22 Септември 2018, 04:12

Младежите четат най-вече книги за любов, смърт и приятелство

Google+ Pinterest LinkedIn +

Поредната дискусия в Годината на детската книга – инициатива на Националния център за книгата, НДК – постави въпроса за романите за тийнейджъри и това какви проблеми разглеждат те. В дискусията в литературен клуб "Перото" се включиха Рада Петрова от издателство "Егмонт", Мария Чунчева от издателство "Ентусиаст", Милена Ташева от издателство "Софтпрес", Анастасия Карнаух – главен редактор на сайта "Читател" и Александър Кръстев от сайта "Аз чета".

Участниците се обединиха около заключението, че тийнейджърите искат да четат книги, в чиито герои да се припознаят. Най-честите теми, които присъстват в книгите за юноши, са свързани с любовта, приятелството, отношенията с родителите, смъртта, самоубийството, отношението към различните. Според специалистите родителите често смятат за странно, че децата им посягат към подобни теми, но тези книги всъщност са добър инструмент за провокиране на дебат с децата.

Важен акцент в дискусията бе езикът, с който се говори на тийнейджърите от страниците на книгите. Този език трябва да е разбираем и близък до тях. Ако тонът е назидателен, то той определено буди недоверие. Тийнейджърите трябва да приемат авторите като хора, с които те самите биха се асоциирали. "Родителите се страхуват от това, което не разбират. Те биха се чувствали много по-спокойни, ако видят детето им да чете "проверена" книга", сподели Рада Петрова от издателство "Егмонт".

Участниците в дискусията обсъдиха и актуалната тема за блогърите и доколко определяща е тяхната роля. Според главния редактор на сайта "Читател" Анастасия Карнаух "всеки тийнейджър, който чете, си има свой ментор – блогър. Страхотната роля на блогърите е, че те привличат новите читатели. Всеки тийнейджър намира видео канал или блог, който започва да следи. Ако книгата, която си му предложили в блога, не му харесва, той преминава на друга".

В заключение специалистите отправиха препоръка към  родителите да четат книгите, които се харесват на техните деца, но да се опитват да го правят през призмата на тийнейджърския поглед.

Сподели.