Тази книга ни позволява да надникнем в удивителния експоненциален напредък на изкуствения интелект, регенерацията на тъкани, терапиите със стволови клетки, принтирането на органи, криопрезервацията и генните терапии, които за първи път в историята ни предоставят шанса да обърнем и спрем процесите на стареене на човешкото тяло. Кордейро и Уд не само представят основните научни постижения, инициативи и идеи за вечен живот, но също ни показват смъртта по нов начин – като последната все още неизлекувана болест.
Във всяко магазинче и книжарница се сблъскваме с неимоверно количество безсмислици, посветени на процеса на стареене. Обществото сякаш е обсебено от този въпрос. Точно затова „Краят на смъртта“ носи такова удоволствие: откроява се на фона на рекламния шум и представя балансирана, информирана и ясна позиция по тази особено противоречива тема. Книгата обобщава забележителните научни пробиви, направени наскоро, които разкриват как един ден ще бъде възможно да елиминираме процеса на стареене. – Мичио Каку, теоретичен физик и автор на „Божественото уравнение“
Единственото устойчиво нещо в живота ни е постоянно ускоряващата се промяна. „Краят на смъртта“ ни дава малко спокойствие насред бурните води на генното инженерство, изкуствения интелект и задаващите се социални трансформации. В нея се крие искрица надежда; обещание, че ще имаме достатъчно време, за да се адаптираме и да заживеем в едно невероятно интересно бъдеще. – Теодор Панайотов, директор „Информационни технологии“ на Атлантическия клуб.
352 с., мека корица, 24 лв.
Откъс
Тази книга е посветена на първото поколение безсмъртни човеци. Досега смъртта беше нашата участ. За щастие, поради забележителния технологичен прогрес, на който ще станем свидетели през следващите няколко десетилетия, вече сме на границата между последното поколение смъртни и първото поколение безсмъртни човешки същества.
Стигнали сме дотук благодарение на нашите предци, а потомците ни скоро ще могат да се възползват от невъзможно досега удължаване на човешкия живот. Ще живеем в много по-добър свят на дълголетие, завинаги млади, без да сме обречени на недоброволна смърт, без старост. И не само това: ще осъществим прехода от удължаване на продължителността на живота до разширяване на мащаба на самия живот, като усилим способностите си и умножим възможностите си първо на тази малка планета, а после далеч отвъд нея.
Тази книга е посветена на млади и на стари, на жени и мъже, на вярващи и невярващи, на бедни и на богати, на всички по света, които работят в името на една отколешна мечта на човечеството: края на смъртта. Контролът над човешкото остаряване и поддържане на младостта скоро ще бъде реалност. Наш морален дълг е да се стремим да стигнем тази благородна цел възможно най-скоро.
Правото на живот е най-фундаменталното човешко право. Без живот никое друго право няма значение. В момента всеки ден умират над 100 000 души, ден след ден, от заболявания, свързани със стареенето. Това е най-голямото престъпление срещу човечеството, срещу всички хора, независимо от раса, пол, националност, култура, религия, географско местоположение или история. Трябва да спрем тази огромна трагедия. Можем да я предотвратим сега и трябва да го направим. Това е наша морална отговорност, дълг, исторически ангажимент. Трябва да съхраним живота, да избегнем още страдание, да елиминираме остаряването и да се отскубнем от смъртта.
Днес въпросът вече не е дали ще е възможно да излекуваме остаряването, а кога ще го направим. Колкото по-скоро, толкова по-добре. В надпревара с времето сме и нашият общ враг са старостта и смъртта. „Краят на смъртта“ е посветена на първото поколение безсмъртни, които ще преодолеят смъртта.
