"Животът и времето на Хлапето Мълния": смях до сълзи с Бил Брайсън

Google+ Pinterest LinkedIn +

Един от безспорно най-забавните и остроумни писатели, които сме чели, Бил Брайсън ни пренася в спомените от собственото си детство, за да ни разкаже за Америка през 50-те години на ХХ век по своя неподражаем начин. С нотка на носталгия и прекрасно чувство за хумор, "Животът и времето на Хлапето Мълния" е книга, която със сигурност ще поискате да прочетете повече от веднъж.

Бил Брайсън е добре познат на българските читателите с необикновените си и изключително забавни пътеписи. Роден в Америка, писателят избира Великобритания за своя втора родина, но въпреки че живее и работи в Норфолк, продължава да се връща към американските си корени. "Животът и времето на Хлапето Мълния" не е първата книга, в която разказва за САЩ, но е много различна от "Записки от една голяма страна".

Бил БрайсънВсъщност може да се каже, че е различна от останалите му книги, защото, макар да е пътешествие, ни пренася не само някъде, но и някога. В нея Брайсън разказва за собственото си много щастливо детство, прекарано в град Де Мойн, Айова. Писателят е роден през 1951 година - период, в който Америка просперира и е в разцвета на най-многобройното американско поколение – бейби бумърите. 

Баща му е спортен репортер на "Де Мойн Реджистър", който по онова време е един от най-добрите вестници в страната. Майка му пише рубрика за домакински съвети в същия вестник и в това има голяма доза ирония, защото самата тя далеч не е блестяща домакиня. Най-малкото от трите деца на семейство Брайсън, Били (както ще го наричат всички вкъщи докато не стане достатъчно голям, за да ги помоли да престнат), обича нещата, които обичат всички деца на 50-те − бейзбол, телевизия,сладолед и комикси. И като повечето си връстници мечтае да е супергерой.

Добронамерената ирония, с която описва родителите си, е повече от очарователна. През неговите детски очи тайната на тяхното щастие изглежда така:

"Техният брак беше наистина скрепен от небесата, тъй като никой не би могъл да прегаря храната като майка ми, нито пък да я изяжда като баща ми"

Бил БрайсънБаща му има странния и малко притеснителен навик да прави изометрични упражнение на неподходящи места, например в магазините или в самолета, и да обяснява подробно на всеки, който е готов да слуша, какво точно е изометрията: система за трениране на различни групи мускули без специални уреди, която му е толкова любима главно защото не изисква скъпо оборудване, а той е изключително пестелив човек. Толкова пестелив, че цялото семейство ходи при единствения зъболекар в града, който смята използването на упойка за ненужна глезотия.

Майка му е прекрасна, но извънредно разсеяна, което освен до винаги загоряла храна води и до безкрайно повтарящи се разговори. По някаква причина тя така и не успява да запомни, че Бил не обича извара, независимо, че той ù го казва всяка вечер. 

Животът през 50-те години в Америка − такъв, какъвто си го спомня Бил Брайсън − притежава собствено и почти магично очарование. Големите вериги все още не са завладели света и всеки град има свой характерен стил. Децата играят навън по цял ден без постоянен родителски контрол и колкото и да е невероятно, това не води до никакви ужасяващи последици. Нито тичането из целия град, нито щастливото подскачане из облаците пестициди, сътворени от общинските служители, които пръскат срещу комари.

Де Мойн е истинско олицетворение на Американската мечта със своите забележителности: ресторант, в който тоалетните се самочистват с футуристични лилави химикали, универсален магазин, предшественик на днешните молове, през който минава улица, хранителен магазин с детски кът, който напомня кошара за овце, но е претъпкан с комикси до такава степен, че изобщо не ти пука колко дълго ще пазарува майка ти...

Растящ сред такава идилична обстановка, един ден малкият Били, твърдо решен да проучи подробно всяко кътче от дома си, рови из мазето с цел да открие нещо остро или запалимо и намира стар зелен вълнен пуловер с мълния на него. Дреха, за която никой не знае откъде се е появила, но която става основна част от костюма на Хлапето Мълния и поражда теорията за истинския му (естетвено извънземен) произход.

Прозвището му пък е измислено от бащата на Бил, докато му помага да се изкачи по стълбите в пълното си бойно снаряжение, което никак не е лека задача. Хлапето Мълния не преследва злодеи, но това съвсем не означава, че няма собствена мисия и супер сили. Какви са те, както и за какво служи "пиш бурканът", как Хлапето ще се превърне в Капитан Мълния и защо "Животът ни като възрастни е всъщност този, който преминава за миг" − всичко това можете да научите само ако прочете цялата книга.

Най-прекият път към "Животът и времето на Хлапето Мълния" е ТУК.

Сподели.