„Юдейски древности. Том 2", Йосиф Флавий

Йосиф Флавий (37/38  – ок. 100), юдейски свещенослужител, участва в Юдейската война и е пленен през 67 г. Прави предсказание за възцаряването на Веспасиан и е освободен след сбъдването му (69 г.). От 70 г. живее в Рим и създава книгите си. Най-влиятелни сред тях са Юдейската война и Юдейски древности (Ἰουδαϊκὴ ἀρχαιολογία) в 20 книги, завършена през 93/94 г. Започвайки с творението и приключвайки с избухването на войната, тя е най-меродавният античен източник за историята на Юдея. По форма, а и съдържателно, следва историческите съчинения на Дионисий от Халикарнас и Николай от Дамаск. Първите десет книги обаче са селективна парафраза на свещените юдейски книги. Голяма част от данните в книги 18–20 са свидетелства на очевидец познавач. Йосиф е единственият съвременник, описал събитията от I в. в Галилея и Йерусалим с храма, разрушен през 70 г. Той е и единственият неновозаветен автор, повествуващ за Иоан Кръстител, ранните християни и Иисус от Назарет, макар в описанието на Иисус да се предполагат по-късни, християнски интервенции.

проф. д.ф.н. Георги Каприев

352 с., твърда корица.

Откъс

[21] След като Соломон укрепи царството си, като отстрани враговете си, се ожени за една от дъщерите на египетския фараон. След това укрепи и разшири стените на Йерусалим и продължи управлението в пълен мир. Буйният му младежки нрав не му пречеше да спазва справедливостта и законите и да не забравя това, което баща му преди смъртта си му завеща. По-скоро той вършеше всичко като зрял възрастен, с остро съзнание. [22] Реши да отиде в Хеврон и да принесе хиляда жертвени животни върху медния олтар на Бог, построен от Мойсей. Като направи това, се видя, че е оказал голяма почест на Бог; защото Бог му се яви през онази нощ насън и му каза да избере какви дарове да получи заради своята благочестивост. [23] Соломон поиска най-хубавите и полезни за човека дарове – нито злато, нито сребро, нито друго богатство, които млад човек би поискал за себе си (тези неща се смятат от повечето хора единствените достойни за желание Божии дарове). А каза: „Дай ми, господарю, здрав разум и добродетелен дух, с които да съдя народа истински и справедливо.“ [24] Бог така се зарадва на тази молба, че изпълни всичко, което той не си пожела – обеща да му даде богатство, слава, победа над враговете и преди всичко проницателност и мъдрост, каквато няма никой от хората – нито цар, нито обикновен човек, обеща да запази и за внуците царството за много дълго време, ако остане справедлив и му се подчинява и подражава на баща си, който беше безупречен във всичко. [25] Като чу това, Соломон скочи от леглото и като му се подчини, се върна в Йерусалим и принесе пред скинията големи жертвоприношения, и даде угощение на целия народ. [26] В тези дни той имаше тежък съдебен случай, за който беше трудно да се намери решение. Случая, за който беше процесът, счетох за необходимо да разкажа, за да стане известна на читателите трудността на съдебния спор и за да им стане ясно способността на царя да разрешава лесно спорове като пример за неговото остроумие. [27] Две леки жени, които живеели заедно, се явили пред царя. Тази, която смятала, че е онеправдана, започнала да говори първа: „Живея – каза, – царю, с тази жена в една стая. Случи се, че родихме в един ден, по едно и също време, момчета. [28] На третия ден тя заспала върху детето и го убила по непредпазливост. Като вдигнала моето от коленете ми, го взела при себе си, а мъртвото сложила в прегръдката ми, докато съм спяла. [29] На сутринта, когато детето трябваше да се кърми, не открих моето, а видях нейното мъртво до себе си. Разбрах това, защото гледах внимателно. Затова си искам моя син и понеже не го получих, прибягвам, господарю, до твоята помощ; понеже живеем сами и не се страхува от никой, който може да я изобличи, продължава да отрича.“ [30] Като каза това, царят попита другата, какво ще отговори на казаното. Понеже тя отрече да го е направила и казваше, че нейното дете е живо, а това на тъжителката срещу нея е умряло, и понеже на никой не му идваше наум никакво решение и бяха заслепени за разрешението, единствен царят се сети за следното: [31] заповяда да донесат и живото, и мъртвото дете, прати да повикат един от телохранителите и заповяда да извади меча си и да разсече и двете деца, за да получи всяка майка половината от живото и от мъртвото дете. [32] При това решение целият народ тайно се присмя на царя, че постъпва по детински, а междувременно ищцата, която беше истинската майка на детето, се хвърли в краката на царя и започна да вика да не правят това, а да го дадат на другата жена, защото за нея е достатъчно единствено то да е живо и това да го вижда, макар и да го смята за чуждо. Другата жена беше готова да види да го разсичат и освен това искаше нейната противница да страда. [33] Царят разпозна гласовете и на двете.