И така, след като си позволих една шега – в този двусмислен живот едва ли някоя страница може да бъде толкова сериозна, че да не ѝ се отдели място в нея, – предлагам съвсем сериозно книгата с упование и увереност, че рано или късно тя ще стигне до онези, за които е предназначена, а между другото, и със спокойното примирение, че и нея ще я сполети в пълна мяра участта на всяко познание, а най-вече на най-важното – вечната истина, на която е отреден само кратък триумф между два дълги периода, когато бе отричана като парадокс и презирана като тривиална. А нейният автор обикновено споделя първата участ. Животът обаче е кратък, а истината има далечно въздействие и живее дълго: нека кажем истината!
Артур Шопенхауер, „Светът като воля и представа“, т. 1, Предговор към първото издание, 1819
Днес живеем в историческа криза, което означава както актуална опасност, така и бъдещи възможности. Независимо откъде е започнала пандемията от КОВИД-19, тя е глобален проблем и изисква глобално решение. Тази неочаквана криза може да е невероятен щастлив случай, който да ни тласне напред заедно, като едно глобално семейство, обитаващо малката ни планета. Но за тази цел трябва да избегнем риска от разделение пред общия враг. КОВИД-19 е една от най-страшните пандемии в рамките на около век назад, по-точно от 1918–1920 г., когато испанският грип отне живота на може би 50 милиона (някои историци твърдят, че са почти 100 милиона) души. Било е огромна трагедия: сто милиона души от населението на света, което тогава наброява около два милиарда. Всъщност от испански грип са починали много повече хора, отколкото по време на Първата, та дори и на Втората световна война.
Сега, благодарение на експоненциалния напредък на науката и технологиите, ние сме много по-добре подготвени за разрешаване на тази глобална криза. В планетарната война срещу миниатюрния коронавирус и възможните му мутации бяха впрегнати множество публични и частни усилия. Правителствата, големите компании, малките стартъпи и дори отделни лица работеха неуморно, за да разберат как могат да контролират, лекуват и елиминират КОВИД-19. Както при повечето кризи, и сега разходите бяха огромни в началото, но след това бързо се компенсираха от масовото производство на най-добрите средства за лечение, които се разпространиха навсякъде по света.
Друг исторически пример е появата на ХИВ и СПИН. Тогава бяха нужни повече от две години, за да се секвенира вирусът, и още няколко до появата на първите терапии. СПИН беше смятан за съвършената болест, защото унищожава самата имунна система и така реално става смъртна присъда, без възможност за отмяна. След години международни изследвания първите терапии за контрол на ХИВ бяха разработени, но в началото струваха милиони долари. Днес обаче ХИВ вече е хронично заболяване, като антивирусните медикаменти струват стотици долари в по-заможните страни и десетки в бедните като Индия. За щастие твърде вероятно е през това десетилетие най-сетне да бъде разработена ваксина, за да можем окончателно да унищожим вируса.
Макар да е трудно да го повярваме в подобни времена на криза, благодарение на експоненциалното развитие на науката и технологиите първите антивирусни лекарства и първите ваксини се появиха още в първите месеци след началото на пандемията, при положение че обикновено разработването на ваксина отнема между пет и десет години. Така ужасната пандемия ще бъде запомнена с това, че е преодоляна с безпрецедентна скорост. КОВИД-19 стана истински урок за човечеството, след който ще знаем, че трябва да работим заедно, защото глобалните проблеми изискват глобални решения. В бъдеще ще има нови пандемии, но ние ще сме още по-добре подготвени да ги преодолеем бързо именно поради експоненциално развиващите се технологии. Възможно е следващият пандемичен вирус да бъде секвениран само за два дни, а тези след него – за два часа, а не както беше с КОВИД-19 – за две седмици, със САРС – за два месеца, и със СПИН – за повече от две години.
Но не само времето, необходимо за справяне с тези болести, бе редуцирано експоненциално, а и разходите. Светът ще е по-добре подготвен за бъдещите предизвикателства: нови пандемии и нови глобални предизвикателства като климатични промени, войни, тероризъм, земетресения, цунами, метеорити и други космически заплахи. И дано това да е последната голяма пандемия, от която светът ще страда!
