Смело, вдъхновяващо и мултидисциплинарно изследване на върховите научни постижения, новите ни способности, произтичащи от тях, и техния невероятен – но и плашещ – потенциал
В „Свръхконвергенция“ водещият футурист и основател на движението „Един общ свят“ Джейми Мецл разказва как секвенирането на генома, генното редактиране, изкуственият интелект и други технологии не само променят живота ни, но и взаимно усилват мощта си по радикален и ускоряващ се начин. Те имат потенциала да подобрят здравето ни, да изхранят милиарди хора, да стимулират икономиките и да съхранят ключова информация в продължение на милиони години. Но могат също – ако не внимаваме – да нанесат непоправима вреда.
Предизвикателството, пред което сме изправени, се състои в това, че макар способността ни да прекрояваме света около нас да нараства експоненциално, умението ни да разбираме мащаба и последиците от тези промени се разгръща линейно, а мъдростта, нужна да управляваме тези богоподобни сили, едва-едва пълзи напред. За щастие, в лицето на Джейми Мецл разполагаме с мислител, който следи тези феномени от много години, може да свърже наука, история, политика и международни отношения и да види бъдещето по начин, непостижим – почти по определение – за всеки тесен специалист. В „Свръхконвергенция“ Мецл ясно описва технологичната пропаст, на ръба на която стоим, но ни предоставя и карта, по която да се ориентираме накъде можем да поемем оттук насетне.
Джейми Мецл: Ако XIX век е векът на химията, а XX век на физиката, то XXI явно е векът на биологията
Притчата за слепците и слона, записана за първи път в будистки текстове преди повече от две хилядолетия, е толкова често използвана, че е станала клише.
Тя разказва за няколко слепци, всеки от които докосва различна част от тялото на слон. Така те се се опитват да разберат какво стои пред тях (предполага се, че всички са и глухи, и без обоняние). Всеки описва какво усеща – хобот, бивни, опашка или каквото друго е му е попаднало под ръка, – но не разбират преживяването на другия, да не говорим за слона в неговата цялост.
Същото важи и за мнозина от нас, които се сблъскват с новите реалности, създавани от нашите припокриващи се революции в областта на изкуствения интелект, генетиката, биотехнологиите и други сфери. Хората в здравеопазването, селското стопанство, индустрията, енергетиката, информационните технологии също преживяват бързите промени в работата си, но повечето често са в състояние да виждат състоянието само на собствената си област – частта от слона, която докосват.
Лекарят, който провежда генна терапия, фермерът, който отглежда нови сортове култури или селскостопански животни, индустриалецът, който превръща биологично модифицирана паяжина в бронежилетка, шофьорът, който пълни резервоара на автомобила с биогориво, и анализаторът, който съхранява данни в ДНК, са въвлечени в различни аспекти от една по-голяма картина. И както слепците в притчата трябва да свържат индивидуалния си опит, за да започнат да разбират по-голямата реалност около тях, така и ние трябва да видим как свръхконвергенцията на пресичащите се технологии отприщва чудото на човешките иновации на планетарно ниво и ни дава свръхспособности, които все повече ще засягат почти всеки аспект на света вътре и около нас.
Тази история не е нова, но носи свръхзалог. Видът ни е предизвиквал огромни промени много пъти в историята. Нашите номадски предци със сложни мозъци, социални структури и елементарни инструменти са се конкурирали с неандерталските си братовчеди до изчезването им. Одомашняването на растенията и животните е променило състава на биологичния живот планетата. Индустриализацията е породила способността да трансформираме света около нас в индустриален – в буквалния смисъл на думата – мащаб. Но колкото и далеч да сме стигнали, за повечето от нас все още е трудно да осъзнаят радикалния характер на това, към което с бързи стъпки сме се отправили сега.
Промяната в човешката история е протичала предимно бавно, но понякога и стремително. През повечето време животът на хората е бил доста подобен на онзи, който са водили техните родители, баби и дядовци. Понякога обаче се случвали откачени неща и картите се размесвали – в исторически план – сравнително бързо. Покойният еволюционен биолог Стивън Джей Гулд нарече тази концепция „прекъснато равновесие“. Същият принцип е приложим и в нашия по-модерен свят. Земеделието се появява скоро след края на последния ледников период. Индустриализацията и електрификацията бързо променят начина, по който произвеждаме стоки и се придвижваме. Компютърната революция рязко трансформира начина, по който обработваме информация и – дори – по който мислим. Сега революцията на изкуствения интелект изведнъж ни връхлита. Тези събития в никакъв случай не са дошли от нищото, но всички те са провокирали внезапна промяна.
