Потопете се в атмосферата на Венеция с втората част на пътеписа Разходка с лодка из Венеция: съвети и идеи за незабравимо изживяване!
Хранене и заведения
Пихме капучино и кафета, тук-там и други неща. Ядохме от прословутите чикети - малки хапки, които варират от дребни сандвичи до риба върху лукова глава, парченца салам или месо върху сирене, както и други работи, много разнообразни и на повечето места вкусни.
В едно кафе пробвахме и трамецини - триъгълни сандвичи, направени от хляб без кора, с различни плънки - и те много вкусни. Купихме си от различни сладкарници и пекарни поне десетина вида сладкиши с най-разнообразни имена, но само в едно кафене опитахме читаво тирамису, другите сладкиши явно не бяха по вкуса ни.
Понеже съм леко пристрастна към храната и различните видове кухня си бях направила един твърде огромен списък от уж типични венециански яденета. Както и един още по-огромен списък по квартали с приемливи като цена и качество заведения, супермаркети и забележителности.
За съжаление, заведенията от рода на тратории, остерии и бакари не ги посетихме, но открихме супермаркети, пазари и търговски улички, по които главно венецианците се подвизаваха. В Канареджио има такива места, където хората се познават, знаят си клиентите, обслужват ги без дори да изчакат да кажат какво искат - изобщо квартални магазинчета.
Няколко такива посетихме - адски автентични - в едното дори нямаше цени на самите стоки, а бяха изнесени на лист, така че купувахме нещо като “котка в чувал”, но не бяхме неприятно изненадани. От типичните италиански продукти естествено си купихме макарони, които консумирахме вечерта; няколко вида прошуто - всичкото страхотно; маслини с малко необичаен вкус; няколко вида местни салати, на основата на сосове, а също и една култова салата морски дарове, от които половината “дарове” не бях виждала никога, но си ги изядох, и прочутата типично венецианска рецепта Sarde in Soar - пържени сардини, после мариновани в специфична марината с пържен лук.
Пробвахме също и няколко вида наденички, готови за печене кюфтета или някакви други топки от кайма, както и най-разнообразни зеленчуци за гарнитури.
Пихме и италианско вино, не помня марката, но не беше лошо. В доста от кварталите има Billa, която на някои места е като дребно квартално магазинче, но има и големи супермаркети с почти всичко необходимо.
Освен малките магазинчета, повечето специализирани за месо, за сладки работи или пък тип бакалии, има още 1-2 вериги супермаркети. Най-автентични са пазарите. За съжаление, пропуснахме рибния, защото точно тези дни той почиваше, но видяхме достатъчно зеленчукови - такива на сергии или в лодки по каналите, с най-разнообразни и понякога доста непознати зеленчуци. Качеството на зеленчуците беше еднакво както на сергиите по пазарите, така и в супермаркетите.
Забележителностите
Понеже е твърде изтъркано да възхвалявам толкова прочути неща, ще кажа нашия избор и причините за него.
Santa Maria Della Salute - много красива отвън църква на Канале Гранде близо до Митниците, но вътре нищо особено и впечатлително, освен няколко гигантски картини.
Музея на Пеги Гугенхайм - за да се допрем и до модерното изкуство, пък и защото бях чела и чувала много.
Palazzo Ducale - невероятен, огромни зали, огромни картини навсякъде - изобщо много впечатляващо място. Естествено, обиколихме и килиите на затворниците, и оръжейната, и въобще всичко каквото може да се види вътре, че даже и Моста на въздишките, но отвътре, забавлявайки се с купищата туристи, които се опитват да го снимат.
Campanile di San Marco - 98-метровата камбанария на площада. Както се шегувахме, ползвахме най-скъпия асансьор - 8 евро на човек, но гледката отгоре си струваше цената.
Basilica di San Marco - Базиликата е много красива отвън, отвътре се отказахме да я гледаме поради факта, че имаше твърде много туристи.
Correr Museum - може би единственото разочарование от забележителностите. Не че е лош музеят, дори напротив, но в това място, събрало на куп толкова хубави и най-невероятни места Корер някак бледнееше.
Rialto - мостът и околностите. На моста имаше осемстотин “маймуни”, но пак успяхме да се щракнем, че да се види къде сме били. Около моста районът е автентичен и интересен, но твърде популярен и пълен с туристи.
Santa Maria Gloriosa dei Frari - страхотна църква, изпълнена с най-невероятни и като размери, и като внушение платна на всички известни художници, творили във Венеция. Едно от най-впечатлилите ни места, заедно с двореца на Дожите.
Scuola Grande di San Rocco - тук направо бяхме потресени. Освен страхотни и пак огромни картини, имаше и невероятни ламперии с много красива и прецизна дърворезба.
Мурано - островът със стъклените фабрики е много истински и много “жилищен” - пропускайки всички магазинчета за стъкло и фабрики, се гмурнахме в жилищната му част, където открихме тихи площадчета, красиви къщи с градини, малки магазинчета за храна, за цветя, даже и за кучешки облекла. Обиколката на целия остров ни отне около час, заедно с импровизирания пикник със сандвичи, кафе и чай на една пейка.
Бурано - островът на плетените дантели и шарените къщи. Наистина много шарени къщи, страхотни цветове, невероятно съчетани върху относително грозните като архитектура къщички. Видяхме поредната ужасно крива кула, видяхме и бабите с дантелите и магазинчетата за сувенири, даже и купищата туристи, хапващи по заведенията. Но усещането беше странно - сякаш всеки момент ще паднат декорите и отзад ще се покаже снимачен екип. Тоест, кукленско някак, фалшиво беше това островче, въпреки многото положителни отзиви по форуми и седянки. Но пък приятно шарено за окото.
Някъде бях чела, че Венеция е само история и не можеш да избягаш от нея. Не е вярно - не е само история, но и изкуство, а бягството и от историята, и от изкуството е много лесно - жилищните квартали, в които има малки площадчета, на някои места дори градини и паркове, както и островите предлагат едно доста различно преживяване и усещане за Венеция.
Ако човек отиде във Венеция за един ден и се надява да види всичко, това всичко ще са съвсем стандартните и известни основни забележителности. Много често такива еднодневни екскурзии са причината голяма част от познатите ми да не харесват Венеция - видяли са я само откъм едната й твърде известна страна, а тя определено е многолика.
За да публикуваме вашите пътеписи, впечатления от пътувания и снимки в Avtora.com, пишете на [email protected]. Материали от лични блогове ще бъдат публикувани с препратки към тях.