КОВИД-19 е актуалната заплаха пред човечеството, но неговите най-големи врагове са остаряването и смъртта. Дълголетието отдавна се счита за една от най-големите благословии на живота, а сега имаме възможността – за първи път в историята – да се преборим със старостта и смъртта. В няколко страни вече се води дискусията дали остаряването може най-сетне да започне да се разглежда като заболяване – лечимо заболяване. Социален активизъм в името на дълголетието се зароди в Австралия, Белгия, Бразилия, Германия, Израел, Русия, Сингапур, Испания, Великобритания и САЩ. Коя ще е първата държава, която официално ще обяви процеса на стареене за болест? СЗО призна някои заболявания за произтичащи от този процес през 2018 г., но не и самия него за болест. Коя страна ще застане начело и ще започне борбата със стареенето, схванато като лечимо заболяване?
Това не е само морален императив, но и най-голямата бизнес възможност за следващите години. Индустриите, ангажирани в сферата на тази битка, едва прохождат, а медицинските разходи за нашите застаряващи общества продължават да растат. Някои изследвания показват, че до 2050 г. разходите за здраве ще се удвоят най-вече поради нарастващия брой възрастни хора. Това ще е особено драматично в някои развити страни, където населението бързо застарява и има нисък коефициент на демографско заместване, защото се раждат все по-малко деца. В икономическо отношение това ще е много проблематично, тъй като все по-малко млади хора ще трябва да осигуряват ресурси за все повече възрастни.
В световен мащаб вече има повече хора над 65, отколкото деца под пет години, и тази тенденция ще е устойчива. Населението в много страни ще започне да намалява, както вече се случва в Русия и Япония. Според ново изследване, публикувано в престижното списание „Лансет“, населението на Китай може да намалее наполовина от настоящия си брой до 2100 г., като сходен драматичен спад се очаква и за други страни – Германия, Италия, Япония, Русия и Испания. Наред с това, макар повечето заможни страни първо да са забогатели, а след това да са започнали да застаряват, в Турция се случва обратното – застарява, преди да е постигнала икономическо благосъстояние. Резултатите ще са драматични, освен ако страната незабавно не предприеме сериозни мерки. Същото ще се случва във все повече държави по света.
Според наскоро публикувано изследване във видното американско списание „Сайънс“ КОВИД-19 може да струва на човечеството над 11 трилиона долара, а бъдещи пандемии могат да бъдат избегнати през настоящото десетилетие, ако годишно се инвестират по 26 милиарда долара. Медицинските разходи по света вече достигат около 10% от глобалния БВП и бързо нарастват, отчасти и поради застаряването на населението. Нека сега си представим колко много струва остаряването на обществата и колко много можем да спестим, ако просто го премахнем. Това са някои от идеите зад инициативата, наречена „дивидент от дълголетие“, изложена в настоящата книга. Ако излекуваме стареенето, не само ще спестим трилиони долари, но и ще избегнем огромното страдание и болка, които то причинява на хората, семействата и обществата.
КОВИД-19 може да ни помогне да осъзнаем, че няма нищо по-важно от здравето и че фундаменталното човешко право е правото на живот. Светът се обедини срещу глобалната пандемия, която стана причина за най-мащабната ваксинационна кампания в историята след производството на над девет милиарда ваксини само за една година. Нови иРНК ваксини се разработват в момента срещу различни ракови заболявания, малария и ХИВ – три напълно несвързани медицински състояния. Невъзможното преди днес вече е възможно. Надяваме се, че тази криза ще провокира инвестиране на все повече ресурси в лечението на корена на всички заболявания: самото остаряване. Можем ли най-сетне да постигнем отколешната мечта на човечеството за „безсмъртие“? Сега имаме възможност за действие, сега е моментът, мястото е тук – кой ще поведе битката?
Книгата „Краят на смъртта“, от Хосе Кордейро и Дейвид Ууд, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
