Жанр: Приключенска/ролева игра Година: 2013 Разработва: Naughty Dog Издава: Sony Computer Entertainment Платформа: PS3
Още едно конзолно поколение бавно и полека отива в историята. Но всеки фен на видеоигрите ще ви каже, че в това няма повод за тъга и меланхолия – напротив. Първо, защото новата генерация гейм платформи вече чука на вратата (в лицето на анонсираните неотдавна Xbox One и PlayStation 4). И второ, защото краят на всеки конзолен цикъл е време, в което сме свидетели на най-добрите игрални заглавия, което може да предложи то.
Един от последните PS3 ексклузиви - The Last of Us - е ярък пример в това отношение. Зряла, дълбока и невероятно въздействаща, тази игра просто смазва с визуални, креативни и артистични качества, демонстрирайки нагледно невероятния скок в развитието, който медията преживя през последните 4-5 години.
Макар на пръв поглед сюжетът на новия шедьовър на Naughty Dog (автори и на невероятната Uncharted серия) да изглежда леко клиширан (трудния път на дете и възрастен през един хаотичен, постапокалиптичен мрачен свят), реализацията на идеята, която ни предлага студиото, е това, което най-ярко отличава играта от всички подобни заглавия по темата.
По същността си The Last of Us е повече или по-малко класически екшън–адвенчър с леки ролеви елементи. В него главният герой Джоъл се наема с нелеката задача да преведе малко момиче (Ели) през това, което е останало от територията на някогашните Съединени щати. С напредването на сюжета между двамата герои възниква комплексна емоционална връзка – нещо като "баща – дъщеря", но с усложнения.
Това е може би и най-мощно въздействащият слой на историята, която движи The Last of Us, но далеч не единственият.
Макар да изглежда като поредното "зомби апокалипсис" клише, заглавието на Naughty Dog се старае с всички сили да прави нещата колкото може по-различно – като се започне от взаимодействието между двамата ключови персонажи (от които играчът контролира пряко само Джоъл), мине се през изненадващо богатата система за крафтинг (създаване на различни предмети от ресурси и компоненти, които ще откриете, ако изследвате достатъчно внимателно заобикалящия ви свят) и се стигне до конкретната интерпретация на добре познатия ни "зомби" сценарий.
Една от най-силните страни на The Last of Us е нивото на така наречената "продуктова стойност" на проекта – визуално играта изглежда невероятно добре и без съмнение е най-доброто, което може да се изстиска от вече леко поовехтелия хардуер на добрия стар PlayStation 3.
Озвучаването също е на безкомпромисно високо ниво – както от гледна точка на войс актинг, така и като музикален фон, създаващ неповторима, плътна и невероятно въздействаща атмосфера.
Единственото, което може да не ви допадне в играта, е сравнително краткото геймплейно време, което тя предлага – соловата кампания на The Last of Us отнема не повече от 17 часа от началото до развръзката си. Въпреки това дори тези 17 часа са много повече в сравнение с това, което предлага всяка друга съвременна форма на забавление (освен може би ТВ сериалите).
Отделно поради спецификата на геймплея The Last of Us определено предлага възможности за повторно изиграване – тъй като почти всяко действие в нея е свързано с избор от типа "или/или". Най-простият пример в това отношение е свързан с опциите за ъпгрейд на оръжията.
Вариациите по темата са доста, но ресурсите, нужни за подобряването на всеки от видовете пушки, пистолети, меле и хладни оръжия, експлозиви и прочее, са крайно ограничени. Така че винаги ще сте изправени пред труден избор – дали да инвестирате в ъпгрейд на огнестрелните си оръжия и да заложите на по-агресивен подход в битките, или да наблегнете на по-стелт средства за отстраняване на противниците си.
И тъй като самите те са доста разнообразни и изненадващо интелигентни, вариантите за преиграване на всяка ситуация никак не са малко. Още повече че динамиката и подходът към сраженията е коренно различен в зависимост от това дали насреща имате живи хора (макар и озверели и почти изгубили човешкото в себе си) или безмозъчни, но много агресивни и почти безшумни зомбита.
Прибавете към всичко това и наличните опции за мултиплейър, които определено са интересна добавка към многобройните плюсове на играта, и ще получите един от задължителните гейм хитове не само за годината, а и за отиваща си вече конзолна генерация.
