Концертът на Opeth на 1 март 2012 година в столичния Blue Box започна с финландците Von Hertzen Brothers, които посещават България за втори път.
След първото си гостуване на родна земя като подгряващи на Pain Of Salvation, бандата определено е завладяла сърцата на публиката, тъй като са посрещнати радушно, а по много лица е изписана откровена радост. Страшно симпатични, братята успяват да ни заразят с енергия и емоция, а ние, разбира се, им отвръщаме подобаващо.
Началото е обещаващо. Звукът е добър, настроението - приповдигнато, залата се пълни, а обстановката става все по-задушевна.
В 20:30 вече прилично натъпканата зала избухва при появяването на Opeth. The Devil's Orchard и I Feel The Dark ни изстрелват точно там, където искаме да бъдем – в един прекрасен метъл свят.
След края на втората песен се разнасят истерични женски писъци и Mikael Åkerfeldt (вокал) много радушно поздравява със "Здравейте момичета". Следва, разбира се, "Здравейте момчета" и мъжката част от публиката се опитва да срути залата.
Микаел споделя, че напоследък много представителки на нежния пол идват на концертите им и това го радва; казва ни още, че Каварна е интересен град с уникален кмет.
След Face Of Melinda от Still Life, вокалистът забелязва плакат, изобразяващ шведското знаме и много гордо ни прочита надписа върху него - I love Opeth. Отново го обземат спомени за Каварна и за Dio, след което споделя колко му е мазна косата и как няма търпение да се изкъпе.
Последва посветената на Dio Slither от Heritage, която предизвиква лека истерия. След невероятното изпълнение, Микаел получава бележка от публиката, написана на шведски, и този път не само той е впечатлен. Подписана е от две студентки от СУ – Виолета и Даниела, които, по превода на Микаел, освен че намират Opeth за най-страхотната група на света, смятат, че той има голямо мъжко достойнство.
Това, разбира се, предизвиква бурен смях, а следващата Credence, връщаща ни назад във времето до албума My Arms Your Hearse, е посветена на момичетата с бележката.
To Rid the Disease покачва градуса почти до върхова точка, а поредното включване на шведа с извинение за мустаците си и за това, че си е махнал брадата ни дава глътка въздух. Понеже мъжете с бради били по-привлекателни за жените, сме можели да обърнем внимание на басиста Martin Mendez.
Folklore (песен, вдъхновена от шведския фолклор) удря крайната точка на радостта и преминава в екстаз. Сякаш електричество минава през публиката, която крещи и пляска.
За да дойдем отново на себе си, сме посветени в първите години на Opeth, още преди дори да се казват така. Техният стил бил нещо средно между Napalm Death, Morbid Angel, Scorpions, Judas и Richard Marx. Това бил стил, при който трябвало да се свири колкото се може по-бързо и песните да са по-кратки, защото било страшно изморително.
И за да не забравим, че сме на невероятен концерт, шведите ни върнаха във върховата точка с парче от Watershed и после с The Grand Conjuration, придружени със страхотни светлинни ефекти.
Тъй като е 1 март, Микаел, разбира се, се сдоби с мартеница и доволно си я върза на ръката преди изпълнението на The Drapery Falls, която "официално" беше и последната песен за вечерта. Но след пореден опит да съборим Blue Box, Opeth отново се качват на сцената.
Съобщават ни, че ще изпълнят Deliverance от едноименния албум, защото вече трябва да си ходят, да се къпят и да хапнат, а най-вече да пият. Представянето на групата е също толкова забавно, както и всичко досега, като стомашните проблеми на барабаниста Martin Axenrot са добре обсъдени.
Клавиристът Joakim Svalberg е натоварен с най-тежката задача – за 15 секунди да покаже колко изумително добре свири, иначе ще бъде уволнен, но той се справи блестящо.
Оглеждайки се наоколо, виждам само разчекнати от усмивки лица и радостни хора. Страхотен концерт, с който започна празничната поредица по случай 6-ия рожден ден на радио Тангра Мега Рок, които съвместно с Loud Concerts организираха събитието. Невероятна комуникация с публиката, страхотно забавление.
