„Собствена стая” на Вирджиния Улф излиза на български език в ново изящно издание

Pinterest LinkedIn +

Класиката на Вирджиния Улф „Собствена стая“ излиза на български език в чисто ново изящно издание с логото на „Лист“ и в превод на Иглика Василева.

Една жена върви по моравата на университетски колеж, но я гонят от там, защото мястото е  забранено за нея. Опитва се да влезе в библиотеката, но и там я спират понеже достъп имат само мъжете или дами, придружени от член на академичната общност. После сяда да обядва и вижда колко различни са световете от двете страни на границата между мъжките и женските колежи. Така започва „Собствена стая”, която се нарежда сред най-влиятелните творби на Вирджиния Улф. 

Героинята носи различни имена – Мери Бетън, Мери Сетън, Мери Кармайкъл – и се движи из измисления Оксбридж, прозрачен намек за Оксфорд и Кеймбридж. Зад тези случки се разкрива цяла система от ограничения, държала жените векове наред далеч от образованието, знанието и възможността да разполагат със собствения си живот.

Кой има право да пише? Кой разполага с времето и свободата да създава? 

Защо жените толкова дълго
отсъстват от историята на литературата?

Публикувана през 1929 г., „Собствена стая” задава тези въпроси с неподозирана актуалност. С новото си издание с корица от Мариета Ценова, книгата е седмото заглавие от Вирджиния Улф в каталога на издателство „Лист”. Там вече са романите „Орландо”, „Вълните” и „Между действията”, есетата „Верният читател и минзухарът” и детските истории „Вдовицата и папагалът” и „Пердето на бавачката Лъгтън” от поредицата „Детски шедьоври от велики писатели”.

В основата на „Собствена стая” стоят две лекции, изнесени от Вирджиния Улф през 1928 г. пред студентките от колежите „Нюнъм” и „Гъртън” в Кеймбридж. Вместо академичен доклад писателката създава свободен, ироничен и увлекателен разказ, в който се преплитат личните наблюдения, историята и литературната критика. Нейният извод е привидно семпъл – за да пише художествена литература, една жена трябва да има собствени пари и собствена стая. Зад тази формула обаче стои вековна история на финансовата зависимост, ограниченията в образованието и липсата на лично пространство.

Сред най-запомнящите се моменти е историята за 

Джудит Шекспир – въображаемата сестра на Уилям, 

надарена със същия талант като него. Докато брат ѝ има възможност да учи и да развива способностите си, тя е обречена на домашни задължения и брак. Ако последва мечтата си да стане писателка, обществото ще я отхвърли. Съдбата на Джудит показва, че отсъствието на жените от литературната история не означава липса на талант, а липса на възможности.

Темата е дълбоко лична за Улф. Родена през 1882 г. в Лондон, тя израства в интелектуално семейство, но за разлика от братята си не получава университетско образование. Заедно със сестра си, художничката Ванеса Бел, е част от прочутия кръг „Блумсбъри”, а през 1912 г. се омъжва за Ленард Улф. Двамата основават през 1917 г. собственото си издателство „Хогарт прес”, което публикува и първото издание на „Собствена стая”. В романите си „Мисис Далауей”, „Към фара”, „Орландо” и „Вълните” Улф променя из основи повествователните форми и превръща вътрешния свят на човека в основен предмет на литературата.

Сподели.

Относно автора

Avtora.com е създаден през 2001 г. като поддържаща медия на популярния по това време клуб О!Шипка. Впоследствие платформата променя своя фокус и от музикален сайт разширява темите и начина за доставка на съдържание.