Трите групи доказаха, че "чалга" и "турбо фолк" не са мръсни думи, когато в микса има и някоя друга режеща китара.
Макар и да бе студено, макар и да имаше проблеми със звука (на места напълно нечленоразделен), едва ли на концерта на Kultur Shock, Контрол и Pero Defformero е имало човек, който да не се е забавлявал.
И трите групи – субекти от тъмен балкански тип ни дариха с много искрена и неподправена страст, много местни ритми, много пот, пого и танци.
Първи на сцената, пред още рехавата зала излязоха сърбите Pero Defformero. Трудно е да се определи точния им стил, но аналогиите клонят към сръбски Тони Клифтън начело на група възпитани рокаджии, или “метъл събитието на Пинк ТиВи”.
По-точно – турбо фолк вокали в ослепително бял костюм с характерни движения от “народната” телевизия и тежък метъл за фон.
Очевидно комбинацията би раздвижила и най-скептичния балканец.
След сравнително краткия им сет, изведнъж залата се напълни. Изведнъж зазвучава “Ласточка Пой” и на сцената вече са любимите на всички Контрол. Следват “Дайте Ми”, “Булка”, класиката “100-150”, а звукът е толкова бучащ, че самият Гилън моли озвучителите да направят нещо...
Иначе легендите са на ниво и свирят с огромно удоволствие. В баладата “Ти Още Ли Си Тука”, Кольо Гилъна вплита припева на “Feel” на Роби Уилямс, защото “бил се чуствал като него”.
От този момент нататък рефренът присъства в почти всяко парче и шегата става пълна в биса “Леле Како”, когато обявяват: “Дами и господа – мистър Роби Уилямс!”.
Истинско щастие за българския фен е, че тази класическа група свири отново в оригиналния си състав без да е загубила и капка от енергията си.
По време на лайфа им залата вече е разгорещена до червено и когато Kultur Shock избухват с първото си доста пънкарско парче King For Today, настава сериозно пого.
Балканската страст и енергия на Джино и останалите се предава моментално на публиката и Универсиада избухва. Следват добре познатите Duna, Tutti Frutti, Tango la Victoir и много други.
Kultur Shock почти не спират и почти не говорят между песните. Освен тях на сцената са и две атрактивни музикантки - цигуларка и саксофонистка, които куфеят и свирят барабар с момците.
Разходката из тежките стилове и балканските ритми явно не е достатъчна и Джино сменя и езиците на които пее, както и инструментите – тромпет и тъпан.
На места групата изпуска нещата извън контрол и в публиката започват да хвърчат ръце, крака и фланелки.
Когато запяват “Македонско Девойче” фурорът е достоен за концерт на Лили Иванова. Джино обявява публиката за свои герои и обещава да идва в България всяка година и при всяко турне.
Въпреки обещанието никой не иска да си ходи и идва времето за изпятата (и изпита?) с пълно гърло “Мастика-а-а-а”...
Наздраве на всички!
Автор: Митко Николов.
Разгледай снимки от концерта >>
