O.H.: Метъл сцената в България сякаш тепърва започва да се учи

Pinterest LinkedIn +

O.H. извоюваха безапелационна победа на турнира 4 Шапки в Pork Pie и спечелиха запис на албум, който ще бъде мастериран в Ню Йорк. Бандата го направи не само със здрав звук и себераздаване, но и с качествено шоу, отлично сценично поведeние, сценични костюми, обмислено интро преди смазващото излизане на сцената, което направи впечатление на аудиторията и им донесе успех срещу сериозната конкуренция. Отпразнували победата и обмислили следващите си ходове, Жоро (вокали), Бъсти (китара) и Кики (китара) споделиха пред Avtora.com вижданията си за победата в турнира, респекта между хората и развитието на сцената в България.

Стефан  Стефанов: Спечелихте конкурса 4 Шапки, какво ви даде предимство?

Кики: Това, което винаги ни е помагало, е фактът, че свирим доста често и от доста време. Другото е, че решихме да представим нашите песни по един малко по-различен начин със сценично поведение, сценично облекло, фойерверки - неща, с които тепърва започваме да експериментираме и на които досега не сме обръщали внимание, но са доста печеливши, така да се каже.

Бъсти: По-скоро имахме и по-сериозно отношение към публиката. Искахме да покажем уважение и респект към нея, затова се изискваше малко по-сериозна подготовка и усилия, но понякога не е и толкова трудно това да се направи. Просто много пъти не се сещаме за тези малки подробности.

.: Вие действително заложихте на визия и сценично поведение, което не е характерно за българските банди. Вас какво ви провокира да го направите?

Жоро: В този конкурс бяхме най-тежката банда и малко трудно беше да се изплува напред, защото повечето от другите групи бяха пънк и ска, по-лекички и забавни музики, на което младежите се кефят...

Бъсти: И ние включително...

Жоро: Точно така. Замислихме се, поговорихме и решихме да вкараме малко повече визия в цялата работа, защото на live само с едно "Наздраве, как сте?" не се получава. Понякога се получава, обаче ако трябва по някакъв начин да изпъкнеш, не става. Затова поговорихме и се стигна до такъв тип организация на live-а от наша страна.

.: Как отпразнувахте победата?

Бъсти: Моята приятелка тогава имаше рожден ден и се донапихме в един бар, който предстои да се открие. Няма да го споменавам още кой е, само ще кажа, че е готино място, което ще предостави добра сцена за метъл бандите.

.: Вие свирите от доста време, какво е необходимо, за да се задържиш на сцената в България?

Жоро: Единствено желание, нищо повече. И да попаднеш на хора, с които да се сработите.

Кики: Значи грешки правят всички, въпросът е да се оправят навреме. Не трябва да се обръща внимание на разни дребни неща, които винаги ги има вътре в групата. Просто всички си стискат приятелски ръцете и продължават напред. Хората трябва да се държат като група, да няма превес на единия над останалите.

.: Първият ви  албум се казва Justice, което насочва към социална тематика. Какви теми ви вълнуват като цяло?

Жоро: Социални теми... аз пиша текстовете и тази тематика най-много ме вълнува.

Кики: То не е тематика само на Жоро, а и на групата като цяло, защото всички сме на едно ниво. Хората са хора - няма един над другия. Никой не трябва да бъде мачкан, трябва всички да си подаваме ръка и така може би ще живеем доста по-добре.

.: В този смисъл, каква е социалната обстановка в България в момента?

Жоро: Зле, даже много зле... Всъщност обстановката в България е асоциална, а не социална.

Бъсти: Социална е само за ромите...

Жоро: По-добре тази тема да я оставиме защото...

Кики: ... Защото засяга политическите възгледи на много хора и не искаме да засегнем някакви интереси, не е това целта. Целта е да правим каквото правим както трябва, за да живеем всички по-добре! 

Примерно да няма насилие по улиците и такива неща. Всички да са равни един пред друг, да знаеш, че можеш да разчиташ на човека отсреща, а не да те гледа с презрение. И да не се получават такива неща - да се гледаме един друг със съмнение. Ти можеш да ме гледаш с добро око, а човека отсреща си вика: "Абе, тоя ще ме прецака пак!", защото са го прецакали 20 човека преди теб, пък ти искаш да му помогнеш.  

Ако преодолеем това, ще е голяма крачка за нас към едно по-добро бъдеще, не само за нас, но и за нашите деца, защото вече сме на тази възраст, на която трябва да мислим за тези неща.

.: Имате ли идея за име на албума, който предстои да издадете?

Жоро: Не. Повече от половината парчета са готови като аранжименти и текстове, но имаме още малко работа, за да направим необходимия набор от песни за един албум. Засега не сме завършили цялата картина.

