Куба – една мечта по-малко

Pinterest LinkedIn +

Започвам да пиша този разказ без какъвто и да било опит в тези начинания, но бързам, за да не пропусна момента преди детайли от спомените ми за пътуването до Куба да са отлетели.

Надявам се да съм полезна на бъдещите ентусиасти, решили да се докоснат до различния свят на хората от Острова на свободата.

И така, всичко започна в края на месец август 2009 г., когато с моя приятел спонтанно решихме, че вече е време да осъществим тази своя отколешна мечта. Куба отдавна ме привличаше по няколко причини. Едната е, че имам страст по всичко де що говори испански, втората - в продължение на 3 години танцувам кубинска салса и доста често сме си говорили за това, трето – да видя или по-скоро да си припомня соц. режима, който все още властва там и естествено заради самото пътешествие.

Та, 10 дни след разговора ни вече бях купила билетите и ангажирала квартира за края на ноември 2009 г. Сега малко подробности за това. Нашият полет беше София-Мадрид с България Еър (110 лв. в двете посоки) и Мадрид-Хавана с Еър Европа (624 евро). За двупосочен билет платихме общо по 1350 лв. на човек - една доста прилична цена, въпреки че месец преди полета цените на дългия полет (до Хавана) малко паднаха, както и тези на Еър Франс, но човек не знае. Друга възможност за пътуването е с Air Comet. Еър Европа и Еър Комет са испански авиолинии.



По отношение на настаняването в Куба една отлична възможност са така наречените casa particular. Това са легализирани квартири, които кубинци отдават под наем, срещу което заплащат на държавата ежемесечни вноски. Имат право да отдават само по две стаи и дължат вноската на държавата независимо дали са имали гости през съответния месец или не. В Хавана данъкът е около 260 CUC месечно.

CUC е абревиатурата на peso convertible – това е една от двете официално действащи валути в страната. Другата е peso cubano или moneda nacional или съкратено CUP. CUC се възприема като валута в Куба (кубинците я наричат divisa, т.е. валута) и е предназначена за туристите, като 1 Евро = 1,33 CUC. А в CUP кубинците получават месечните си възнаграждения, заплащат срещу минимална сума месечните си дажби храна, режийни, таксита и други, като 1 CUC = 24 CUP.

Туристите трябва да са изключително бдителни по отношение на цените, защото е напълно възможно де е обявена цена в CUP, а вие да платите в CUC. Повечето туристи не се сдобиват с евтината валута, предназначена за кубинци, но моят съвет е да си обмените, защото има няколко места, където може да се ползва от туристи и ще ви излезе много изгодно. Например хлябът струва 3 CUP (0,15 CUC), такси от старите коли - 10 CUP на човек (0,5 CUC), плодове и зеленчуци от пазара – също е голяма евтинийка и някои други случаи, в които ни беше яд, че не разполагахме с тяхната валута, но за това по-късно.

Най-доброто място за обмяна на валута са кадеките – на испански CADECA, което идва от casa de cambio (обменно бюро). Най-голямата, която ние видяхме, беше на улица Обиспо в Стара Хавана. Тя е с достатъчно на брой каси, в противен случай се чака много. Друг вариант са банките и хотелите, но курсът в кадеките е равен или по-добър от останалите. Ние обменяхме евро. За съжаление не мога да потвърдя информацията, че при обмяна на щатски долари се взима комисионна, тъй като умишлено не си бяхме взели такива.

Един от най-ярките спомени за мен ще си остане първата глътка въздух, когато излязохме от летище Jose Marti в Хавана – смесица от жега, влага, сладникав аромат, тропици, нещо невероятно. Първата ми мисъл беше, че някога съм живяла там. И въпреки мигрената, която ме следва неотлъчно при пътуване и беше напомнила за себе си още на летището в Мадрид, моментът наистина беше великолепен. Влагата трябва да е била около 93-94%, температурата 28-29 градуса. Намерихме такси или по-скоро то ни намери и срещу предварително уговорена сума от 30 CUC тръгнахме.

