Камен Алипиев: Най-силни сме в спортове като плюене по ближния откъм гърба, самовеличаене и дърпане за краката

Pinterest LinkedIn +

Дни преди Олимпиадата в Лондон успяхме да се срещнем с големия български спортен журналист и коментатор на БНТ – Камен Алипиев. Ето какво каза в интервю за Avtora.com.

Владимир Христовски: След броени дни започва Олимпиадата, какви са очакванията ти от нея?

Камен Алипиев: Очакванията ми, естествено, не са големи – поне що се отнася до българските спортисти. Нивото на спорта у нас в последните години спадна драстично, а и отношенията между хората в спорта, които провокираха не един и два скандала.

Със сигурност отново борците ще отсрамят България, но много по-голяма тежест биха имали медали във волейбола, леката атлетика, тениса... Стискам палци на Йордан Йовчев, въпреки че какъвто и да е медал за него в момента, ще бъде нещо много повече от подвиг.

Иначе съм сигурен, че британците ще направят отлична Олимпиада, независимо, че още в организацията показват традиционната си стиснатост. Лондон е изключителен град и съм сигурен, че ще има много запомнящи се неща от 27 юли до 12 август.

.: От кого трябва да се страхуваме на Олимпиадата?

Камен Алипиев: Според мен ние сме в позицията да се страхуваме от всички, но най-опасните ни врагове по традиция са допинг ченгетата. 

 .: Предречи с колко медала ще се върнат нашите и кой според теб ще спечели игрите?

Камен Алипиев: Не съм гадател и няма как да позная точно, но според мен нашите ще спечелят четири-пет медала, сред които може да има и една титла, а фаворитите за първите места в класирането по медали са CАЩ, Китай, Германия, Русия и домакините от Великобритания, които направиха рязък скок в последните няколко години.

.: Ти имаш поглед върху доста неща от света на спорта – в кой спорт смяташ, че българите сме най-добри? Защо?

Камен Алипиев: Имам поглед върху доста неща и вече от много години (за съжаление), и винаги съм се чудел защо не можем да бъдем добри в колективните спортове. Това е голямата ми болка, въпреки че в съвсем обозримото минало нещата не бяха така...

Сигурно става дума и за народопсихология, но и за изключително порочното налагане от страна на социалистическата държава на приоритети, които нямат нищо общо с развитието на световния спорт.

Имам предвид тенденцията преди десети ноември да се отделя подчертано внимание на индивидуалните спортове, защото носят повече медали. Въпреки това, са факт двата медала в женския баскетбол (1976 и 1980 г.), както и петото място през 1988 г. Естествено, и второто и третото място на волейболните ни тимове в Москва. Скандалът във волейболния ни национален отбор сигурно дава отговор на въпроса, който сам си зададох преди малко, и направо ме извади от обувките това лято.

Признавам, че съм категорично против методите, с които си служат хората от българската федерация по волейбол, но пък и поведението на Радо и Матей трудно може да бъде оправдано. Да, съгласен съм с тях, че трябват спешни промени, но нямаше ли да бъдат по-убедителни, ако бяха играли финал на Световната лига и полуфинал в Лондон? Дали тогава нямаше да могат да изметат Данчо Лазаров и неговата свита значително по-лесно...?

.: Разкажи ми за последния път, когато си се гордял, че си българин?

Камен Алипиев: Това клише ме дразни и според мен показва провинциалните комплекси на народа ни. Ние все искаме да се гордеем, да показваме на другите, че сме по-добри от тях, но сме изключително силни в спортове като плюене по ближния откъм гърба, самовеличаене и дърпане за краката.

Както каза един приятел наскоро: "Ние сме народ от център-нападатели"! Затова нещата, с които скоро съм се гордял, не са свързани със спорта.

Много съм горд с проекта S.G.A.N. на Венци Мицов и Webcafe, както и с представянето на Акага на сцената на джаз фестивала в Клайпеда (Литва). Гордея се и с това, което заедно с колегите си от БНТ направихме по време на европейското първенство по футбол (с малки изключения, разбира се).

