работа и личния живот.
Ейдриън Фърнам (роден на 3 февруари 1953 г.) е професор по психология в университетския колеж на Лондон. Член е на Британското психологическо общество и на редколегиите на редица международни списания; бил е президент на Международното общество за изучаване на индивидуалните различия. Убеден е, че работата му е повече от забавна; смята се за добре приспособен работохолик.
Той е образован в Лондонското училище по икономика, където завършва с отличие. По късно следва в Оксфордския университет, където завършва докторска степен през 1981 г. Преди това е преподавател по психология в "Пембрук колидж", Оксфорд. От 1992 г. е професор по психология в университетския колеж на Лондон.
Той изнася лекции в чужбина и гостуващ професор по мениджмънт в десетки университети по целия свят.
Понастоящем е назначен за отговорен професор по мениджмънт в Норвежкото училище по мениджмънт (2009 г.).
Откъс
Страх от пропускане на нещо важно
Изпитвате ли „страх да не пропускате нещо важно“? Това понятие обозначава притесненията да не би да не успеем да разберем какво се случва и да участваме в събитията. Във времето на социалните медии за много хора мисълта да останат без телефон, лаптоп и достъп до интернет няколко часа – дори не дни – ги ужасява. Какво обаче наистина пропускате?
Докато в научната литература няма утвърдено определение за този феномен, рекламната агенция „Дж. Уолтър Томпсън Уърлдуайд“ го описва като „тревожното и понякога обсебващо чувство, че изпускаш нещо, че другите са по-активни, знаят повече или имат нещо повече или по-добро от теб“. Това явление се използва много находчиво в някои рекламни стратегии.
Страхът от пропускане на нещо важно се свързва с две когнитивно-поведенчески стъпки. Първо, възниква усещане, че човек изпуска житейски преживявания или взаимоотношения заради текущото си положение и социалния си статус. Второ, вследствие на негативните чувства хората, които изпитват този страх, започват натрапчиво да се стремят към поддържане на социалния си статус и връзки.
Страхът от пропускане е част от теорията за самоопределянето – теория за мотивацията и благоденствието, според която хората се чувстват вътрешно стимулирани и възнаградени от дейности, които способстват тяхната свобода, компетентност и социалните им контакти. В рамките на тази теория явлението се разглежда като породена от липса на свързаност негативна емоция, сходна на усещане за социална изолация или отхвърляне.
Несъмнено употребата на това понятие, а и самото чувство са станали част от всекидневието заради масовото разпространение на социалните медии и почти неограничения достъп до информация за живота на другите. Само че в профилите си хората акцентират предимно върху хубавите неща в живота си и не споделят неудобните, скучни или тъжни моменти. Затова дори някой, които има също толкова вълнуващи преживявания, може да изпитва страх от пропускане, тъй като сравнява реалното си всекидневие на обикновен човек с внимателно подбрана компилация от най-добрите моменти от нечий чужд живот.
Страхът да не изпуснем нещо важно може да се разглежда като онлайн версия на феномен, който се е появил офлайн много отдавна. Изразът „да не изоставаш от семейство Джоунс“ също се отнася до негативни чувства като тревожност, липса на социална принадлежност и усещане за сравнение с околните, характерни за живота извън интернет. Хората, които се опитват да не изостават от другите, често купуват скъпи вещи, за да се почувстват и да изглеждат по-значими, отколкото са в действителност.
Принципът на оскъдността
Според изучаващите принципите на убеждаването страхът от пропускане на нещо важно категорично е свързан с принципа на оскъдността. Ако не сте на линия, няма да разберете за някоя ексклузивна оферта. Именно по тази причина специалистите по реклама проявяват специален интерес към това явление.
Езикът на загубата, пропуснатите възможности, изтичащото време и свършващите стоки може да повлияе силно на поведението. Става въпрос за закона за търсенето и предлагането, който гласи, че (обикновено) колкото по-ограничено количество има от нещо, толкова по-желано е то. Нещата, които се намират по-трудно, се приемат за по-ценни. Продуктите стават по-търсени, когато са налични само за „ограничен период от време“ или когато количествата са малки и има вероятност да се изчерпят бързо. Компании обявяват финални разпродажби, защото закриват бизнеса си, и наблягат на малкото оставащо време. Други пускат „лимитирани серии“. Всеки продукт, който е от лимитирана серия или се намира трудно, има по-висока стойност. Всеки изчерпващ се ресурс става по-желан.
