"Светлина – Видение – Просветление" - Милена Братоева

 За книгата

Ведите са едни от най-древните текстове на човешката култура, съхранили в себе си митологичните представи, ритуалните практики, религиозните вярвания, духовните ценности и предфилософските размишления на древните индоарии. Ведите предопределят тенденциите в развитието на цялата индийска духовна култура за векове напред, те са критерият, с който се съизмерват възникналите по-късно религиозни и философски учения, дори когато отричат техния авторитет и сакралност. Ведите – както пише Паникар, един от най-проникновените им изследователи – са „като разбулване на дълбини, които все още отекват в сърцето на съвременния човек, така че той да може да осъзнае по-добре собственото си човешко наследство и по този начин – първоизточниците на собствените си съществувания“.

Монографията, чието второ издание става факт благодарение на издателство „Изток-Запад“, съчетава филологичния анализ на основния корпус от ведически текстове със задълбочена научна интерпретация на митологията, ритуалите и религиозно-философските идеи на ведическите арии, в които са артикулирани техните основополагащи религиозно-магически, онтологични и гносеологични концепции.

За автора

Проф. д-р Милена Братоева е преподавател по индийска литература и култура в СУ „Св. Климент Охридски“. Води лекционни курсове по Ведическа литература и култура, Древноиндийска епическа литература, Класическа санскритска литература, Съвременна литература на хинди, Съвременна индийска култура между традицията и модерността, Основни символи и кодове на традиционната индийска литература и др. 

Автор на множество научни публикации, сред които: (в съавторство с Гергана Русева) Упанишади (Аитарея, Кена, Катха, Шветашватара, Иша, Мундака, Прашна, Мандукя), превод от санскрит, Изток-Запад, С.: 2018; Вкусът на изкуството. Произход и развитие на индийската естетика, научна студия и превод от санскрит на шестата глава в Трактата по драматическо изкуство „Натяшастра“, посветена на естетическата емоция раса, 2011; Ехо от мълчанието на Пробудения. Из: „Гирлянда от легенди за предишни рождения на Буда от Харибхатта“, съставителство, превод и предговор, 2002.

Участва в поредица от международни и национални научни конференции и форуми в България, Индия, САЩ, Унгария, Полша, Румъния, Португалия, Хърватска и др., както и в редица научни проекти у нас и чужбина, основните сред които: международен проект Master’s Degree curricula in the Area of Languages (Темпус, 1996–99); научни подходи към взаимовръзката текст–социокултурен контекст в изследването на религиите“ на Центъра за изследване на религиите (2009–2010); ръководител на проект за създаване на електронно научно списание за азиатски и африкански изследвания „Манас“ (2013), международен уъркшоп по превод на съвременна литература на хинди (Банско, 2017) и др.

 Специализирала е в Германия („Филипс Университет“, гр. Марбург, като стипендиант на ДААД, 1995) и в Индия като стипендиант на Индийския съвет за културни връзки (ICCR) – в университета в гр. Пуна (1993) и в университета „Джавахарлал Неру“, Делхи (2017–2018).

 Понастоящем е зам.-декан по учебната дейност на Факултета по класически и нови филологии в СУ, а в периода 2011–2019 г.  е ръководител на катедра „Класически Изток“ (специалност Индология, Иранистика, Арменистика и Кавказология) в същия факултет на Софийския университет.

Откъс

Вместо предговор

Тази книга бе публикувана за първи път преди десет години и затова сега, когато пиша редовете към второто ѝ издание, съм едновременно развълнувана и удовлетворена. Развълнувана, защото ме връща към изследователското вдъхновение, с което се захванах с амбициозната задача да подготвя първото последователно научно и систематично представяне на ведическата свещена словесност на български език; удовлетворена, защото книгата и до днес, струва ми се, продължава да бъде полезно четиво за студенти, докторанти и изобщо за читатели, които проявяват по-задълбочен интерес към древноиндийската култура.

