Коледният брой на сп. РИТЪМ излеза на пазара, придружен с два специални подаръка: музикален КАЛЕНДАР за 2005 г. и първото по рода си “рокументално” DVD в България – филма “ПОХОДЪТ 2003”, представящ група Ахат на турнето им същата година в ексклузивни интервюта и кадри пред и зад сцената, заснети от фотографа на РИТЪМ Елена Ненкова.
Роби Уилямс е джентълмен/ английски хулиган/ отчаян наркоман/ секс символ/ поп идол, квинтесенция на съвременната музикална сцена – титанично его и божествено забавление за масите, убийствена откровеност и несъкрушима амбиция за още. Той има нов сингъл на върха на европейските чартове (“Radio”), best of албум и официална биография (“Feel”). РИТЪМ ви го представя в целия му блясък! Роби Уилямс: “Славата е като да имаш малко бебе. Наистина е страхотно и е много красиво, прави първите си крачки, и ти си там и плачеш... После обаче се нааква, повръща навсякъде, дърпа и събаря всички неща...”
Гуен Стефани сочи като едно от вдъхновенията си ранната Мадона. Но дори и да не го признаваше, приликите са очевидни: двете са изкуствени блондинки; дори и да не искат, са известни със скандален имидж; носят италиански ген в кръвта си; омъжени са за британци и, както ще научиш след малко, и двете се снимат във филми. Най-безспорното доказателство за почитта на по-младата (Гуен) към по-улегналата (Мадона), е първият й соло албум извън Ноу Даут. Love. Angel. Music. Baby. Гуен Стефани: “Докато записвах албума с всички тези хора наоколо, си мислех за Алиса в страната на чудесата, защото той беше нещо като пътешествие. Все едно влизах в различни стаи, намирах по някого във всяка и записвах песен с него. Беше магическо.”
Третият албум на Остава Моно е обяснение в любов и вярност на групата към тяхната богиня – Музиката. Следвайки я от началото на създаването си през 1990 г., те постепенно избистриха концепцията си за това как се прави искрена музика, която дълбоко в себе си принадлежи към... мейнстрийма. Както сами отбелязват, на концертите им вече няма случайни хора, а целта им е да наложат своя поглед за качествения съвременен рок – амбиция, която надхвърля родните граници. Какви са аргументите им? Чуйте ги от главните действащи лица чрез РИТЪМ (плюс някои подробности за допирните точки между Остава, Мерилин Менсън и Джими Хендрикс). Свилен: “Това, което даваме в Остава, е най-хубавото, което можем да дадем. Като хора сме много по-зле, много по-тъпи и по-големи селяни.”
Турнето Neon God World Tour доведе още едни класици на метъл музиката в България, У.А.С.П. “Малко късно”, ще каже някой, и може би с известно право. Най-славните години на бандата определено са някъде в края на 80-те и началото на 90-те. Но пък това, че си струва да ги видиш на живо, може да се подкрепи с факти. И те могат да се сведат до цифри: 20 години здраво на сцената, 11 студийни албума, над 4000 души на концерта в София. Е, това май означава “издържан изпит на времето”. Доказателството – в абсолютно откровеното интервю на фронтмена Блеки Лоулес пред РИТЪМ. Блеки: “Всяка музика е цикъл. Можеш да проследиш това, което ние правим сега, назад във времето до Вагнер, до Бах – и то наистина не е нищо ново, с изключение на технологията, която позволява четиричленна група да звучи толкова могъщо, колкото оркестър от стотици музиканти.”
В рубриката “Титани” са Клаш, които в рождената година на пънка, 1977, призоваха на оръжие младежта на британската нация. Историята, представена в РИТЪМ, е разказана от Мартин Джеймс, писател и репортер на Independent, който в онзи далечен миг чува повика на Джо Стръмър и дружината му, скарва се с майка си и бяга от къщи, за да се присъедини към турнето White Riot. 27 години по-късно той сяда с господата Мик Джоунс и Пол Симънън, за да си припомни събитията. Мик Джоунс: “Всъщност ние правехме онова, което ни харесва – свирехме музиката, която обичаме, и никога не сме се замисляли за влиянието ни. Просто нямахме време за това.”
Сред останалите акценти в броя са Джеру Да Дамиджа, Сленг, Кийн, Дони, Фейтс Уорнинг, Ийгълс Ъф Дет Метъл и др.
Инфо: Ритъм
