В миналото върколаците са присъствали осезаемо в живота на хората. Майки са плашели невръстни дечица, а смели иначе воини са изпитвали ужас при мисълта за въпросните получовеци - полузверове.
Прочее, темата е актуална и днес, благодарение на продължението на филма "Подземен свят: Възходът на върколаците", в който, въпреки заглавието, хората-вълци си остават просто роби на аристократичните вампири.
Това, разбира се, има своята основателна причина – във вампиризма винаги е имало някаква романтика – в безсмъртието, в бледия тен, в аристократичните дрехи, в цялата интимност на почти сексуалното пиене на кръв.
В крайна сметка, всеки би предпочел да бъде в огромния замък на граф Дракула, целуващ кърваво млади девици по нежните шии, пред възможността да се покрива с гъста черна козина по пълнолуние и да разкъсва, каквото му падне.
Кои, все пак, са тези вечно втори, онеправдани върколаци? Нека научим.
Произход
Върколаците или Ликантропите, както ги наричат и в "Подземен свят" (идва от гръцките думи: ликос – вълк и тропос – човек) са митологични същества; хора, притежаващи способността да се превръщат във вълци или във вълкоподобни, изправени на два крака, чудовища. 
Фолклорът ни учи, че двата най-често срещани начина някой да се превърне във върколак е да бъде ухапан от друг върколак или да бъде прокълнат. Някои от по-рядко срещаните методи да се сдобиете с неподдаващо се на кола маска окосмяване и впечатляваща захапка включват пиене на вода от стъпката на вълк или поставяне на колан от вълча кожа на голо.
Срещат се и по-алкохолни методи, като изгълтване на приготвена по специална рецепта бира (Швеция), както и по-мързеливи такива, свързани със спане на открито в лятна нощ, под пълната луна в сряда или петък (Италия, Франция, Германия).
Съществува и превръщане във върколак без право на обжалване, ако сте роден на 24 декември (Русия), ако сте роден с коса (Сърбия и Словения) или ако след шест дъщери, бъдете седмо мъжко отроче (Португалия; прочее, ако седмото дете също е момиче, то става вещица).
Последното е причина в Португалия седмият син да бъде винаги кръщаван Бенто (португалското за свети Бенедикт; името означава "благословен"), за да бъде предпазен от върколашкото проклятие.
Естествено, наред с принудително превърналите се във върколаци хора, митологията говори и за доброволни такива, които най-често сключват сделка със силите на злото или директно със самия Дявол, за да правят мизерии. 
Единственото изключение от правилото е документираното твърдение на някакъв индивид на име Тиес, който през 1692 г. разбунил духовете с твърдението, че върколаците всъщност са Хрътките на Господ, които слизат в Ада, за да се борят с демоните. В крайна сметка Тиес се сдобил с няколко спретнати белега от лош бой с камшик, заради иновативните си идеи.
Трансформацията в чудовище обикновено е свързвана с пълнолунието, просто защото в природата, пълната луна винаги е мотивирала воя на вълците.
Върколаците, дори и в човешката си форма, имат сила и изострени сетива, многократно надвишаващи тези както на обикновените хора, така и на вълците.
Въпреки че присъстват основно в европейските митове, човешки същества, променящи формата си, се срещат във фолклора на повечето народи по света (подобни трансформации са залегнали особено сериозно в културата на американските индианци), въпреки че извън Европа животинската форма рядко е вълча.
Обяснения на мита
Много изследователи считат, че легендите произлизат от необяснени случаи на серийни убийства във времената, когато Грисъм от "От местопрестъплението" не е залавял всички престъпници, благодарение на половин косъм и капка кръв. 
Освен това, до края на 19-ти век атаките от вълци били доста срещано явление в Европа, което превръщало тези хищници в достатъчно страховити същества, за да намерят своето място в митовете.
В подкрепа на тази теория трябва да се отбележи фактът, че в Англия историите за върколаци са твърде редки, защото вълците са били почти изтребени през англосаксонския период.
Струва си да се спомене и съществуването на митологични чудовища, базирани на най-неприятните за хората хищници в съответните части на света, като хиенолаците (Африка), тигролаците (Индия) и пумолаците и ягуаролаците (Южна Америка). Няма майтап!
Връзката с вампирите
Тя определено не е от вчера и със сигурност не е изобретена от "Подземен свят". Така например, в първия речник на нов сръбски език на Вук Стефанович-Караджич от 1818 г., думите за върколак (вукодлак) и вампир (вампир) са посочени като синоними и означават едно и също – мъж, който се връща от гроба, за да прави секс с вдовицата си.
В някои части на Германия, Полша и Северна Франция върколаците са превърнали се във вълци мъртъвци, които пият кръв. Което влиза в сериозно противоречие с масовото разграничаване на не-мъртвите вампири от напълно живите върколаци.
В българския фолклор между върколаци и вампири също често е поставян знак за равенство – това са магьосници или вещици, които се превръщат във вълци, за да пият кръвта на хора, родени по пълнолуние. В човешката си форма родните върколаци са имали бледа кожа, изпити лица и отнесен поглед.
Върколаците в киното 
Първият пълнометражен игрален филм за върколаци е "Werewolf of London" ("Лондонският върколак") от 1935 г. Първият голям екранен успех на върколаците обаче идва през 1941 г. с класиката "The Wolf Man" ("Човекът-вълк"). В тази лента за първи път се ражда и идеята за уязвимостта на върколаците от среброто, която всъщност изобщо не присъства в оригиналните митове.
В това отношение може би единствената филмова продукция, останала до край вярна на фолклора, е "The Curse of the Werewolf" ("Проклятието на върколака") от 1961 г., в която става дума за родено на Бъдни вечер дете, сдобило се с неприятните вълчи способности.
"Човекът вълк" и "Лондонският върколак" налагат и антропоморфната форма на върколака – поради очевидната липса на развитие в областта на специалните ефекти – хората-вълци били представяни именно като... ами, като хора-вълци – страховито гримирани актьори в космати костюми.
Като първи филми, разграничили се от идеята за лошите върколаци, могат да се посочат популярната хорър комедия "An American Werewolf In London" ("Един американски върколак в Лондон") и доста по-късния във времето "Wolf" ("Вълк") с Джак Никълсън. 
Междувременно режисьорът на "Един американски върколак в Лондон" Джон Ландис малко позабърка коктейл със зомбита и върколаци, за да произведе най-титулувания музикален клип - "Трилър". Ролята на получовека полувълк, както всички знаете, се изпълнява от получерния-полубял Майкъл Джексън.
Темата, естествено, не убягна и от майстора на хоръра Стивън Кинг. В средата на 80-те, неговият успешно екранизиран роман "Сребърният Куршум" стряскаше съня на малки американчета и невинни дечица по цял свят.
Злите върколаци отново се завърнаха във времето с филмите за Ван Хелзинг и "Подземен свят" 1 и 2, но добрите върколаци, при които човешката любов доминира над животинското, днес отново са на мода с "Подземен свят 3".
Така от чудовищата, всявали страх и ужас в миналото, с появата на седмото изкуство Холивуд успя да ги опитоми със заветната цел за по-челно класиране в седмичния боксофис. Малките дечица може да са спокойни, колкото по-страшно започнаха да изглеждат върколаците, толкова по-безобидни станаха в действителност. Ей това е прогресът!
Текст: Александър Бакалов