В Куба такситата са най-разнообразни и цените им много варират. Новите таксита с държавни номера взимат в CUC-ве по уговорка, има стари коли, които са добре поддържани, също държавни и също в CUC.



Друг вид са така наречените коко-таксита. Представляват малки колички, на външен вид малко наподобяват блъскащите се по лунапарковете, с три колелета, жълти на цвят, а името им идва от coco - плодовете на палмите cocotero. Те се движат наравно с останалите участници от движението, а сигурността на пътника не е на висота. Също взимат по уговорка.

Един от най-разпространените варианти за придвижване с такси на кратки разстояния е със старите коли – имам предвид тези от преди 59-та година с жълти номера и картонена табелка TAXI. Използват се изключително от кубинци и цената им, както споменах по-горе, е 10 песо на човек, като в една посока се събират много пътници (колкото побира колата) без да се познават, нещо като маршрутно такси, но в посока желана от клиентите. Има и таксита по-скоро за разглеждане на туристически забележителности – велосипед тип рикша или коне с файтон. Ние лично използвахме такситата от 10 песо, а ако нямате песо, може да му оставите 1 CUC за двама, няма проблем. Що се отнася до касови бележки или апарат - никой не употребява.

Квартирата ни беше на улица Нептуно, намира се в Cento Habana и се оказа доста сполучлив избор. Условията бяха перфектни - удобни легла, самостоятелен санитарен възел, трапезария, тераса до стаята, климатик, който в някои дни направо боготворяхме. Разположението също беше отлично - на минута от Habana Vieja - Стара Хавана и Parque Central - централно място, от където тръгват автобуси, има много таксита и няколко хотела, които могат да си ви много от полза при организиране на екскурзии, кола под наем, обмяна на валута – Hotel Inglatera, NH, Telegrafo. Сайтът, от който научих за нея, е www.cuba-individual.com, на който има много информация за индивидуално пътуващи туристи в Куба. Цената на вечер беше 20 CUC за стаята или 15 лв. на човек на вечер.



Вследствие на часовата разлика, която е 7 часа назад спрямо България, през първите дни от нашия престой петелът от съседната сграда кукуригаше доста, след като се събудехме. Изчакахме някакъв по-приличен час - около 7-7:30 - и поехме любопитни по улиците. Първата ни работа в първия ден от престоя беше да отидем до легендарния крайбрежен булевард Малекон, на няколко минутки път от квартирата. Той опасва част от северната част на Хавана, свързвайки кварталите Стара Хавана, Центъра на Хавана и Ведадо. Разходката по него наистина е много приятна и човек без да усеща умора и разхладен от подухващия от океана ветрец, неусетно изминава няколко километра. По пътя могат да се видят лежерно отмарящи кубинци, полегнали на дебелия зид, рибари, влюбени двойки или някой решил да потича за здраве.

В първите години, след като Куба отваря вратите си за туристи след 1990-а година, славата на Малекон е на място, където лесно могат да се намерят проституиращи кубинки. Това важи и за Куба като цяло, но крупните мерки на държавата, решила да премахне този отрицателен имидж, водят до резултат.

В следващите два дни се пускаме по улиците на Стара Хавана и Център на Хавана и се натъкваме на куп "случайни" срещи с хора, решили да изкарат някой и друг кук от туристите. Предполагам, че това са първите хора, с които всеки, дошъл по индивидуална програма да посети Куба, неизменно се сблъсква. Имам чувството, че на челата ни пишеше "пристигнали вчера", защото доста хора се пробваха да ни зарибят с какво ли не, други използваха още слабата ни ориентация в цените в едната и другата валута. Нещо, което се случваше все по-рядко през оставащите дни от престоя ни. Очевидно излъчвахме някаква увереност на хора, добили опит в уличното оцеляване в Хавана. Но към всичко това се отнасяхме доста позитивно по две причини: първо, нас ни радваше абсолютно всякакъв контакт с местни, независимо по какъв повод и второ, за мен добра възможност да побъбря малко на любимия ми испански.



