За да си мегазвезда в рока, не става само с пеене - трябва да имаш движенията на сцената, острите завои в личността и гъвкавост, която не променя оригинала. Мик Джагър (Mick Jagger), който е роден на 26 юли 1943 година в Дартфорд, Англия, знае всичко това, защото той го е измислил.
Рокът едва ли може да има по-емблематичен посланик от Мик Джагър. Най–малкото, защото той го е изживял по класическия начин, а олд скуул историята е налице - Великобритания след войната, малкият Мик среща малкия Кийт в класната стая в основното училище.
Двамата губят следите си след това, за да се намерят на един перон около десетина години по-късно, когато на почит за тях са легендарни американски блусари като Мъди Уотърс (Muddy Waters) и Хаулин Улф.
Кийт Ричардс (Keith Richards) вижда техните плочи под мишницата на Джагър и веднага го заговаря. Страстта им към музиката привлича още Брайън Джоунс (китара), Бил Уаймън (бас), Иън Стюарт (пиано) и Чарли Уотс (барабани).
The Rolling Stones са сформирани през 1962 година - точно навреме, за да дадат на американския блус английски привкус и да започнат метаморфозата му в рок. Вокалистът Мик Джагър и китаристът Кийт Ричардс изпъкват в бандата също като Джон Ленън и Пол Макартни в основния им конкурент за световно рок господство през 60-те – The Beatles.
Но докато бийтълсите са костюмирани и сресани момчета, то Мик Джагър няма проблем с това как се появява пред хората, а The Rolling Stones хвърлят огън и жупел и сами по себе си са един бунтовен, електрически, наркотично-алкохолен хаос.
Въпреки цялата безпаметност и диво групарство, през 60-те The Rolling Stones нямат грешка и се превръщат в стопроцентови рокендрол звезди, които се раздават докрай на сцената, приютяват опашки от групита в леглата си, пият и консумират, свирят до безкрайност, живеят по няколко живота едновременно с единствената цел да изпреварят времето си.
В най-силните си моменти Мик Джагър и компания записват албумите Beggars Banquet (1968), Let It Bleed (1969), Get Yer Ya-Yas Out! (1970), Sticky Fingers (1971) и Exile on Main St. (1972), а парчетата Paint It, Black, Time Is on My Side, Get Off of My Cloud, (I Can't Get No) Satisfaction и Jumpin' Jack Flash им осигуряват препълнени стадиони и многомилионни договори за дълго време напред.
Когато е на върха на музикалната слава, Мик Джагър предприема последната крачка към завладяването на цялата поп култура и се пуска в киното с филмите Performance (1968) и Ned Kelly (1970).
Вероятно в този момент си е мислил, че това ще продължи вечно, но паузата след победната серия, която често се случва на успешните групи, застига The Rolling Stones, а проблемите в бандата изплуват и изглеждат лепкави и неразрешими през 60-те и началото на 70-те.
За всичко това повлияват факторите – огромно его, наркотици, алкохол, жени, малко спане, смъртта на Брайън Джоунс, постоянно напрежение, рокади в състава, трагедията на Алтамонт, полицейски рейдове, дела, договори, път, фенове, мениджъри, съпруги, класации, награди, ангажименти, хронична умора и всичко останало, което се случва, когато всъщност се сбъднат мечтите ти.
По това време те могат да правят каквото си поискат, дори да избягат от данъците в родината си чак в Южна Франция.
The Rolling Stones са рок знаменитости през 80-те, но забавят темпото, а ореолът на поп звезда, който да размахва в Студио 54, все повече блазни Мик Джагър. През 1985 г. излиза соловият опит на англичанина - She's the Boss, който е изстрелян до платинен, благодарение на MTV, а сингълът Just Another Night допринася за класирането в чартовете.
На следваща година Джагър записва кавъра Dancing in the Street с Дейвид Боуи за благотворителната организация Live Aid, като парчето достига номер 1 в английските класации.
В средата на 80-те The Rolling Stones на практика се разпадат, след като Мик Джагър заявява, че няма да има турне в подкрепа на албума Dirty Work, което прелива питиетата. Кийт Ричардс и Джагър започват да се псуват по медиите и изглежда, сякаш рок легендата е свършила, поне докато всичко не си идва на мястото с провала на втория солов албум на Мик - Primitive Cool (1987).
Неуспехът го отрезвява и изиграва роля в мотивацията за следващия албум на Stones - Steel Wheels, който ги връща на музикалния небосклон с гръм и трясък през 1989 година.
Въпреки завръщането на The Rolling Stones, през 90-те Мик Джагър не спира да се опитва да се докаже като солов изпълнител и записва Wandering Spirit с продуцента Рик Рубин, като албумът влиза в американските чартове под номер 11 и става златен.
Последвалият Goddess in the Doorway през 2001 г. не постига такъв успех, но събира редица известни имена като гост-музиканти - Пийт Таунсенд, Боно, Лени Кравиц и др.
Отново, като едно време, Джагър е популярен фронтмен на рок банда, който се впуска в киното, този път чрез продукциите Freejack (1992), Bent (1997) и The Man From Elysian Fields (2001).
На 68, Мик Джагър вече 50 години е шествал и шефствал на музикалния небосклон. Бил е 30 пъти на корицата на сп. Rolling Stone. Учил за бизнесмен, искал да стане журналист или политик, накрая превърнал се във феноменална рок звезда и лице на 60-тарската контракултура.
Има седем деца, два брака, множество афери. Носител е на 3 статуетки Grammy с The Rolling Stones. Продуцира ленти като Enigma (2001), биографичен филм за себе си - Being Mick, The Women и анимацията Ruby Tuesday, както и редица други.
Мик Джагър е Рицар на Британската империя от 2003 година, горд собственик е на над 200 млн. лири стерлинги и носи лош късмет на футболните отбори, които подкрепя.
