Роден през 1976 година в Украйна, Руслан Мъйнов идва в България през 1994 г. След като завършва НАТФИЗ, стартира кариерата си в телевизионното шоу "Хъшове", продължава я в "Шоуто на Слави" и "Господари на ефира". От 2007 год. е част от екипа на телевизионното шоу "Комиците".В актива си има 5 музикални албума и десетки театрални и оперни представления.
Един от идейните основатели на "Комиците", Руслан Мъйнов разказа за Avtora.com как се стига от "Горе на черешата" до операта.Георги Панайотов: Какво е да си бесарабски българин и известен комик в България?
Руслан Мъйнов: Мисля, че българинът си е българин навсякъде. Както в Украйна, така и тук, съм си българин.Тази представка бесарабски...сега дали си роден в Бесарабия, Лос Анджелис или Рим, ти си си българин, ако се чувстваш и искаш да си такъв, ако това те кара да се чувстваш горд.
Всички бесарабски села са кръстени на българските, от които хората са избягали по време на турското робство. Те използват за кръщаване имената на родните си места, от които са се спасявали.
.: Работил си в "Хъшове" и "Шоуто на Слави" - лесно ли се работи с "Дългия"?
Руслан Мъйнов: Не ми харесва този израз - "Дългия", защото има някакъв негативизъм в него. Слави е един много голям професионалист. Човек, който изисква страшно много от другите, защото дава адски много от себе си и лично аз съм научил страшно много от него. От работата си с колегите сценаристи, от работата с музикантите. Благодарен съм на съдбата, че ми е дала шанса и възможността да бъда част от този екип. Това мога да кажа за работата.
В емоционален план не съм се разделял с никой. Поддържаме тесни контакти и с колегите актьори, и с някои от сценаристите... е, с други по-малко, както и с техническите служби, гардеробиери и гримьори и всички останали. С музикантите продължаваме да работим, да записваме песни. Мисля, че това е нещо, което трябва да бъде така.
.: Наскоро озвучи слона Хортън от едноименната анимация. Как се работи по анимационен филм?
Руслан Мъйнов: Имах късмета и щастието да ми се обадят и да ме потърсят и с това да се захвана. Беше голямо удоволствие, много приятно, защото в "Александра" работят големи професионалисти. Таня Михайлова е един невероятен режисьор, защото това е специфична работа. Ако обикновеният режисьор трябва да провокира актьора да направи нещо, тук трябва актьорът да бъде провокиран да направи това, което вече е направено.
Трябва да го вкараш в конкретни рамки, а това не е много лесно, защото всеки един от нас е индивидуалност и лично всеки дърпа към себе си. Финалният резултат обаче трябва да е максимално близък до оригинала. Това беше много трудно, защото всеки искаше да даде най-доброто от себе си. В същото време хората, които бяхме избрани - и Мариан, и аз, и другите колеги, в общи линии можем доста въз основа на опита и образованието ни. Таня е наистина много добра и голям професионалист и ми помогна много да се озаптя и да вляза в някакви рамки.
.: Успя ли напълно да "влезеш под кожата" на герой с голям хобот?
Руслан Мъйнов: Ами аз по принцип нямам проблем с това, защото този слон прилича на мен и визуално, и като характер, и като излъчване. Аз съм общо взето като него, само че си нямам хобот, така като ме гледаш. Но какво да се прави, някой ден може би...
.: Как започна участието си в" Комиците"?
Руслан Мъйнов: Проектът "Комиците" е мислен от много време, много преди да започне. Ние сме говорили с Любо много отдавна, още когато бях в "Господари на ефира", а той в "Шоуто на Слави"- още тогава обмисляхме идеите за това предаване - какво, как, защо и къде. Това не е нещо, което се появи изневиделица.
Предаването първоначално започна без мен, защото трябваше да си доизкарам "мандата" (това на шега го казвам) в "Господарите" и затова закъснях. Но няма как - като поемеш ангажимент, трябва да си го довършиш.
Снимка: Avtora.com
.: Лесно ли се прави комедийно шоу в България?
Руслан Мъйнов: По принцип комедийно предаване се прави трудно. Защото това изисква, освен усета и чувството за хумор, страшно много работа. Много от нещата, които правим, отпадат. Впоследствие се играят отново и отново, докато станат. Защото самите ние не винаги успяваме да се концентрираме достатъчно и да ги направим така, както искаме.
За щастие имаме възможността да играем повече и да отсяваме и после да експериментираме, защото има възможност да се монтира. Много е трудно. Но това е така, не защото сме в България, а защото по принцип е трудно.
.: По-трудно ли е от играта в театъра?
Руслан Мъйнов: Тези неща са много различни - не можеш да кажеш, че едното е по-трудно, а другото по-лесно. Като направиш една песен, знаеш как тя се възприема ако е хит, веднага можеш да видиш как реагират хората. Творчеството в общи линии приключва, докато я правиш. Оттам нататък, като я изпееш 100 пъти, ти си я знаеш и няма какво повече да извадиш от нея. Хората или са я харесали, или не.
Но едно театрално представление не можеш да го направиш хит. Всяко едно, всяка вечер, трябва да бъде хит, трябва да отидеш и да се е получило добре тази вечер. Не можеш да очакваш хората да мислят, че щом миналата седмица е било добро, тази можеш да се отпуснеш. Напротив, трябва да го направиш дори още по-добре и да накараш публиката да повярва в това, което искаш да й кажеш. Да се съгласят или не, съответно с теб и на края на представлението разбираш дали е станало или не е станало.
Тогава обаче, удовлетворението ако е станало, е много по-голямо от една изпята хитова песен.
.: Като спомена за песни - създател си на едни от най-емблематичните за периода на прехода песни - "Горе на черешата", "Дърт козел млада върба лющеше" и др. Как се роди идеята за тях?