Ако човек прекара в Хавана само два-три дни, е възможно да остане с доста изкривени представи за кубинците. Всъщност това са едни от най-хрисимите, възпитани, сговорчиви, всеотдайни и непринудени хора, на които съм се натъквала като турист. Даваме си сметка, че за тяхното поведение и отношение към туриста като към касичка с монети виновна до голяма степен е държавата.

Естествено, не всички кубинци се държат така, дори бих казала, че това е един много малък процент, но така или иначе човек се сблъсква първо с тях. Всеки си е изработил собствена схема за оцеляване. Който не е на високопоставен пост или няма роднини в Маями, разчита основно на туризма. Както споменах и по-горе, една чудесна възможност за тях са отдаването на стаи под наем.

Всички, които имат взимане-даване с туристи, разчитат изключително на бакшиши. Даването на бакшиш е буквално на всяка крачка, например традиция е при слизане от туристически автобус екскурзоводът да призовава по микрофона да се остави бакшиш на шофьора, който е шофирал дълго и изморително. Признавам, че в някои моменти на човек му писва да го изнудват по този начин, но когато си в друга страна и виждаш, че това е част от етикета и възприемането на туриста, гледаш да се съобразяваш.

Едно от нещата, с които Куба ни очарова, е споменът за всевъзможни позабравени от времето на социализма характерни моменти. Например, вкусът на храните – като маслото, сладоледа, тортичките. Причината е, че в Куба цялото прозводство е държавно и технологията е една и съща, като не се добавят изкуствени продукти, не се прекалява с химикалите и не се пестят суровини. Това е едно от хубавите неща на социализма.



Друг момент, от който можещ да изпаднеш в умиление, особено ако си не по-млад от 80-ти набор, това са чавдарчетата и пионерчетата по улиците, съответно със сини и червени връзки, комсомолските униформи, строят. Интересен момент е това, че училищата в централната част на градовете се помещават в старите колониални сгради, без дворове са и всеки може да види какво се случва в класната стая, която е буквално на улицата, а прозорци няма. Така са и повечето от жилищата на кубинците - от улицата направо в хола, без преграда между външния свят и личния живот.

Една от причините за това е жегата, тъй като по този начин си правят течение, а друга - това, че те живеят доста задружно със съседите и заобикалещия ги свят. Когато зададох въпрос на нашата хазяйка, която имаше навик да се провиква от терасата към тази на срещуположната сграда, дали те са й роднини, тя ми отговори: "Те са кубинци, значи са ми роднини!".

Като стана въпрос за социализъм, не мога да не спомена и опашките – опашки има за почти всичко - за хамбургери, разни пърженки и разхладителни напитки по улиците, за автобусите, в магазините - дори и в тези, където се пазарува с конвертируемо песо.

Както официалните валути са две - кубинско и конвертируемо песо, така и магазините са два типа-за пазаруване съответно с едната или другата валута. По принцип не могат да се купят много неща с кубинско песо. Хранителните магазини, където може да се пазарува с тях, се наричат бодеги и там кубинците получават месечната си дажба от хранителни продукти – брашно, олио, яйца, пиле, ориз и т. н., които се дават на семейство според броя на членовете, а пазаруването става срещу подпис в книжка, наречена либрета, подобно на нашите купони в един период тук. Тази храна се заплаща, но на символична цена. Периодът е 20-дневен, след което отново може да се закупи дажбата.



Ако междувременно семейството изпитва нужда от още продукти, има вторичен пазар, където търгуват селскостопански производители на по-високи цени. И третата възможност са магазините, където се пазарува в конвертируемо песо.

