Този сборник включва есета на Юлиус Евола, написани през 30-те и 40-те години на миналия век. В тях той разглежда трансценденталните аспекти на бойните действия и духовните и героичните аспекти на войната през призмата на различни традиции, включително скандинавската, ведическата, римската, персийската, иранската, ислямската и католическата. Той стига до заключението, че войната може да има свещен характер, с помощта на който човек да постигне себепознаване. Тук той показва как традиционалистите могат да се подготвят да преживят войната по начин, който ще им позволи да преодолеят ограничените възможности, предлагани от нашата материалистична и деградирала епоха, да надхвърлят епохата на Кали и да навлязат в света на героизма, ако постигнат по-висше състояние на съзнание, което според Евола е ефективно осъзнаване на крайната цел на живота.
Неговият призив за действие обаче не е този на днешните армии, които не искат повече от своите войници, освен да са наемници на временна служба в декадентска класа; още по-малко е призив за погрешно насочено или нихилистично насилие. По-скоро Евола представя воина като човек, който живее интегриран и целенасочен начин на живот; който възприема специфично арийски поглед върху света, където политическите цели на войната не са нейното крайно оправдание. Войната се разглежда просто като средство, с което той намира своето призвание към по-висша и по-пълноценна форма на съществуване отвъд политическото и в съответствие с ученията на великите духовни текстове. Евола показва как идеалът за воина се простира отвъд бойното поле в други аспекти на традиционния живот – дори в мирни времена.
Юлиус Евола (1898–1974) е италиански философ, мистик, политически мислител и писател. Той е известен с възгледите си за традиционализма, езотеризма и критиката си към модерността и демокрацията. Евола участва в Първата световна война като артилерист, а след войната започва да се интересува от философия, окултизъм и източни религии. В ранната си кариера е повлиян от немския идеализъм (особено Фихте и Хегел), както и от сюрреализма и дадаизма.
Евола е често асоцииран с крайнодесни и фашистки идеи. Въпреки че не е официален член на фашистката партия, той има идеологическо влияние върху някои фашистки и неофашистки среди в Италия и извън нея. След Втората световна война той остава активен писател и вдъхновение за различни десни и езотерични кръгове.
Упадъкът на героизма
Войната и превъоръжаването в света на „западняците“ отново са свързани с гарантиране на сигурността. Във въздуха витае интензивна пропаганда с кръстоносен тон, използваща всички свои изпитани методи. Тук не можем да навлезем задълбочено в конкретните въпроси, които засягат нашите специфични интереси, а по-скоро можем да загатнем за нещо по-общо, едно от вътрешните противоречия на понятието за война, което подкопава основите на така наречения Запад.
Технократската грешка да се мисли за „военен потенциал“ предимно като за оръжия и въоръжения, специално техническо-индустриално оборудване и други подобни, а човекът да се оценява – според бруталния израз, разпространен сега във военната литература – просто като „човешки ресурси“ вече е била широко критикувана. Качеството и духът на мъжете, на които са дадени оръжията, средствата за нападение и унищожение са представлявали, все още представляват и винаги ще представляват основният елемент на „военния потенциал“. Никаква мобилизация никога няма да бъде „тотална“, ако не могат да бъдат създадени мъже, чийто дух и призвание са на нивото на изпитанията, пред които трябва да се изправят.
Как стоят нещата в това отношение в света на „демокрациите“? Сега те искат за трети път през този век да доведат човечеството до война в името на „войната срещу войната“. Това изисква от хората да се бият едновременно с критикуването на войната като такава. То изисква герои, докато провъзгласява пацифизма за най-висш идеал.
То изисква воини, докато е превърнало „воин“ в синоним на нападател и престъпник, тъй като е свело моралната основа на „справедливата война“ до тази на мащабна полицейска операция и значението на бойния дух до необходимостта да се защитаваш като последна мярка.
Буржоазният идеал
Нека разгледаме този проблем по-подробно. По каква причина човекът от „западния блок“ трябва да отиде на война и да се изправи пред смъртта? Очевидно е безсмислено да се отговаря в името на буржоазния идеал, внимателно поддържаната „сигурност“ на съществуването, която ненавижда риска, която обещава, че максималният комфорт на човешкото животно ще бъде лесно достъпен за всички. Малцина ще бъдат достатъчно заблудени, за да си представят, че като жертват себе си, могат да осигурят всичко това за бъдещите поколения. Някои ще се опитат да накарат други да отидат и да се бият вместо тях, предлагайки като стимул красиви думи за хуманизъм, слава и патриотизъм. Освен това единственото нещо, за което човек в такъв свят ще се бори, е собствената му кожа.
Кожата му е същата в смисъла на Курцио Малапарте, както тук: „Разбира се, само кожата е неоспорима и осезаема. Човек вече не се бори за чест, за свобода, за справедливост. Човек се бори за тази отвратителна кожа. Не можете дори да си представите на какво е способен човек, на какви героизми и подли дела, за да спаси кожата си.“
Ако някой иска изповядване на вярата от демократичния свят отвъд всичките му претенции, то се съдържа в тези думи. Те изразяват единственото кредо, оставяйки настрана празните думи и лъжи, с които той може духовно да въоръжи армията си. Това означава да се втурне в кръстоносния поход срещу комунистическата заплаха само от физически ужас; от ужас за собствената кожа; от плашещия, колеблив идеал на Бабит; от буржоазната безопасност; от „цивилизацията“ на опитоменото и стандартизирано човешко животно, което се храни и се съвкуплява и чийто хоризонт е ограничен от „Рийдърс Дайджест“ (Reader’s Digest), Холивуд и спортните стадиони.
