The Bard's Tale

Pinterest LinkedIn +

Жанр: Ролева Игра (RPG)
Година: 2005 г.
Произв./Издател: Inxile/Ubi Soft
Системни изисквания: Pentium III, 933 Mhz, 256 MB RAM, 7 GB Free space, 1x PC DVD, Windows 98/Me/2000/XP, Dx 9.0

Нека ви запозная с Барда. Да, няма друго име - той е просто Барда. Пич от класа - интересува се от най-важните неща в живота - пиене, жени, много пари и още жени, след като получи първите две.

Не е задължително да е точно в този ред, но едрогърдите селянки и барманки определено са всеприсъстващият елемент в цялостната картинка. Като всеки wanabe герой и той получава мисия - да се спаси Принцесата! О, да, точно така - Принцесата - и тя си няма име. Освен това е затворена в Кулата. Мхъм, онази огромна, мрачна постройка в края на града. Звучи ви познато? Е, уверявам ви - това е приказка, която все още не сте чували.
 
По оригиналност тази игра седи едни гърди и едно бирено коремче пред всичко друго, излизало през годината. На пръв поглед изградена от клишета във всеки един момент, с нежно и елегенатно кроше под кръста тя измества представите за това какво и как трябва да се случи и в крайна сметка ви сритва от кикот под бюрото.

Обсебена от кретенизъм и английски хумор, или кретенски английски хумор - на фона на едно адски интуитивно и забавно, да не кажем аркадно хек-енд-слаш приключение, се разкрива историята на нашия човек и приключенията, през които трябва да мине, за да се докопа до принцесата. И докато съпреживявате желанията на Барда да бръкне с пълни шепи в пазвата и съкровищницата на гореспоменатата, усещате как поредната нощ е изтекла зад монитора.

В зависимост от желанията можете да превърнете Барда в мощен рицар размахващ меч и щит, берсеркер мелещ по няколко врага наведнъж с огромен Клеймур или двуостра брадва, или пък малко по мръснишки ориентирано, нагло и небръснато подобие на Леголас, подпалващ монстърите с огнени стрели от далечина.
 
Друг важен елемент на геймката са съществата, които можете да призовете с песните си. Те играят спомагателна роля в приключенията ви и функцията им се дели на лечители, допълнителни бойци, стрелци, магове, и мишка. Нямате представа колко опасен може да бъде един озлобен плъх, с хъс към слабините на хората и садистичното удоволстве да ги захапва.
 
Финалният щрих е нанесен хем фино, хем с замах и е представен от Разказвачът. Ехидните му и саркастични забележки, както и искрения кеф, който изпитва, когато Бардът биде прецакан (или не дай си Боже убит), определено правят играта заслужаваща си изцяло времето, изкарано пред монитора.

Официален сайт: http://www.thebardstale.com














Сподели.