Зеленчуковите пазари също са в кубинско песо и от тях се възползвахме често за разлика от първите, където само кубинци могат да пазаруват. Почти всички останали магазини са в конвертируемо песо, ние лично не видяхме например магазин за дрехи или поне домашни потреби в кубинско песо. Всичко е във валута и по броя на посетителите личи, че доста кубинци успяват да се снабдят с нея. Говори се, че в скоро време ще има само една валута, най-вероятно нито една от сега съществуващите, а нова. И това е добре, защото колкото им е труден животът във финансово отношение, с тези две валути от една страна е малко объркващо, а и ми се струва, че на самите тях им се отразява на самочувствието.

Месечната заплатата на един кубинец варира от 200 до 300 песо средно. Това са 10-13 CUC или 20-тина лева. Представете си каква разлика в статуса се получава между кубинец, който взима 20 кука за такси за 10 минути и обикновен работник, нямащ връзка с туризма, който печели тези пари за месец. Но, както е всеизвестно, социализмът винаги е бил съпътстван с взаимно ограбване между държавата и нейните поданици.

По отношение на автомобилите Куба е известна със старите американски коли, които се внасят от САЩ до 1959 г., когато Батиста напуска страната и Фидел Кастро завзема властта. След тази година започват да се внасят руски коли. Този период продължава до 1989 г., когато с разпадането на Източния блок съответно се променят и взаимоотношенията между Куба и Русия. В момента могат да се видят колкото стари, толкова и нови коли.

Интересен факт е, че кубинците нямат право да купуват и продават свободно личните си автомобили. Затова те правят нелегална продажба, като собствеността остава на стария притежател и всеки път, когато трябва да се явява собственикът, съответно се вика официалния по документи. И това се прави не само със старите автомобили. Същото важи и за жилищата. Кубинците нямат право да купуват и продават имоти. Единствената възможност, която имат, е официална борса, където може да стане замяна между жилищата на двама собственици, като въпреки разликата в размерите и цените на жилищата (например двустаен се заменя за четиристаен) официално няма движение на пари. Естествено, сделката се довършва "под масата".

Постарахме се да видим доста от забележителностите, спрягани във визитката на Стара Хавана, въпреки че вниманието ни привличаха не толкова на архитектурни паметници и музеи, а всичко, свързано по някакъв начин със съвременния бит на местните. Едно такова място, съчетаващо забележителност и култово съвременно място, е Casa de la Musica, която се намираше на метри от квартирата ни в Хавана - на ъгъла на улиците Нептуно и Галиано, където се танцува кубинска музика - салса, регетон и др. и всяка вечер е с различна група на живо.



Още от България бях чела, че е по-добре да се посети в ранните часове, тъй като тогава се събират почти само кубинци заради по-ниската цена на входната такса. Тогава свири първата група - от 18 до 21 часа, а втората - след 23 часа. Попаднахме сред весела компания на младежи, от които, надявам се, успяхме да се обогатим в танцово отношение.

В Стара Хавана, включена в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, могат да се видят освен старите колониални сгради, доста поолющени и плачещи за ремонт, много музеи, катедрали, площадите Plaza de la Catedral, Plaza de Armas, Plaza de San Francisco de Asis, Plaza Vieja. Catedtral de la Habana e красива катедрала, намираща се на Plaza de la Catedral. На въпросния площад може да се отседнe на две от известните заведения в града - ресторант "El Patio" (в превод "Дворът") и Bodeguita del Medio, станало популярно с най-известния си клиент – Ърнест Хемингуей, което и двата пъти беше затворено, така че съветът ми е да отидете там след 12 на обяд.

Друго култово заведение, което дори има славата на един от седмте най-известни бара в света, е Флоридита ("El Floridita") на улица Обиспо в Стара Хавана, където е направено за първи път дайкирито. Това е по-скоро културна забележителност, където се изсипват цели автобуси с туристи, за да се снимат със статуята на Хемингуей, приседнал в дъното на бара. Ние си направихме по една фотосесия, а питието можете да изпиете на всяко друго място, тъй като във въпросното заведение цената на коктейлите е минимум 6 CUC или 3-4 пъти по-скъпо от обикновено заведение, а и, както се досещате, е твърде комерсиално място.



