В последния ден на Ловеч мюзик фест се състоя и най-дългоочакваният концерт - на шведите от Europe, а честта да излязат на една сцена с тях се падна на българската рок-банда Б.Т.Р. Минути преди да излязат на сцената Avtora.com зададе няколко въпроса на китариста на бандата Славчо Николов и на нейния барабанист Илиян Диков.
Avtora.com: Здравейте, момчета! Вие сте за поредна година на фестивала в Ловеч - как се чувствате?
Славчо Николов: Ами ние вече трета година подред сме в Ловеч. Миналата година забихме със Sweet, а сега дойде време и на Europe. Така сме ги подкарали - следващите са Heaven and Hell на 28 юни в Каварна, а на 1 юли ще направим джулай морнинг заедно с Джон Лоутън (John Lawton) от Uriah Heep, наш голям приятел.
.: С кого още искате да излезете на една сцена, а досега не сте имали възможност?
СН: Няма да е лошо Metallica да дойдат или Aerosmith или Bon Jovi, U2.
.: Как успявате да бъдете актуални толкова години вече?
СН: Ние актуални ли сме? (смее се) Ами как да ти кажа, някои хора в бранша искат да разделят нещата. Ако случайно имаш късмета да станеш група като Б.Т.Р., започват да се носят едни такива приказки. Проблемът не е в това, че има стари и добри групи, проблемът е, че няма млади и добри имена, които да запълват тези празнини. Ние много се надяваме да има истински последователи, истински банди, които да работят и да имат шанс, защото все пак в България с рок да си изкарваш прехраната не е много лесно. Не че се оплаквам.
Илиян Диков: Не може изведнъж да се спуснеш и да си голям. Всъщност има много примери за това как някои хора ги спускат на определени места, но такива преживяват 6 месеца-година - не повече, в зависимост от това доколко успяват сами да се справят. Просто нямат рутинната подготовка на миналото и на годините, които ние имаме зад гърба - всеки един поотделно като един самостоятелен музикант.
.: Какво мислите за кампанията "Не сте сами"?
СН: Най-страшното тук е, че става въпрос за едни невинни хора, които нашите политици на успяха по никакъв начин да защитят, както и достойнството и честта на България. Особено в една страна като Либия, където повечето - да не кажа всичките им лекари - са завършили медицина в България. Това е проблем на политиката, а не на... Значи ние какво можем да направим? Да кажем: "Ние подкрепяме". Кой ни слуша, на кой му пука всъщност. Да, създава се едно настроение в хората. По-добре да се направят едни бдения (денонощни дежурства пред либийското посолство ще свършат много повече работа) и да не пускат колите на либийския посланик да влизат и да излизат и тогава да е ясно на тия хора, че напрежението е голямо.
Славчо Николов и Илиян Диков имат много идеи за кампанията "Не сте сами". Снимка:Avtora.com
ИД: Като се качим на сцената, ние казваме "Не сте сами и подкрепяме инициативата", но това си остава в тази малка затворена България. Оттам нататък какво се случва. Никой в тая държава няма власт да направи нищо.
СН: Трябва да се отиде и да се направи един концерт. Не в Либия, ами в някоя съседна държава, директно да се ретранслира там сигнал и да се види, че нещата вече са нетърпими.
.: Може ли да се върнете назад в миналото и да ми кажете какъв е първият ви досег с музиката?
ИД: Първият ми сериозен досег беше, когато баща ми купи първия касетофон и от радиото записваше някакви песни и помня, че беше записал "While my Guitar Gently Weeps" на Beatles и много ми хареса. Бил съм много малък.
СН: Аз пък имах една плоча с песен, която мисля че Борис Годжунов изпълняваше - "Дилайла" и трябва да ти кажа, че се въртеше от сутрин до вечер.
.: Каква е следващата стъпка на БТР?
СН: Страхотен албум готвим. Вече една година работим по този проект, но много бавно и много изпипваме нещата, защото е адски отговорно. Това е един проект, с който искаме да дадем нов живот на български песни, които са изпълнявани от други български банди. Най- общо казано групи като Сигнал, Щурците, ФСБ, Диана Експрес, Тангра, Фоно Експрес. Казвам, че тази работа е отговорна, защото някои от песните са били големи хитове за времето си и е много отговорно да работиш по такова нещо. Трябва да го направиш поне полкова хубаво, а за да е сигурен успехът - и още по-хубаво от оригинала.