.: Кое е най-хубавото нещо,  което ви се е случвало?

Кики: Това, че още съществуваме и сме се събрали с точните хора.

Жоро: Странното е, че ние досега не сме се явявали на някакви подобни конкурси, не сме подгрявали и големи банди.

.: А защо така се получава, вас ви има от доста време?

Бъсти: Ами, както ти използва израза – "задържане на сцената"... Задържането на сцената дълго време за много години... Ами то реално погледнато сцената, и то метъл сцената в България, е доста дълга тема, защото има всякакви теории.  

Има негативно отношение, особено сега в ерата на постоянно идващите западни банди. Те идват да свирят тук, а хората загубиха доста интерес. Спомняш си, места като О'Шипка бяха единствената ни "храна". Там беше мястото, където можеш да видиш български ъндърграунд банди.

Самата сцена сякаш тепърва започва да се учи, аз съм много впечатлен от групата Odd Crew - те са завършена банда, Urban Grey също... Идеята е, че има някакво пропукване и отваряне на тази сцена, дълги години не имало такава.

А самото задържане на сцената не е нито много лесно, нито много трудно. От една страна, е лесно, защото няма такава сцена, няма филтър, да си мислиш дали си вътре в играта или си отвън, дали си аматьор или професионалист – все едно е. Всеки от нас работи нещо друго, всички сме ангажирани, за да си изкарваме прехраната, така да се каже, ние сме едни обикновени труженици, но така е с всички. Това обаче ни дава допълнителен стимул - за нас е жизненоважно да се занимаваме с музика.

.: Какво следва оттук-нататък, след като запишете албума предвиждате ли турне?

Кики: По въпроса с албума - засега мислим да намалим участията до излизането му, ще ги сведем до минимум, за да можем да му обърнем по-сериозно внимание и примерно след Нова година, може би февруари или март, да е готов евентуално и напролет да му направим представяне отново в Pork Pie. Искаме да е там, защото искаме да благодарим за 4 Шапки. Надяваме се и догодина да го има, това е добър шанс за една група.

Съветът ни към всички групи е да не се отказват и да имат интерес към такива събития, защото е една наистина сериозно протегната ръка към тях.

Бъсти: За нас парите не са кой знае колко важни, защото албуми се правят. Като приятели си помагаме, намираме начини и пр., но ние се стараем в тази мизерия в България да правим нещата да звучат адекватно, европейски и качествено.

Аз не съм участвал в предишния албум на O.H., но мисля, че той звучи съвсем адекватно и сега се надяваме с втория да докараме нещата на по-високо ниво.

Кики: Искаме да благодарим и на другите групи, защото ние свирихме и пред тяхната публика, така да се каже. За нас, още в началото беше най-важно да се представим добре пред различна аудитория. Хора, които наистина не слушат тежка музика, ни възприеха добре, което е показно за нас, че се представяме добре.

Жоро: Между другото тогава имаше доста хора, които казаха: "Ние мислихме да гласуваме за еди-кой си, обаче след като излязохте вие, решихме да гласуваме за вас!".

Бъсти: По-голямата награда е това, че хората ни възприеха, а не това, че спечелихме. Ние така или иначе щяхме да запишем албума. Аз се занимавам със звукозапис, имам условия да работя върху това. Но наградата беше, че ни харесаха хора, които не са типичните ни фенове и въпреки това гласуваха за нас. Това беше най-якото!  

Искаме да изкажем благодарности на нашия приятел Стефан Шиваров. Много сме му задължени, той дойде един-два пъти и ни обърна внимание, освен свиренето на китарки, има и други неща.

Кики: Той беше голямата крачка в нашето развитие.

Жоро: Даде ни няколко съвета, ние го послушахме и групата като визия претърпя много промени.

.: Какво трябва да знаят феновете преди втория албум?

Жоро: Хубаво е преди това да са чували първия, а ние можем да им обещаем, че живот и здраве вторият ще зувчи по-добре.. Ще е много по-изпипан музикално.

Кики: Ще се постараем да направим един качествен албум. Мисля, че има условия да се случват подобни неща в България и ще се опитаме да го постигнем по всевъзможни начини. Ще се консултираме с всякакви хора, наши приятели и неприятели, ще помоля всички наши фенове и всички, които имат негативно и позитивно отношение, да постват във Facebook.

Негативното и позитивното в една група може да се развива във всички крайности, защото няма анти-реклама. Въпросът е, че дори като се напише нещо лошо за наши песни, това може да ни помогне да станем по-добри. За мен е ОК всички да постват и да пишат всякакви неща. Живеем в свободна държава, нормално е всеки да има право на глас.


Сподели.