The Jim Jones Revue: "Радиото ви не е повредено – нарочно звучим така!"

Pinterest LinkedIn +

Шумен, мръсен, суров рокендрол, пънкарска атмосфера и невъобразима енергия – The Jim Jones Revue лично поканиха читателите на Avtora.com на концерта си тази вечер!

Асолютно отдадени на претворяването на чистия рок от 50-те в гаражен стържещ звук, вокали, преминаващи в бял шум и тотално нов прочит на историята на тежката музика, бандата е събитие в музиката на Острова.

Затова просто не можахме да дочакаме концерта им тази вечер в Sofia Live Club и решихме да ви ги представим. Те пък записаха специално за Avtora.com обръщение към читателите, които не се колебаят какво ще правят довечера...

Елена Пенева: На видео, концертите ви изглеждат пълна лудница. Винаги ли се получава тази химия с публиката?

Jim Jones:  Мисля, че камерата не успява да улови каква лудница е всъщност. Защото понякога след някои наистина ненормални концерти гледам записа и на него ми се струва супер умряло. Енергията изобщо не може да се предаде на лента...

.: В музиката си претворявате класическия рокендрол в модерен пънкарски вариант. С какво ви вдъхновява той?

Jim Jones: За да ти отговоря, трябва да започна от началото. Ние с Рупърт отдавна искахме да започнем проект заедно. Излизахме заедно на концерти, говорехме си какво ни харесва, какво има наоколо и какво ни се иска да видим. Една вечер си казахме, че наистина би било супер да се появи нещо като Little Richard от ранните 50-те, когато свири в Ню Орлиънс. Замислихме се къде можем да намерим подобен проект и се оказа, че просто няма такъв.

Rupert Orton: Всъщност наистина се зачудихме къде ще намерим тъмнокож гей, който носи грим и свири мръсен, рокендрол от 50-те, зареден с много чувственост, бунт и сексуалност. Бяхме сигурни, че ако такъв се появи, той ще бъде като извънземен марсианец на сцената в момента. След това обаче усетихме, че ако успеем да пресъздадем дори малко късче от тази музикална лудница и го претворим в банда, може да се получи нещо страхотно.

После се събрахме и направихме една репетиция с кавър на Hey Hey Hey на Little Richard и се получи... Бум! Експлозия. Още на тази репетиция знаехме, че там има нещо. Затова и дебютният ни албум започва с тази песен и до ден днешен започваме сетовете си с нея.

.: Събрали сте се много бързо и също толкова бързо сте се сработили – дебютният ви албум е записан за по-малко от 48 часа. Не се ли страхувате, че след толкова силно притегляне, може толкова бързо и да се разпилеете?

Rupert Orton: Разбира се, че винаги съществува тази възможност, но музиката ни не е нещо, върху което си седим, разсъждаваме и анализираме. Не си казваме "Може би трябва да опитаме това...“, а направо "Хайде да го направим!“

Jim Jones: Всичко в бандата се получава много лесно – помежду ни има онази химия, която прави нещата леки. Повечето от нас свирят през по-голямата част от живота си, но когато свирим заедно, нещата някак си се получават. В миналото продуцентите се опитваха да правят супер групи с най-добрия китарист, най-добрия барабанист, най-добрия басист и накрая резултатът често беше пълно лайно. Защото няма химия. Затова си мисля, че за нас това е адски важно.

.: За какво, освен за правенето на музика ви помага това?

Jim Jones: Разбира се, ние сме и приятели. Напоследък всяка вечер имаме концерти, правим непрекъснати турнета и всичко това минава като сън – приятно е, не е напрягащо.



.: Приемате ли рокендрола като лична кауза, усещате ли се като предния фланг на нов вид ренесанс?

Gavin Jay: Да, понякога имам усещането, че теглим каиша ха-ха...

Rupert Orton: Мисля, че по този въпрос е важно да кажа, че в нашата музика няма ирония. Ние не иронизираме, а наистина вярваме и сме вътре в това, което правим и то е много сериозно за нас. Много рокендрол банди в момента гледат на музиката си отстрани, някак от свидетелска позиция.