А Ведите са фундаментът  на древноиндийската култура. Те осъществяват интракултуралния интегритет на индийската култура и предопределят тенденциите в развитието на цялата духовна традиция за векове напред, те са критерият, с който се съизмерват възникналите по-късно религиозни и философски учения дори когато отричат техния авторитет и сакралност. Ведите са закодирали в себе си „възгледа за свят“ на индо­ариите, създали една от най-могъщите цивилизации в Южна Азия.

„Носещата структура“ на тяхната духовна култура е оформена от две ключови идеи: за креативния, трансформативен и сотериологичен капацитет на звука, на речта, на езика и за ритуала като първооснова на битието и гарант за благоденствието на цялото общество. Те стоят в основата на изграждането на сложната парадигма на свещения език във ведическата епоха, както и на разбирането за приоритета на устното битуване и трансмисия на свещените текстове. Именно тези представи стават отправна точка на един многопластов и изключително продуктивен дискурс по отношение на същността на езика в индийската култура през следващите векове.

Ведите като цяло могат да бъдат определени като продукт на всеобхватно фоноцентрично мислене, фокусирано главно върху изричането, изпяването, изпълняването на съответния текст, т.е. върху неговата перформативност, на която се придава централно значение от гледна точка на трансмисията и сетивната перцепция на определени космогонични, митологични, теологични, философски и прочее послания в контекста на сакралната/ритуалната комуникация, чиято цел е да доведе до радикално трансформиране на участниците в нея.

В рамките на ведическия публичен ритуал всички ритуални слова функционират преди всичко като инструменти за екстернализация на непроявената истинска същност на различните аспекти на подредения свят. Заедно с останалия ритуален инвентар – жертвени олтари, ритуални огньове, приношения, купи, черпаци и т.н., и разбира се, с регламентираната чрез строги правила ритуална „игра“ на жреците – огромният корпус от сакрални формули, фрази и мантри манипулира по такъв начин ума на поръчителя на конкретния ритуал и на останалите участници в него, така че те не само да преживеят себе си като част от изначалната космическа драма на Сътворението, не само да видят, чуят, вкусят, докоснат и помиришат аромата на божественото, но и да се идентифицират с него. Ритуалните речения упражняват и определено магическо въздействие, включително и върху невидимия свят на боговете, благодарение на което адептите канализират така тяхната енергия и потенциал, че да се сдобият с благоденствието, към което се стремят. Ритуалното говорене обаче е съставен компонент на ритуала и притежава тези качества единствено и само в пространството и времето на ритуала, и то в своята иманентна свързаност с останалите ритуални компоненти. А ритуалът, съгласно метафизичната  ритуална  онтология на Ведите разгръща своя моделиращ и конструиращ потенциал както на макрокосмическо, така и на микрокосмическо равнище, т.е. паралелно с окончателното реинтегриране на космоса се реинтегрира и хармонизира и човешката личност. Извършвайки ритуали, човек не само упражнява контрол върху космическите сили, но и пренарежда своя Аз, за да се превърне в интегрален компонент от подредения Космос.

Едва към края на ведическата епоха настъпва радикална транс­­формация по отношение на това господствало в продължение на столетия разбиране и устоите на ведическата ритуална идеология са сериозно разклатени. Постепенно се налага идеята, че „магическият ключ към всезнанието“ (Еджертън) е метафизичното познание, постигнато по интуитивен път и съзерцание. Именно то може да  избави човека от онтологичния страх от смъртта и да го извиси над ограниченията на феноменалния свят, сиреч да го направи безсмъртен. Тази идея е във фокуса на редица иновативни учения (за същността на Аза, на трансцендентната върховна реалност, за карма), изложени в Упанишадите, които традицията определя като „край/крайна цел на Ведите“ („веданта“).

В началото на това кратко въведение към второто издание на моя скромен опит да разкажа историята на създаването и на изучаването на Ведите казах, че съм развълнувана и удовлетворена. В края бих добавила, че  съм изключително благодарна на издателство „Изток-Запад“, че се зае с преиздаването на книгата, което, сигурна съм, ще я направи достояние на широк кръг читатели, които биха искали да чуят прозренията и  да се вслушат в мъдрите послания на Ведите.

София, 2021 г.

                                                                                                                                            Милена Братоева