Освен това, ако разполагате с информация, до която малцина други имат достъп, някои компании биха ви предложили заплащане за нея. Например познаването на определени типове поведение също може да се окаже ценна разменна монета. Следователно, за да убедите някого да купи продукта ви, трябва да прибегнете до принципа на оскъдността. Трябва да наблегнете на уникалните характеристики на предлаганото от вас и да подчертаете какво ще пропусне, ако не се сдобие с него. Хората се мотивират повече от загубата, отколкото от равностойната ѝ печалба. Специалистите по маркетинг често рекламират недостиг: има ограничени количества, наличностите са малко, предстои затваряне на магазина. Ето една доказано ефективна рекламна стратегия: „Бързайте, ограничени количества.“ Някои клиенти се повлияват от риска за недостиг в бъдеще: скоро ще има сериозен недостиг на даден продукт заради атмосферните условия, изчерпването на ресурса или възрастта на майстора. Това е подобно на притежаването на продукт от лимитирана серия.
Научни открития
Напоследък се появяват предположения, че страхът от пропускане е следствие от проблематични типове поведение, свързани със социално избягване. Хората, които изпитват социална тревожност, може да използват социалните медии, за да компенсират чувството си за изолация и липсата на социална свързаност. Освен това социалните медии подсилват това избягващо поведение: те насърчават хората да поддържат същите модели на общуване или дори да прекарват още повече време онлайн, за да взаимодействат с другите.
Социалните медии дават възможност на потребителите да представят изкривена версия на това какво имат, с какви хобита и дейности се занимават и какъв е социалният им живот. В действителност придобивките може да бъдат върнати в магазина веднага след фотосесия, а потребителите умишлено да преувеличават социалния си живот и контакти. Ето защо не е изненада, че използването на социални медии често води до повишено емоционално напрежение.
Има ли определени личностни типове, които изпитват страх от пропускане? Невротиците и нарцисистите изглеждат очевидни кандидати. Хората, склонни да изпитват такъв страх, чувстват социална тревожност и имат нужда от окуражаване и подкрепа. Обикновено те са емоционално нестабилни, с лоши стратегии за справяне и постоянна нужда от утвърждаване.
Очевидно тук можем да включим и субклиничния нарцисизъм. Хората, които изпитват силен страх да не пропуснат нещо, често са самовлюбени и показни и вярват, че им се полага специално отношение. Те се стремят да представят собствената си идеализирана версия онлайн така, че да съответства на това, което виждат в социалните мрежи, и са по-склонни да се сравняват негативно с хората, които според тях имат съвършен живот онлайн. Нарцистичните личности могат да се чувстват лично застрашени от страха от пропускане и да полагат повече усилия да избегнат това чувство, което може да се окаже изтощително.
На теория хората, които имат проблеми със саморегулацията като клиничните или субклинични прояви на симптоми на синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ), вероятно са изложени на най-голям риск да развият този страх и проблеми с използването на интернет, като така влизат в порочен кръг. СВДХ обикновено се свързва с неспособност за отлагане на удовлетворението. Хората с това разстройство по-трудно издържат на дискомфорт, за да получат дългосрочна награда, и са по-склонни да се ангажират с дейности, които носят незабавно удовлетворение. СВДХ се свързва с проблемна употреба на интернет и по описания по-горе механизъм хората с това разстройство по-често изпитват страх от пропускане и негативно социално сравнение, характерни за по-активна употреба на интернет и социални медии.
Страхът от пропускане е свързан и с проблеми в общуването лице в лице, с явлението фъбинг и с тъмните личностни черти. Понятието фъбинг се използва за ситуация, в която някой пренебрегва компанията на хората около себе си, защото предпочита да се взира в екрана на телефона си. Хората с по-нарцистични, манипулативни и злонамерени черти по-често пренебрегват околните и приятелите си, ако изпитват страх от пропускане на нещо важно. Това означава, че хората с тъмни черти смятат онлайн присъствието си и реакциите на публикациите им в интернет за по-важни от личните офлайн взаимоотношения.
Всички тези открития и заключения, взети заедно, показват нещо като порочен кръг, като хората с тъмни личностни черти са изложени на най-голям риск да попаднат в него. Те прекарват повече време в социалните медии, за да избегнат чувството на самота и тъга. Само че докато правят това, развиват страх от пропускане на нещо важно, защото сравняват живота си с този на другите, като съдят за тях по техните внимателно подредени, показващи ги в положителна светлина и често подвеждащи профили в интернет. Това може да ги подтикне към избягващо поведение, което се изразява в пренебрегване на личните контакти и повече време онлайн. Така чувството им за самота се задълбочава, докато накрая не се уморят от използването на социални медии.
Книгата „Новата психология“, от Ейдриън Фърнам, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