Jim Jones: Важно за нас е не просто да се докосваме до класиката, а и да не бъдем традиционалисти. Ние не се опитваме да копираме едно към едно какво е било – ние търсим духа в лампата – онзи дух, който го е имало няколко пъти в историята, например в момента, в който се срещат джазът, блусът и кънтрито и рокендролът завладява света. През 50-те изглежда всички са свирели едно и също. И ние се опитахме да уловим този общ дух на онова време и да го пресъздадем в сегашното.

Gavin Jay: За мен най-важна е честността, а не като по MTV всички тези хора, които искат пари, слава или къщи...

.: Като каза MTV, плановете ви включват ли пробив в мейнстрийма?

Gavin Jay: Със сигурност мислим да продължим да записваме, вече работим по новия си албум, но не мислим да влизаме в масовата продукция, защото ние не се свързваме с музикалната индустрия, а с духа на музиката, която правим.

Nick Jones: Ние нямаме голяма музикална компания зад гърба си, която да ни дава много пари и да управлява посоката, в която се развиваме. Ние сме сами и стоим зад всичко, което правим.

Rupert Orton: Ние сме единствената банда, която прави музика, вдъхновена от 50-те години и това идва на хората като изненада. Разбира се, голяма част от тях дори не са чували за нея и ако питаш дали възнамеряваме да я популяризираме - да, ние пътуваме, включително на турнета в България.

Jim Jones: На тях не идват само зарибени музикални фенове, които са съвременници на музиката, която свирим. Самите ние не сме нейни съвременници. Но е яко, когато млади хора чуят какво правим и ни питат "Уау, какво по дяволите е това?“ и ние им отговорим "От това тръгва всичко, това е началото“.

Rupert Orton: Така че в отговор на твоя въпрос - ще продължим да правим това, което правим.

Jim Jones: Догодина, след като издадем втория си албум, ще направим голямо турне в Европа и на Острова, а след това за първи път ще свирим и в САЩ.



.: Как бихте продължили изречението "Когато рокендролът беше млад..."?

Rupert Orton: Когато рокендролът беше млад, ние не бяхме родени. И това е най-якото, защото ние чуваме от сегашната си гледна точка тази музика и си представяме какво е било, рефлектираме я и я пречупваме не през спомени и идеали, а през себе си.

.: Казвате, че не можете да си позволите музиката ви да е красива, затова е брутална...

Jim Jones: Да, фразата се отнасяше много конкретно към нашия дебютен албум. Имах предвид, че добрите албуми имат много добра постпродукция. Те звучат просто красиво не защото задължително групите са толкова добри, а заради работата, свършена след записите в студиото.

Това струва ужасно много пари, а ние нямахме никакви. Тоест пред нас стоеше изборът дали да направим средновата продукция, която да звучи зле или да не правим албум изобщо.

Тогава аз реших да отидем в другата крайност – да запишем албума в евтино студио, без смесване, на живо, просто микрофон срещу инструмент, звук, който улавя движението по струните, дишането ни, тропането с крака, дрането. Така и направихме...

.: Дори най-страховитите критици го приеха възторжено. Очаквахте ли го?

Jim Jones: Абсолютно се втрещихме. Изобщо не можахме да го повярваме.

Rupert Orton: Малко преди да го запишем Елиът трябваше да замине за Щатите и се чудехме дали да го изковем сега или да чакаме. Но решихме да го направим,  да го пуснем и да се класираме за още няколко концерта, преди той да замине. И най-изненадващото е, че изведнъж албумът получи 4 звезди във всички музикални издания, а радио BBC го пусна в безплатна ротация. Дори един от хората там се обади и каза, че в процеса на радиоподготовка повечето албуми имат нужда от вдигане на децибелите. Нашият е имал нужда да ги свали хаха.

Nick Jones: Затова държим да отбележим – радиото ви не е повредено – нарочно звучим така!

.: Какво искате да кажете на читателите на Avtora.com?

Get the Flash Player to see this player.
Сподели.

Относно автора

Avtora.com е създаден през 2001 г. като поддържаща медия на популярния по това време клуб О!Шипка. Впоследствие платформата променя своя фокус и от музикален сайт разширява темите и начина за доставка на съдържание.