Руслан Мъйнов: Това мое творчество е доста лек и разтоварващ жанр. Това са според мен преходни песни, които много бързо се забравят и си отиват. Но когато излязоха, носеха много радост и много забавление на хората. Това ме радваше и мен страшно много.
Сега вече нямам време да се занимавам с това. По-скоро ми се прави нещо по-сериозно, но не е изключено някой ден да ме "подпре" нещо и пак да направя подобна песен.
.: Защо избра точно този жанр?
Руслан Мъйнов: Беше доста логично. Навремето в "Шоуто на Слави" се налагаше да пея в почти всяко предаване песни. Кавъри се правеха най-различни и беше много нормално да направим нещо повече, защото сценаристите, които пишат текстовете и музикантите са налице. Музикална компания имаше - БМК. Беше грехота да не се опита.
Направихме го много на шега, без никакви претенции. Самите ние също нямахме никакви претенции, нито към обложките, текстовете, аранжименти или музиката вътре. Стана ей така, с Евгени Манев и Светльо Заров. Просто си стана. От първия албум набраха голяма популярност и "Що така бе Миме" и "Всичките прасета на мезета" и още една балада, на Таркан имаше едно парче за близалката.
После решихме да направим втори, защото няма смисъл да спираш нещо, когато го виждаш, че върви. Направихме албума "Дърпай шалтера", в който бяха "Горе на черешата", "Зет заврян" и "Мила моя, мили мой" с Десислава, "Тъпа овца"....имаше много добри песни.
После видях, че песните за животни вървят и се получават - в първия албум за прасета, във втория за овце и решихме да направим "Дърт козел млада върба лющеше", която също имаше успех, да ти кажа. Тя всъщност е от истинския и автентичен фолклор. Това е изречение от една народна песен, към което написахме съответния текст и музика.
Снимка: Avtora.com
.: Бързо ли се сработи с останалите в екипа на "Комиците"?
Руслан Мъйнов: Повечето се познавахме от преди това. С Любо сме приятели още от ВИТИЗ. С Кръстьо се познаваме и играем в една пиеса, много преди да започнем да работим за "Комиците". Само с Христо не съм работил, но с него се сработихме много добре. Ние сме достатъчно улегнали хора, с много опит и самочувствие, натрупано с годините.
Знаем горе-долу какво можем. Хубаво е, че можем различни неща и се допълваме един друг, което е много важно и мисля, че за това се сработваме толкова добре. Защото нито имаме какво да делим, нито какво да губим един от друг - просто си помагаме, с каквото можем, когато можем.
.: Кой е любимият ти образ, изигран до момента?
Руслан Мъйнов: Нямам любим. Защото нещата са като светкавици. Всичко се случва много бързо, неща, които цак-цак-цак, влизат-излизат, влизат-излизат. Има страшно много неща, които се появяват и не може да се каже дали има любимо или нелюбимо.
Има роли, например, които на мен ми харесват да ги играя, но хората не ги харесват. Има и такива, които изискват голямо усилие. Чак неприятно не ми е да ги играя, но бих предпочел да не го правя. В същото време хората ги кефи адски много и ние сме принудени да го правим. Защото това го правим за хората, не само за себе си. Така че, любимата роля е много относителен въпрос.
.: С какво смяташ да се захванеш в близко бъдеще?
Руслан Мъйнов: Ще ходим на турне август месец с "Комиците". След това, през септември, живи-здрави и всичко да е наред, трябва да изкараме премиера на "Лелята на Чарли" в Операта в Стара Загора, която ще кръстим "Здравейте, аз съм вашата леля", защото така по-логично стои. Николай Априлов е режисьор. Аз ще играя човекът, който ще се прави на лелята.
Ще играем с Жоро Динев, който дълги години беше в Музикалния театър и други колеги от Операта в Стара Загора. Там направихме и "Българи от старо време" която играем тук в Операта. Вече втори сезон го играем. Преди това три сезона във Варна. Сега пак ще се възстанови през септември, защото интересът е много голям. Тя и пиесата е много хубава, песните са много добри. Проблемите и темите, засегнати в нея, са много понятни и ясни на българина. Много са близки и народът ходи и гледа с удоволствие.
Ще видим и "Лелята на Чарли", какво ще направим с нея.
Залите наистина са претъпкани и действително много млади хора гледат. Това много ни радва.
.: Това ли е най-голямото признание за актьора?
Руслан Мъйнов: Наградите не могат да те направят щастлив, защото оценката на публиката, ако е положителна, е наградата. Колкото и клиширано да звучи, това е факт. Актьорите, художниците, певците - всеки, който се занимава с някакъв вид творчество, са болни в това отношение. Артистите могат да играят без никакви пари, без нищо - само и само да са на сцената. Това е болестно състояние. И дълги години беше така.
В преходните години, докато бях студент, познавах много колеги, които тогава още не ми бяха колеги, защото се учех. Те играеха, само и само да играят. Малко са професиите, в които се случва такова нещо. Някой, който например лепи плочки, няма да тръгне да го прави за удоволствие, или някой заварчик ще заварява за лично удовлетворение.
Нашата професия може да ни поддържа живи, независимо дали има или няма пари. Важното е да се работи, да се прави нещо и оценката на публиката е много важна.
.: Радваш ли се на сериозен интерес от почитателките си? Как се справяш с това?
Руслан Мъйнов: Не ми се е налагало да се справям. Няма някакви тълпи, които да обикалят около нас. Някой път напишат там нещо във входа по стените, или някакви писма изпратят. Но нищо кой знае колко сериозно. Предложения за брак все още не са постъпвали. Но това е добре, защото иначе става много сложна ситуацията.
За Avtora.com интервюто взе Георги Панайотов
