В четвъртата концерта вечер на Ловеч мюзик фест на сцената гостуваха изпълнителите от холандската банда Hermes House Band.
Групата е основана през 1984 г. като училищна банда, която започва да прави кавъри на най-големите хитове и постига европейския си успех с версия на песента на Глория Гейнър (Gloria Gaynor) "I will Survive" в началото на 90-те. Групата постоянно сменя членовете си, като през редиците й са минали общо 75 музиканти.
Малко преди Hermes House Band да излязат на сцената в Ловеч Avtora.com успя да зададе няколко въпроса на вокалистите Робин, Сали и Йоп.
Avtora.com: Вие сте на сцена вече 23 години. Още ли се чувствате като училищна банда?
Робин: Не. Защото мина много време, откакто завърших училище (смее се). Но общо взето винаги сме били ученическа банда и сме свирили все на училищни сцени. Това правехме. В един момент обаче имахме и комерсиален успех първо в Холандия, а после и във Франция, Германия и навсякъде и така станахме "професионална" банда.
Йоп: Но все още си използваме същите шеги и се забавляваме по същия начин.
Робин: Ще ви издам една тайна - аз съм на 43, но още се чувствам като ученик.
.: Правили сте кавъри на едни от най-големите диско хитове като "Life is Life", "Que Sera Sera", "I will Survive". Защо?
Йоп: Защо не (смее се). Не знам. Като започнахме като ученическа банда през 80-те тази музика беше много позната за нас. Слушахме много Глория Гейнър и песни от рода на "Can't Take My Eyes off You", Харесвахме ги и се забавлявахме на тях. Това са парти-песни за танци, а ние искахме да правим точно такава музика.
Робин: Тези песни бяха известни и ние искахме да станем известни и почнахме да ги правим, което наистина ни донесе слава - голяма изненада за нас. Тогава си казахме "Ей, това е много яко, хайде да го направим пак!"
Hermes House Band раздават автографи. Снимка: Avtora.com
.: Какво е отношението ви към авторската музика?
Робин: Пишем и авторски песни и те са включени в албумите, просто досега не сме реализирали авторски сингъл, но не се знае за в бъдеще. Но хората все още харесват повече кавърите. Голямата тайна днес е, че хората разпознават точно тази музика.
.: Четох, че сте шестото поколение (състав) членове на тази банда. Защо има такова голямо текучество в групата?
Йоп: Леле, шесто поколение!
Робин: Сега ще ти разкажа. Когато бяхме ученическа банда, хората, които сформираха бандата през 1983 г., бяха ученици, но след определено време завършиха училище и започнаха да търсят нови хора да ги заместят. По принцип аз съм от третото поколение певци, от 90-те. Когато напуснах през 1998 г. за малко дойде Йоп. Всички се събрахме заедно и имахме комерсиален успех и си казахме "Нека работим с комерсиални цели" и се събрахме тримата.
.: А познавате ли всички 75 музиканта, преминали през бандата?
Йоп: Разбира се. Ние сме едно голямо семейство. Аз вече съм в групата от 8 години и все още се събираме всички заедно. Дори миналия месец се събирахме. Мога да ти кажа, че това е много готино, защото основателите на бандата са много горди от това, което правим в момента ние. Това е добър показател.
.: Кое от участията си помните най-ярко и защо?
Йоп: Помня един концерт в Париж през 2003 г. Участвахме на най-големия фестивал във Франция, където бяхме заедно с изпълнители като Роби Уилямс. Атмосферата беше толкова прекрасна, беше в средата на лятото и булевардът, водещ до Айфеловата кула, беше абсолютно препълнен с фенове.
Сали: Надявам се и този концерт тук да се превърне в такова участие. Притеснявам се само, че тук не сме толкова известни както в Германия например, но озвучаването е невероятно.
Робин: Няма значение дали ни знаят. Понякога пеем за много хора, понякога за малко, но когато видиш лицата на хората и разбереш, че се усмихват и забавляват - това е най-важното нещо и няма значение къде си - дали в Париж, Берлин или Ловеч.