.: Водиш спортно предаване по БНТ, какво да очакваме през новия сезон?

Камен Алипиев: "Спортна треска" не е нещо, за което имам време да мисля в момента! За съжаление, поради наситената спортна програма на БНТ, нямахме предаване много дълго време – от осми април до осми юли, но се надявам, че ако шоуто остане в неделната програмна схема на телевизията, ще бъде още по-добро от преди. Трябва да кажем, че не само аз водя това предаване – през 2007 г. го започнахме с Ели Гигова, а от 2010 г. сме заедно с Цвети Абрашева.

.: Разкажи за някой гаф в ефир? Как ти се отразяват като цяло?

Камен Алипиев: Гафове има винаги, особено когато работиш само на живо като нас! Имам много, но да разказвам за тях ми е малко досадно. Последните са на европейското по футбол, първо забравих името на Уейн Рууни. Преди няколко секунди го бях видял на екрана и се опитах да кажа нещо за него. Казах всичко – най-голямата звезда на Англия направи страшна глупост срещу Черна гора и го наказаха за два мача, но не се сетих как се казва.

Малко преди края на първенството пък бяха забравили да ни включат в монитора и да ни кажат в слушалките, че сме в ефир и аз си се ровех в компютъра. В един момент видях оператора Панчо Панчев, който беше срещу мен да ми маха и изтърсих нещо от рода на: "О, вече сме в ефир, а аз точно си проверявах мейла и съм много щастлив, че днес никой не ни обяснява какви идиоти сме, както често се случва!".

.: Говорейки си за спорт, Кедъра спортува ли?

Камен Алипиев: За съжаление, напоследък не! Ходех редовно на фитнес, играех баскетбол, но явно все по-трудно си организирам свободното време и сега съм зарязал всичко. Ще опитам от есента да възстановя някакви активности, защото в нашата работа добрата физическа форма е задължителна.

.: А кой е любимият ти спорт? Защо?

Камен Алипиев: Нямам само един любим спорт, но ако трябва да избирам – във всички случаи на първо място е баскетболът. Въпреки че бях посредствен играч, съм научил много от играта и благодарение на нея, имам солидно количество приятели не само в България. Страшен фен съм на американския футбол, който е като игра на шах с адски много тактика; обичам алпийските дисциплини и фрийстайла в ските, тениса, леката атлетика, ръгбито, бокса.

Брат ми беше гребец и покрай него винаги страшно съм харесвал гребането, неслучайно точно ние двамата с Боряна Тончева занесохме на Румяна Нейкова българското знаме, което тя развя след победата си в Пекин. Всички други колективни спортове – хокей на лед, волейбол, бейзбол, дори футбол. И въпреки че трудно правя кълбо напред, се възхищавам изключително много на хората, които се занимават със спортна гимнастика – невероятно труден и сложен спорт, което прави шестото участие на Йордан Йовчев в олимпийската надпревара нещо изключително и неописуемо!

.: Знаем, че имаш дъщеря, тя увлича ли се по спорта или ще направи изключение от правилото, че крушата не пада по-далеч от дървото? 

Камен Алипиев: Всъщност правилното е: шишарката не пада по-далеч от Кедъра! Александра е вече на 18 и увлеченията й по спорта като че ли вече не са толкова силни. Още я чакам да реши с какво иска да се занимава в бъдеще, но е ясно, че няма да е с баскетбол, както ми се искаше на мен. Нямам никакви намерения да й налагам мнението си и искам сама да реши каква ще бъде професията й.

Най-важното нещо, на което сме научени, е да бъдем свободни хора, да не се подмазваме и раболепничим пред никого, и открито да си казваме мнението. Надявам се, че съм успял да й предам това - на мен ще ми бъде напълно достатъчно.

.: Какво ще бъде лято 2012 на Камен Алипиев? Разкажи ни.

Камен Алипиев: Страшно ще ви разочаровам, защото Камен Алипиев ще работи непрекъснато през лятото, стискайте му палци да оцелее...

Сподели.