Тайните на Albert Nobbs - Глен Клоуз брилянтна както винаги

Pinterest LinkedIn +

Филмът на Родриго Гарсия (Rodrigo García) Albert Nobbs е едно от най-интересните заглавия в програмата на тазгодишното издание на филмовия фестивал So Independent. Не само заради изключителния актьорски състав начело с Глен Клоуз (Glenn Close), Миа Васиковска (Mia Wasikowska) и Джанет МакТиър (Janet McTeer), но и заради завладяващия сюжет.

Albert Nobbs е изключително въздействащ филм и това няма почти нищо общо с грима на актрисите, които играят "мъжки" роли, въпреки че той е впечатляващо убедителен. Не е комерсиален филм. Не е еднопланов. Не е обикновен. Не е филм, който ще забравите бързо, след като го гледате. 


Сценарият на лентата е базиран на новелата на ирландския писател Джордж Мур (George Moore) "The Singular Life of Albert Nobbs". Глен Клоуз (Glenn Close) е съсценарист на продукцията, а сценарийният екип е допълнен от не по-малко впечатляващи имена като Джон Банвил (John Banville), работил над The Last September, Габриела Прекоп (Gabriella Prekop) и Ищван Сабо (István Szabó). Режисьор на филма е Родриго Гарсия (Rodrigo García), познат с работата си над хитовия сериал In Treatment и драмата Mother and Child с Анет Бенинг (Annette Bening) и Наоми Уотс (Naomi Watts).

Действието се развива през XIX век в Дъблин и проследява живота на странния Албърт Нобс - мъж на средна възраст или поне така изглежда. Нобс работи в хотел Морисън, изпълнява задълженията си безупречно и спестява. При това с усърдието, което притежават единствено скъперниците и хората, които имат цел. Това, което има Албърт Нобс, е мечта. Скромна мечта, към чието постигане се стреми с всичките си усилия. И именно това успява да го направи симпатичен още в самото начало, още преди да сме разбрали всичко за него. Всъщност за нея, защото още в началото на филма става ясно, че безупречният, сдържан и тих господин Нобс е жена. Тайна, която крие от всички години наред и чието разкриване всъщност е колкото полезно, толкова и фатално за нея.

Албърт Нобс няма приятели не защото не желае да има, а защото предпазливостта и усърдието, с които пази тайните си, се превръщат в причина да не допуска никого до себе си. Това се променя, когато в хотел Морисън пристига бояджията Хюбърт Пейдж (Джанет МакТиър). Той е временно настанен в стаята на Нобс и открива тайната му. Тайна, която няма никакво намерение да издаде, защото тя се оказва същата като неговата собствена. Само че Хюбърт (въпреки че е жена) има прекрасна съпруга и щастливо семейство. Така мечтите на господин Нобс порастват и за известно време в живота му се промъква надеждата, че е възможно да изгради същото щастие и за себе си.

Albert Nobbs е филм, който успява да привлече вниманието както на публиката, така и на критиката. Лентата има три номинации за Оскар - за изпълненията на Глен Клоуз и Джанет МакТиър и за най-добър грим. Едва ли има нужда да ви убеждаваме в актьорските качества на Глен Клоуз, достатъчно е да сте я гледали и в The World According to Garp, The Natural, Fatal Attraction, Dangerous Liaisons или хитовия сериал Damages. Фактът, че има шест номинации за Оскар и все още не е получила наградата на Академията, е най-малкото странен, но пък призовете не са най-показателни, когато става дума за актьорски качества.

За Джанет МакТиър (Janet McTeer), която е в ролята на Хюбърт, това е втора номинация за Оскар - първата е за изпълнението й в Tumbleweeds. Актрисата, която вероятно сте гледали в Tideland и The Woman in Black, партнира на Клоуз и в Damages. В актьорския състав на Albert Nobbs не липсват и други интересни имена като Миа Васиковска (Mia Wasikowska), която участва в Alice in Wonderland на Тим Бъртън и Lawless. Партнират й Марк Уилямс (Mark Williams), когото, освен с поредицата за Хари Потър, вероятно свързвате и с хитовия сериал Doctor Who, и ирландецът Брендън Глийсън (Brendan Gleeson), добре познат на кинофеновете с ролите в Kingdom of Heaven, In Bruges и The Guard.

Albert Nobbs е от онези филми, които успяват да ни накарат да мислим за тях дълго, след като сме ги гледали, да ни разсмеят и натъжат едновременно, и най-важното - да ни изкушат да ги гледаме отново.

Сподели.