Куентин Тарантино нарича британския писател Клайв Баркър: "Най-големият фантазьор на нашето време." Определение, което, макaр да звучи донякъде нескромно, всъщност е напълно заслужено, защото Баркър определено знае как да разказва зловещи истории, при това така, че да накара косата ви да настръхне, а въображението му е неизчерпаемо.
Четвъртият том на "Кървави книги", точно както предхождащите го три, не е книга за мекушави читатели. Преди да посегнете към нея трябва да сте подготвени, че ще се лее кръв. Баркър обаче е много повече от поредния автор на хоръри.
Освен писател, той е и филмов режисьор, сценарист, продуцент, актьор и художник и още с появата на първия том на "Кръвави книги" през осемдесетте години се налага като един от водещите съвременни писатели в жанровете хорър и фентъзи.
След първата публикация на "Кръвави книги" в САЩ Стивън Кинг казва: "Видях бъдещето на ужаса... и то се казва Клайв Баркър." Днес шестте тома на "Кървави книги" са издадени в над 40 държави, а голяма част от произведенията на Баркър, включително и разказите от тази поредица, са екранизирани.
Сигурни сме, че повечето от вас са гледали поне една от частите на хитовия франчайз "Хелрейзър". През 1987 година Баркър адаптира и режисира собсвената си новела The Hellbound Heart и така поставя началото на една от най-успешните и обичани от феновете на хоръра филмова поредица.
И все пак какво прави Баркър толкова различен от останалите автори в жанра? На първо място характерно английският му черен хумор, който неизменно присъства в творбите му. Освен това британският писател притежава наистина невероятно въображение. Всеки негов разказ е една голяма метафора. И крие послание.
Във всички разкази, включени в "Кървави книги", присъстват и фентъзи елементи, стилът на Баркър е едновременно поетичен, метафоричен и сюрреалистичен, а прозата му е едновременно страховита и красива, с много дълбочина и оригинални идеи.
Шестте тома от поредицата излизат в сравнително кратък период и превръщат автора си в истинска литературна сензация. У нас са издадени първите четири части на "Кървави книги". И ако сте чели първите три със сигурност сте очаквали с нетърпение появата на четвъртия. В случай, че не сте попадали на творчеството на Баркър до сега имате възможност да получите повече зловещи истории на веднъж.
Най-важните неща, които трябва да знаете за том 4 на "Кървави книги" са, че след като го прочете дълго време няма да можете да гледате ръцете си спокойно, няма да можете да се зарадвате на любовните песни, които пускат по радиото и определено няма да изгаряте от желание да отидете в Тексас.
Може и да ви се прииска известно време да спите на запалена лампа. От друга страна обаче със сигурност ще се възхитите от умението на Баркър да разказва необикновени истории, използвайки съвсем обикновени персонажи и да балансира между страшното, фантастичното и реалистичното майсторски.
За да не издаваме твърде много и същевременно да не сме голословни, ще ви разкажем началото само на един от разказите в четвъртия том на "Кървави книги". Чарли Джордж работи много. И работи с ръцете си и се опитва да си обясни странните болки в китките именно с работата. Съпругата му не обръща особено внимание на оплакванията му.
Самият той обаче се измъчва от съмнения. Болката не е единствения проблем. От известно време усеща ръцете си сякаш не са част от тялото му. Сякаш имат собствена воля. Чуди се дали не е започнал да полудява, но е възможно и да се окаже прав.
Ами ако ръцете му наистина действат отделно и искат да се отделят от тялото му? Чарли започва да гледа с недоверие не само собствените си ръце, но и тези на останалите. Затова решава, че трябва да поговори с някого преди да е изгубил напълно разсъдъка си.
Дали това наистина ще му помогне можете да разберете само, ако прочетете "Кървави книги". Най-прекият път поредицата на Баркър е ТУК.
