Ако Muse звучат като нова група в албума ‘Black Holes and Revelations’, това е, защото след Glastonbury те са: разширено съзнание, установен дух и всичко друго, но не и заседнал звук.
Muse, които потеглиха от Glastonbury 2004, бяха много различни от тези Muse, които пристигнаха. След седем години почти постоянни турнета, треперейки в нервно очакване, тяхната ескалация от най-голямата група в Teignmouth през 1997 г. до една от най-големите групи на Европа към 2004 г. приличаше на полет на ракета и все пак да завършиш на Glastonbury беше голяма крачка напред, дори и с уморената, мокра до кости тълпа, на която й предстои дълга неделна нощ – самите Muse имат съмнения дали ще се справят.
“Предложиха ни да сме главните изпълнители, което като начало ни изкара акъла, защото не смятахме, че сме достатъчно големи,” казва басиста Chris Wolstenhome. “Денят беше кален и гаден, а тъй като беше края на фестивала, си мислехме, че хората ще бъдат пренаситени и изтощени, но беше напълно обратното.”
Да се справят? Така се справиха, че го вързаха на панделка, прикрепиха го го към двигател на совалка и го изстреляха извън галактиката. Glastonbury 2004 завари Muse да превземат тежката категория на класическите титуляри на Glastonbury и се доказаха като труднопреодолима сила в британския рок. И едва с този триумф те твърдят, че са усетили, че “са се справили”л
Така че групата, която влезе на сцената Pyramid в онази нощ, бе феномен, който стига своя връх. Група, която на 19-годишна вързраст, е изтръгната от професията на декоратори и вкарана в частни джетове и лимузини, тъй като Muse започват да търсят своя репертоар, който руши всяко правило в “правилния” рок – от издаването на фънк-египетския крос-оувър дебютен сингъл (‘Muscle Museum’) до написването на рифове, толкова сложни в тяхната брилянтност, че заплашват да удушат всеки, който посмее да ги изсвири (‘Plug In Baby’), и до рокаджийската интрепретация на Nina Simone (‘Feeling Good’).
Група, която удвоява своята публика с всеки новоиздаден албум (‘Showbiz’ от 1999 г. продава 500,000 копия, ‘Origin Of Symmetry’ стига до милион през 2001 г. и шедьовърът на епичната злост от 2003 г. ‘Absolution’ продава два пъти повече) и която се описва като най-вълнуващия оперен sci-fi карнавал на Европейската сцена в рамките на 5 години.
“Сигурни сме, че минаваме през цикли,” казва Matt, “изкарваме страхотно, а после се пресищаме и тогава вибрациите стават леко тъмни. Но при втория път на този цикъл ние си казахме ‘o, Боже, пак сме надолу, трябва да се прибириме вкъщи и да не отиваме на турно за дълго време’.
Но албумът “Absolution” по това време се превръща в култов хит в САЩ, така че с висините на Glastonbury зад тях и с две напълно разпродадени дати в Earls Court през идващата Коледа им служи за подкрепа. Muse тръгват на турне в средния Запад, разголвайки сценичните трикове, и бушувайки преоткриват горещата и склонна към инциденти тричленка. “От огромни сцени в Европа стигнахме до това да свирим на 200 човека в гадни дупки,” смее се Matt. “Това е цената на това да ти стане прекалено удобно на големите сцени. Но беше приятно там да бъдем отново третирани като нова група и да почустваме какво е отново да ни открият”.
Ободрени, Muse си взимат един месец почивка, за да работят там, където е “вкъщи” - Matt се пренася в град, близо до Милано, Chris и неговото постоянно растящо семейство остават в Teignmouth и Dom си остава в “модерния” Highbury в Лондон – преди да се съберат през лятото на 2005 г. в изобилстващото с прилепи студио на замъка Chateau Miraval в града Knights Templar, в южна Франция. Matt: “Ако това ми напомняше на нещо, то това беше Devon. По-голямата част от процеса на писане започна там, поради тишината на мястото, както и факта, че подхожда на лайфстайла, който имахме.”
Те смятат, че предишните им албуми са родени от необходимостта; избързани, заради наближаващите дати на турнетата и спънати от нуждата да могат да се свирят на живо. Този път те използват подхода “Без ограничения” – никакво турне не е планирано, никакви студийни щуротии; предстои им да изследват технологичните възможности на “студийната група”.
За съжаление, оборудването в Chateau Miraval не става често казано за записване на албум на Muse, така че групата се пренася в Ню Йорк, за да завърши огромната работа по записите в студиата Electric Lady и Avatar, и да поръси албума с много необходимия “dance floor” привкус.
“Духът на Hendrix се мотаеше наоколо,” казва Matt, “а и Bowie дойде за един ден и ни поздрави. Tова беше приятно; да получиш одобрение от едно старо момче. Ако бяхме останали във Франция за целия албум, той вероятно щеше са стане истински проктор. Песни като ‘Knights Of Cydonia’ щяха да бъдат дълги двайсет минути. Отиването в Ню Йорк по някакъв начин затегна нещата и албумът стана по-groove ориентиран. Песни като ‘Starlight’ и ‘Supermassive Black Hole’ и ‘Hoodoo’, имаха радикално по-различно звучене, когато отидохме в Ню Йорк, не знам дали поради енергията на града или какво.”
А що се отнася до ‘Exo-Politics’… “Tова е за възможността на режисирана извънземна инвазия, създадена от Новия световен ред,” спори Matt, изцяло без помощта на твърди наркотици. “Има някои хора, които мислят, че през следващите десет години ще се случи режисирана извънземна инвазия. Няма да е инвазия, но извънземни ще се появят. Няма да се появят, ами ще има дискусии за това. Определено някои забавни неща се случват. Доста много неща, които, ако ги съберете всички заедно, допринасят за чувството, че нещо голямо ще се случи през следващите десет години. Можете да ги погледнете и да изпаднете в страх или да ги погледнете и да си кажете, че всичко е режисирано, за да се контролират хората.”
Ами донякъде. Но докато албумът ‘Absolution’ наблюдаваше безпомощно подчиняването на човечеството от лидерите на корумпирания свят и нахлуването на климатични или галактически бедствия (и разбира се ‘Black Holes And Revelations’ си има своята част от параноята от климатичните промени/нефтените кризи/глобалната интеграция), в централното парче от новия албум ‘Assassin’ Bellamy изглежда, че вика за нищо по-мaлко от глобална революция – “Shoot your leaders down/And join forces underground…. Destroy demonocracy”. (Застреляйте вашите лидери/и съединете силите си тайно... Разрушете царството на демоните.)
“Мисля, че се приближаваме към това време,” кима Matt. “Ако погледнете протестите във Франция, размерите и нивото на протестите не се отнася истински към това, за което протестират. Мисля, че има нещо повече в тези хора, особено в по-младото поколение. Имаме чувството, че сме родени в някаква предварително създадена ситуация, в която ние всъщност нямаме контрол над нищо. Населението е остаряващо и този контролен фактор дразни малко. Усещам, чрез този албум, че се чувствам песимистичен и обезсърчен, но в същото време не съм срещу революционните ходове и няма да ме е срам, ако съм предизвикал малък бунт, ако е за добра кауза.”
Времето дойде. Новият ред на Muse се въздига.
Black Holes And Revelations излезе на българския пазер на 3 юли от Helium 3/Warners/Орфей Мюзик
Траклист:
Take a bow
Starlight
Supermassive black hole
Map of the problematique
Soldier’s poem
Invincible
Assassin
Exo-politics
City of delusion
Hoodoo
Knights of cydonia
