Световноизвестен когнитивен учен изследва логиката и психологията на общото знание
Стивън Пинкър намира за изключително интересен начина, по който хората мислят за мислите на други. Нещо повече: той показва, че го правим постоянно. Тази осъзнатост, която ни обхваща, когато нещо е публично или изглежда всеобщо известно, се нарича общо знание и то има съществено влияние върху нашия социален, политически и икономически живот.
Това общо знание според Пинкър може да обясни много житейски загадки: финансовите балони и сривове; революциите, случващи се изневиделица; позите и преструвките в дипломацията; културата на отхвърляне в социалните медии и академичната среда; смущението при първа среща. Хората обаче полагат много усилия да си гарантират, че дори и всички да знаят нещо, те все пак да не знаят, че и всички други го знаят. И така стигаме до такива ритуали като добронамереното лицемерие, прикритите подкупи и заплахи, сексуалните намеци – чак до преструвката, че не забелязваме слона в стаята.
Изследвайки парадоксите на човешкото поведение, „Когато всеки знае, че всички знаят“ ни приканва да разберем начините, по които се опитваме да влезем взаимно в главите си, както и какво произтича от това.
* * *
Стивън Пинкър: „Като когнитивен учен съм прекарал живота си в мислене за това как мислят хората. Така че в най-крайния си вид обектът на моето увлечение би трябвало да бъде как мислят хората за това, което мислят другите хора, и как мислят за това, което другите хора мислят, че те си мислят, и как мислят за това, което другите хора си мислят, че те мислят, че мислят. Колкото и световъртежно да изглежда това размишление, ние го извършваме всеки ден, поне негласно, а пределът на тази осъзнатост си има техническо име – общо знание.
С произход в теорията на игрите и философията, теорията на общото знание може да хвърли светлина върху широк кръг от загадки в човешкия социален живот. За пръв път се натъкнах на нея покрай интереса си към езика, докато пишех „Материалът на мисълта“. Отдавна се бях питал защо хората често не казват с няколко думи онова, което имат предвид, а обвиват замисъла си с намеци и двусмислици, разчитайки слушателите им да четат между редовете. Отговорът, предположих аз, беше, че откровените изказвания пораждат общо знание, докато благовъзпитаните евфемизми не го правят, а общото знание е онова, което ратифицира или анулира социалните отношения.
Тук аз ще разгледам подробно тази теория и ще покажа, че общото знание обяснява също и такива фундаментални черти на обществената организация като политическата власт и финансовите пазари; някои от вградените характеристики на човешката природа, като смеха и сълзите; както и безброй любопитни особености на частния и публичния живот като балоните и краховете, яростта зад волана, анонимните дарения, дългите сбогувания, революциите, дошли изневиделица, масовото засрамване в социалните мрежи и академичната кенсъл култура. Когато завършите тази книга, ще разполагате, надявам се, със средствата да разберете и някои явления, които така и не стигнах да обясня, като газлайтинга, славата на Кардашян (да си известен с това, че си известен), ироничното възмущение („Аз съм шокиран, шокиран съм да открия, че тук се играе хазарт“), „червените линии“ в международните отношения и психологическата разлика между cc (явно копие) и bcc (скрито копие) в имейл етикецията.
Този океански размах – надявам се да ви убедя – не е признак на обяснителска мегаломания. Общото знание наистина е такова мощно понятие! То е мисловното постижение, което обяснява един от отличителните белези на човешката същност – индивидуалните съзнания могат да координират изборите си за взаимната си полза, позволявайки на нашия вид да преуспява в колективи, вариращи от двойки до общества. Много от хармониите и разногласията ни – също се надявам да покажа – произтичат от борбата ни да постигнем, съхраним или предотвратим общото знание“.
Книгата „Когато всеки знае, че всички знаят. Загадките на парите, властта и всекидневния живот“, от Стивън Пинкър, можете да закупите чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