По този начин онези, на които фундаментално липсва героизъм, ще се стремят да събудят воини за „защита на Запада“, като играят върху комплекса на тревожност. Тъй като те дълбоко са деморализирали истинската западна душа; тъй като са унижили и принизили, първо, истинската основа на държавата, йерархията и мъжествената солидарност; и второ, идеята за война и бой, сега те трябва да изиграят коз на антиболшевишкия кръстоносен поход.
Дотук с илюзиите
Не могат да останат много илюзии относно вида „морал“, който може да подкрепи това начинание и който никаква индустриална мобилизация с атомни бомби, летящи суперкрепости, свръхзвукови изтребители и т.н. не може да замени. Само с тези козове „западният свят“ сега стои на прага на евентуален трети световен катаклизъм, след като е разрушил и обидил всичко, което е оцеляло от автентичните воински традиции на Европа и Далечния изток.
В противоположния блок има сили, които съчетават технологиите с елементарната сила на фанатизма, на мрачната и дива решителност и на презрението към индивидуалния живот открито сред масите, които, независимо дали поради собствените си древни традиции или поради възвеличаването на колективистичната идеология едва ценят собственото си съществуване. Това е вълната, която ще нахлуе не само от червения Изток, но и от цяла заразена и разкрепостена Азия.
Обаче това, което наистина е необходимо, за да се защити „Западът“ срещу внезапното надигане на тези варварски и стихийни сили, е укрепването – до степен може би все още непозната за западния човек – на героичната визия за живота. Освен военнотехническия апарат светът на „западняците“ разполага само с отпусната и безформена субстанция – и с култа към кожата, с мита за „безопасността“ и за „войната срещу войната“, и с идеала за дълго, удобно, гарантирано, „демократично“ съществуване, който е предпочитан пред идеала за пълноценност, която може да бъде постигната само на границата между живота и смъртта, в срещата на същността на живота с крайността на опасността.
Някои ще възразят, че след всичко, през което Европа е преминала, ни е писнало от „милитаризъм“ и подстрекателство към война, а „тоталната война“ трябва да бъде оставена в миналото и забравена. Разбира се, „милитаризмът“ може да бъде оставен зад гърба ни, тъй като е само деградирал, нисш отзвук на героична (и далеч не изключително войнствена) концепция, а осъждането на всеки героизъм като „милитаризъм“ е едно от средствата на „демократичната“ пропаганда, средство, което сега започва да се обръща срещу своите поддръжници. Във всеки случай, за съжаление, вероятно няма да има избор. Ще бъде трудно за силите, които вече са в движение, да спрат (независимо от изхода на настоящата корейска афера) и ще остане само един начин на действие: да яздим тигъра, както е хиндуисткият израз.
Един от най-високо оценяваните съвременни писатели в Европа – Ернст Юнгер – е писал за сегашната война, която е преживял задълбочено и активно (той е доброволец, ранен е осемнайсет пъти и е награден с най-високото германско военно отличие), чиято стойност ще става все по-очевидна в идните времена. Той е казвал, че съвременният човек, създавайки света на технологиите и прилагайки ги в действие, е подписал с името си дълг, който сега е длъжен да плати. Технологията, неговото творение, се обръща срещу него, свежда го до свой собствен инструмент и го заплашва с унищожение. Този факт се проявява най-силно в съвременната война: тотална, елементарна война, безмилостна борба със самата материалност. Човекът няма друг избор, освен да се изправи срещу тази сила, да се подготви да отговори на това предизвикателство, да открие в себе си неподозирани досега духовни измерения, да се събуди за форми на краен, есенциализиран героизъм, форми, които, макар и да не се интересуват от неговата личност, въпреки това актуализират това, което гореспоменатият автор нарича „абсолютна личност“ в него, като по този начин оправдават цялото преживяване.
Няма какво друго да се каже. Може би това предизвикателство ще представлява положителната страна на играта за особено квалифицираните мъже, като се има предвид, че играта трябва да бъде приета и изиграна така или иначе. Превесът на негативната част, на чистото разрушение, може да е плашещ, дори да изглежда дяволски страшен. Но на съвременния човек не е даден друг избор, тъй като той самият е единственият автор на съдбата и на аспекта, който сега започва да вижда.
Сега не е моментът да се спираме на подобни перспективи. Освен това казаното от нас не засяга никоя нация в частност, нито дори настоящето. То се отнася до времето, когато нещата ще станат сериозни – в световен мащаб – не само в интерес на буржоазния, капиталистически свят, но и за онези хора, които знаят и в този момент все още ще могат да се съберат в непоклатим блок.
Книгата „Метафизика на войната“, от Юлиус Евола, можете да закупите с 20% отъстъпка, чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