Ако ви се струва, че темпът на изменението сега се ускорява, не се лъжете. Хората създават по-напреднали хора, идеите – по-напреднали идеи, а технологиите – по-напреднали технологии в ускоряващия се цикъл на човешките иновации, овластяване и в крайна сметка, въздействие върху планетата. Това не означава, че всеки човек, идея или технология са по-напреднали от предишните или че не попадаме в дупки с размерите на Средновековието или на китайския Голям скок напред, а само, че като цяло за нашите технологии и възможности е присъща тенденцията да нарастват с течение на времето.
Икономистът Брад Делонг изчислява, че след като през цялата човешка история общият икономически продукт на света е нараствал сравнително бавно, през последните 160 години се е увеличил с 5000% благодарение на напредъка в индустриалните технологии, транспорта и търговията. „Това, което се промени след 1870 г. – пише Делонг – беше, че най-напредналите северноатлантически икономики бяха изобретили ... систематичното изобретяване на това как да изобретяват. Не просто отделни мащабни организации, а организиране на това как да се организираме.“
Футуристът Рей Кърцуайл изказа подобна мисъл относно ускоряването на иновациите в интервю през 2003 г.:
Тъй като до този момент постоянно сме се ускорявали, XX век е еквивалентен на двайсет години напредък при днешния темп, а през следващите четиринайсет години ще добавим още двайсет години напредък с днешния темп, равен на целия XX век, и след това ще го направим отново за седем години. И поради взривоопасната сила на експоненциалния растеж XXI век ще бъде равен на 20 000 години напредък с днешния темп, което е хиляда пъти повече от XX век, който също не беше за пренебрегване по отношение на промяната.
Кърцуайл направи тази прогноза преди смартфоните, генеративният изкуствен интелект и много други неща. Поглеждайки назад към последните две десетилетия, не е трудно да усетим, че той е бил прав за посоката, в която вървим. Занапред този ускоряващ се прогрес ще продължи да трансформира из основи много области и не на последно място науките за живота.
Намираме се едва в първата четвърт от XXI век, но вече сме секвенирали целия човешки геном, разбрали сме как да направим зрели клетки стволови, открили сме начини да пренапишем генетичния код на всяка жива клетка, намалили сме милиони пъти цената на хакването на гени и сме създали нови форми интелект, способни да ускорят всичко останало. Въпреки че сме едва в началната фаза на това пътуване, посоката е ясна. Ако XIX век е векът на химията, а XX век на физиката, то XXI явно е векът на биологията, в който ще интегрираме по радикален начин нашите инструменти, разработени в сферите на генетиката, биотехнологията, изкуствения интелект, нанотехнологията и други революционни области, за да преработим биологичните системи, така че да ни помогнат да посрещнем нашите реални и очаквани нужди. С нарастването на възможностите ни ще се увеличават както ползите от разумното им използване, така и опасностите от неспособността ни да ги управляваме.
Една от причините, поради която можем да бъдем дълбоко уверени, че нашият вид ще придобива все по-голямо умение за въздействие върху биологията, е, че вече имаме моделите. Когато през 1885 г. Карл Бенц се опитва в работилницата си в Манхайм да създаде първия автомобил, той трябва сам да измисли от нулата голяма част от това, което сътворява, въпреки че се възползва от по-ранни технологии и заимства дизайна на каретите. Представете си колко по-лесно щеше да му бъде, ако под ръка му беше един съвременен екземпляр на „Порше“. Ние, хората, може би все още се учим как да преработваме биологията, но огромният комплект със заготовки вече е налице.
С инструментите, с които разполагаме и които разработваме, имаме потенциала да изградим по-устойчиво бъдеще, в което ще живеем по-дълго и ще бъдем по-здрави, ще си набавяме необходимите ни ресурси, без да унищожаваме околната среда, и ще установим много по-добър баланс както със средата непосредствено около нас, така и с планетата, която наричаме свой дом. Ако, от друга страна, сляпо се втурнем напред като д-р Хъ, позволявайки на технологичния прогрес да остане необвързан с най-важните ни ценности, ще се сблъскаме с бъдеще, в което нашата чудодейна технология ще подкопае живота и в крайна сметка може да застраши и съществуването ни.
Разликата между тези два алтернативни варианта не е в технологията, а в нас, в решенията, които вземаме, индивидуално и колективно – сега, когато бъдещето все още не е определено и има много пътища, по които да поемем.
Книгата „Свръхконвергенция. Как генетиката, биотехнологиите и изкуственият интелект променят живота, професиите и света“, на Джейми Мецл, можете да закупите от сайта на "Издателство Изток - Запад".