А къщата, където е живял Хемингуей до 1960 г., която сега е превърната в музей, се намира в най-южната част на Хавана. Може да се вземе такси до там, но ние предприехме едно
авантюристично пътуване с градския транспорт на Хавана.

Заслуга за това имаше и отзивчив кубинец, който ни видя с картата на града в ръка и лично ни заведе до автобусната спирка, за да си хванем автобус P7, който ни отведе точно пред къщата-музей срещу 80 сентавос или 6 стотинки на човек (толкова беше и в България преди 89-та година, доколкото си спомням). Къщата е построена на висок хълм сред много зеленина, от която се открива красива панорама към цяла Хавана в северна посока.

Явно това беше денят на случайни срещи с услужливи кубинци, защото на връщане попаднахме на една изключително приятна дама на около 60 г., която беше плътно с нас до следващата ни дестинация – Cementerio Colon във Ведадо – най-приличния квартал на Хавана заедно с Мирамар. Оказа, че е живяла в България и дори е родила дъщеря си в София през 80-та година. Изобщо мога да кажа, че почти няма кубинец, който да не знае за България, за разлика от доста европейци. Това се обяснява естествено със солидните връзки между нашите две страни до преди 89-та година. Доста често се натъквахме и на хора, работили в страната ни преди 20-30 години. Тук е мястото да спомена и че не е мит информацията, че много кубинки носят името Йорданка, кръстени на популярната преди години в Куба българска певица Йорданка Христова. Аз лично попаднах на две.

Ведадо е най-модерният квартал на Хавана, където не само многото заведения и хотели, а и жилищните блокове изглеждат прилично, с градинки около тях, улиците са широки и изобщо наподобява доста на нашенски жилищен квартал. Освен това забелязахме, че докато в Стара и Централна Хавана живеят повече черни и мулати, то във Ведадо има доста бели. Определено разликата между този и останалите квартали по отношение на жилища и инфраструктура е фрапираща, но на въпроса ми към нашия гид на път за Пинар дел Рио дали тези хора са по-богати от други, живеещи в гетото, той отговори: "Не, всички в Куба сме равни!".

В този квартал имахме едно доста неочаквано и романтично преживяване. Разхождайки се безцелно и лежерно привечер по булевард "23", се натъкнахме в една градинка на не какво да е парти, а на импровизиран, изключително очарователен аматьорски рок–концерт на хаванска банда.



Това е последното нещо, на което сме си представяли, че ще се радваме тук, в Хавана. И точно затова беше толкова истинско. Групата се състоеше от двама изпълнители-негри и едно изключително красиво и лъчезарно момиче, което по цвета на кожата си приличаше по-скоро на рускиня, отколкото на натурална кубинка. Публиката представляваше петдесетина ентусиасти, сред които и ние, а техниката се настройваше около половин час. Доколкото успях да вникна, някои от песните бяха доста демократични, което ме учуди и същевременно зарадва. През цялото време си мислех, че изразът "хавански нощи" тук си бе точно на мястото.

Във Ведадо е добре да се посети сладоледената къща Copelia. Намира се на кръстовището на улиците "23" и "L", на срещуположния ъгъл на хотел Habana Libre. Сладоледът там е изключително вкусен и е супер евтин, но само ако имате кубински песо. В противен случай може да си купите сладолед от друга каса на гърба на заведението с кукове, където цената е 10 пъти по-висока. Тъй като ни беше последен ден и се бяхме постарали да приключим с песото, си платихме на европейски цени. Жалкото беше не толкова за парите, а отново за обстановката, която цареше на другото място.

Очаквайте продължението на пътеписа "Куба - една мечта по-малко"!

Текст и снимки: Диана Павлова

За да публикуваме вашите пътеписи, впечатления от пътувания и снимки в Avtora.com, пишете на info@avtora.com. Материали от лични блогове ще бъдат публикувани с препратки към тях.

Сподели.