Продажбите на албуми в САЩ достигнаха рекорден минимум. Какви са новите закони в музикалната индустрия?

Pinterest LinkedIn +

След повече от десетилетие, белязано от проблеми като повсеместното интернет пиратство, затварянето на музикални магазини, особено в пика на рецесията, преструктуриране в някои от големите звукозаписни компании и лейбъли и напускането на не една или две свръхпопулярни банди, решили да минават в инди лагера, това лято звукозаписната индустрия достигна нов рекорден минимум.

По данни на Nielsen SoundScan – компанията за пазарни анализи, чиято статистика "захранва" класациите на Billboard от 1991 г. насам – през последната седмица на юли в САЩ са продадени 4,68 милиона копия албуми.

Това е абсолютен антирекорд, който идва напълно закономерно, тъй като през всяка от последните пет седмици продажбите на албуми нито веднъж не са преминали границата от 5 млн. копия – прецедент и неоспоримо доказателство за кризата, в която се намира звукозаписната индустрия.

Анализатори, издатели и артисти са категорични, че тенденцията на постоянен спад в продажбите на албуми в по-голяма или по-малка степен се дължи на нарастващия брой на стрийминг платформите като Spotify, Pandora и YouTube, като икономическият модел все още не е фокусиран в тях, но е въпрос на време тази трансформация да бъде извършена.

Много издатели вече сключиха сделки с тези компании, които предлагат неограничен достъп до музикално съдържание най-често в два варианта – безплатно с прекъсвания от реклами или без реклами, но с месечен абонамент ($10/месец в Spotify). Според бившия президент на Island Def Jam Records Джим Капаро стрийминг платформите са пагубни за дигиталните маркети като iTunes, Amazon и др.

"Идеята да предоставиш неограничен достъп до съдържанието, което предлагаш, срещу една месечна такса е много атрактивно и тези стрийминг платформи вършат страхотна работа", признава Капаро, допълвайки, че звукозаписните компании са принудени да извършат необходимите реформи, с които да се "напаснат" към ситуацията, така че да останат актуални и рентабилни.

Само преди месец фронтменът и продуцентът на Radiohead (Том Йорк и Найджъл Годрич) изтеглиха от Spotify албума Amok на Atoms for Peace, упреквайки компанията, че изплаща незадоволителни компенсации.

"Ако през 1973 г. хората бяха слушали Spotify вместо да купуват албуми на физически носители, много се съмнявам, че Dark Side of the Moon щеше да се случи. Просто щеше да е твърде скъп", заяви Годрич, давайки за пример прочутия албум на Pink Floyd, продаден в над 50 млн. копия в цял свят.

В същото време от Spotify прогнозират двукратно увеличение на плащанията към артисти и лейбъли до края на 2013 г. – от $500 млн. до $1 млрд.

Стрийминг платформите обаче далеч не са единствените дистрибутори на музикално съдържание, предлагащи цели албуми за "без пари".

В Amazon постоянно текат промоции с дългосвирещи записи на едни от най-популярните артисти, които в рамките на 24 часа могат да бъдат закупени само за $1 (сред скорошните примери е Teenage Dream на Кейти Пери). Също така неотдавна Jay Z пусна целия си нов албум Magna Carta... Holy Grail безплатно за един милион потребители на Samsung.

Някои анализатори намират връзка между рекордно ниските продажби през юли и недостатъчното нови атрактивни заглавия на пазара, както и в нежеланието на лейбълите да пускат повече албуми на цена под $5.

"Аз съм от школата, в която прегръщаме новите технологии, като търсим начин да ги използваме, за да достигнем до по-широка публика. Нашият бизнес е във възход. Концертите ни се разпродават. Групите ни процъфтяват. Не можем да си позволим да се обвържем с умиращ модел", коментира от своя страна президентът на Glassnote Records – звукозаписната компания, издаваща свръхпопулярни в момента групи като Mumford & Sons и Phoenix.

Конкретно Mumford & Sons все още трупат дивиденти от миналогодишния си албум Babel, който покори Billboard 200 при дебюта си с 600 000 продадени копия за една седмица и е прослушан 8 млн. пъти в стрийминг платформите.

Сподели.