Учен новатор разказва за изумителната социогеномна революция, която ще преобърне онова, което знаем за човешкото развитие
Социогеномиката обединява най-новото от молекулярната генетика и традиционните социални и поведенчески науки. Нейният ключов инструмент е полигенният индекс, който ни позволява да анализираме ДНК, за да измерим генетичния потенциал на детето. Днес можем да преценим какъв ще е ръстът на едно дете, когато порасне, колко далеч ще стигне то в училище и колко ще тежи като възрастен – всичко това от едно тампонче със секрет от бузата, кръв от пръста или епруветка със слюнка. Конли разкрива свят, в който ДНК на децата влияе на възпитанието им; гените на съучениците ни влияят върху вероятността да пушим също толкова, колкото и нашата собствена ДНК, а гените на съпрузите въздействат взаимно на настроенията и поведението им. Хвърляйки поглед напред, Конли предвижда бъдеще, в което запознанствата, образованието, общественото здравеопазване и други институции ще са коренно променени от социогеномната революция.
Както твърди авторът, не бива повече да мислим за природата и възпитанието като противопоставени, а за това как нашите гени търсят възпитанието, което им е нужно, за да се експресират, и как на свой ред средата ни отчасти се влияе от гените на другите хора. „Социалният геном“ дава нюансиран, убедителен поглед към индивидуалния потенциал и социалната динамика и предизвиква съществени морални въпроси за това как ще действаме в бъдеще, в което имаме достъп до далеч повече генетична информация от когато и да било преди.
Долтън Конли, роден 1969 г., е американски професор в Принстънския университет. Той е член на Националната академия на науките и е получил наградата на Националната научна фондация за най-добър млад учен, математик или инженер.
***
ДЪЛГИЯТ ПОХОД ОТ ДНК ДО СЪДБАТА
Природата срещу възпитанието е била може би най-оспорваната тема в науките за човека от 150 години насам. От едната страна са табуларазаджиите, както понякога подигравателно са наричани онези, които вярват, че ние се изграждаме изцяло от възпитанието си, от онези, които смятат, че гените са от значение. От другата страна са наследствениците, термин, използван понякога за омаловажаване на хората, които вярват в детерминистичното върховенство на гените. Битката е била силно политизирана и изключително ожесточена. Тя има много фронтови линии: расовите неравенства; меритокрацията; справедливостта; възпроизводството; свободната воля11. Аз съм бил участник в тази интелектуална война в продължение на трийсет години, първо като „табуларазаджиев“ професор по социология, изучаващ расата, богатството и неравенството; по-късно като докторант по биология, хвърлил се с главата напред в геномната наука; и накрая като член-основател на областта на социогеномиката.
Излязох от това отрезвен, разбиращ ограниченията и на социалната, и на генетичната наука, но също и силата в съчетаването на двете области. Тази книга описва възникването на социогеномната рамка, отчасти разказвайки моите собствени опити в хода на годините да разбера по-добре кой преуспява и кой потъва в нашето общество.
В неформални разговори бях открил, че когато повечето хора мислят за природата срещу възпитанието, гените срещу околната среда, те мислят за биологията срещу обществото – както мислех и аз на времето. Откъм биологичната страна са такива фактори като колко бързо трепват мускулите ни или се активират невроните; колко здрави са костите ни; дали сме късогледи или чуваме трудно; колко еластични са стените на артериите ни. Откъм социалната страна са такива въпроси от рода на: дали сме родени в голямо богатство, или в нищета? Как се е отнасяла майка ни с нас? Имали ли сме вдъхновяващи учители?
И все пак, както се оказва, пътищата от конкретната ДНК последователност до това колко добре се представяме на теста SAT, какви политически възгледи имаме или дори колко тежим, преминават през собствените ни тела и излизат в света навън. Телата ни, следвайки указанията на гените ни, видоизменят средата около нас, стремят се да получат специфични въздействия и предизвикват конкретни социални реакции. Гените не спират на границата на кожата ни. Те влияят на това какви видове среда възприемаме – тоест как ни третира светът. А тези видове среда са решаващи стъпки в дългия поход от ДНК до съдбата. С различна топология на околната среда същата ДНК би ни довела до други земи.
В същото време много от онова, което хората наричат околна среда, или възпитание, се оформя от ДНК на другите. Този социален геном ни засяга също както и другите страни на средата ни, от качеството на водата до Голямата рецесия. Понятието за социален геном би трябвало да има интуитивен смисъл. Важните хора в живота ни ни влияят, като формират възпитанието, което получаваме. Важните хора в живота ни са отчасти движени от своите собствени гени. Следователно, гените на тези хора ни влияят по важни начини. Ясен силогизъм. Но на едно друго ниво социалният геном е дълбоко преобръщане на това как мислим за природата и възпитанието.
Накратко, тази книга ще покаже, че много от онова, за което мислим като за природа, действа посредством средата, докато много от възпитанието може най-добре да бъде назовано „генетика с една степен на отдалеченост“, тъй като ДНК на важните хора в живота ни съставлява много от нашата социална среда. Толкова дълго генетиците и социалните учени са описвали различни части на един и същи слон. Но като отстъпим крачка назад и възприемем цялото животно, сега виждаме човешкото здраве и поведение много по-ясно.
Социогеномиката е прилагането на генетични данни към човешкото поведение с цел да се постигне по-пълна картина на природата и възпитанието. Но социогеномната революция отива отвъд простото претегляне на относителния принос на гените и средата. Тя изрично поставя под въпрос една дихотомия в сърцевината на социалните науки и човешкия живот. А именно, ако моите гени проявяват ефектите си посредством външния социален свят, докато гените на другите влияят на социалната среда, която възприемам, това значи, че няма ясна граница между онова, което наричаме генетика, и онова, което наричаме околна среда. Оказва се, че част от възпитанието е природа, а част от природата е възпитание. Социалният геном изтрива противопоставянето.
Социогеномиката може да бъде описана най-добре с помощта на един образ. Ако усучете единия край на хартиена лента и я залепите в обърнато положение за другия край, ще получите лента на Мьобиус – пръстеновидна равнина, която има само една страна. Ако прокарате пръст от която и да било начална точка по тази лента, ще минете привидно от другата страна на листа и после обратно, без изобщо да вдигате пръста си от хартията. Социалният геном е нещо като свързване на природата и възпитанието в една-единствена лента на Мьобиус. Отначало той е неинтуитивен и объркващ, но щом веднъж осъзнаем, че живеем върху тази мьобиусова лента от гени и околна среда, ще можем по-добре да разберем света около нас. Мислейки за взаимодействието на гените и средата по този мьобиусов начин, при който гените съставляват част от средата, можем да нарисуваме много по-пълна картина на това кои сме ние и как сме станали такива.Книгата „Социалният геном. Новата наука за природата и възпитанието“, от Долтън Конли, можете да закупите, с 20% отстъпка, чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
