21 Май 2019, 03:55

Интервю с Мира Аройо (Ladytron)

Pinterest LinkedIn +

Повече от 10 години родената в България Мира Аройo живее, учи и създава музика в Лондон. От 6 години тя е член на Ladytron – групата, в която е от нейното основаване.

Именно благодарение на Ladytron световната известност вече е част живота на талантливата българка - факт, отличаващ музикалната кариера на Мира от тази на повечето български артисти.

Непосредствено преди коледните празници Мира Аройo даде интервю за предаването “Студио 90” на Телевизия Европа.


Георги Папакочев: Блестящо завършихте генетика в UCL, защо не поехте нужната кариера, а се захванахте с музиката. Как всъщност родителите Ви погледнаха на този ваш избор?

Мира Аройo: Ами аз много-много не ги питах. Всичко стана постепенно, след което продължих да уча в Оксфорд. Винаги съм се занимавала с музика. От първата работа, която имах, когато бях на 15 години, си спестих пари и си купих китара. Това винаги ми е било мечта – да се занимавам с музика. И майка ми, и баща ми много обичат музиката, така че едва ли са разочаровани. И сигурно виждат какво удоволствие ми доставя музиката, харесва им, че пътувам. Не ми беше приятно да работя в лаборатория.


.:Хайде сега да се върнем към групата Ladytron. Какъв е точният профил на вашата група, изминаха 5 години от нейното основаване! Някои ви наричат мрачни, други – весели! Каква група е Ladytron?

Меланхолична. През 1999 г. се събрахме и започнахме да правим записи, аз по това време живеех в Оксфорд. Двете момчета са от Ливърпул, другото момиче Хелен учеше в Ливърпул. Срещнахме се чрез приятели. Всички ние пускахме музика в т. нар. алтернативни клубове и видяхме, че има една дупка. Никой не правеше музика, каквато ние искахме да пускаме. Така че почнахме да правим музика за себе си. Чух един човек, който се занимава с кино, да казва, че понякога всеки има нужда да си купи камера и компютър и да си прави сам филми. Ние по същия начин събирахме стари синтезатори отпреди 25-30 години. Нямаше как да ги записваме, но през 1999 г. компютрите ставаха все по-мощни и вече може да си стоиш в къщи, да правиш и записваш музика.


Мира Аройo

.:В развитието на Ladytron се усеща влиянието на различни култури, на географска обоснованост на членовете на състава. Как се възприема една такава мултикултурност по време на турнетата ви по света?

- Въпреки че ние сме от различни места, слушаме доста подобни плочи и гледаме и подобни филми. Така че нашата култура, въпреки че идваме от различни географски места, е доста сходна и точно затова се разбираме, защото имаме подобно чувство за хумор. Няма значение, че един идва от България, а друг – Рубен, е роден в Ливърпул, но единият му родител е от Хонгконг. Бяхме в Китай миналата година и му се смяха много там. Казваха му: “Ти не приличаш на китаец, не говориш китайски, откъде си?” Беше странно.


.:А какъв е българският акцент, който вие внасяте, и как се оценява той в една модерна и съвременна музика?

- Аз някой път пиша на български, защото българската дикция е много по-различна от английската и начинът, по който се слагат думите върху музиката, е много по-различен. Понякога виждаш на дадена музика, че българският е по-остър, по-стакато звучи, отколкото английския, затова и използвам българския.


Мира Аройo

.:А как се възприема това – като екзотика или като нещо неестествено?

- Някои хора въобще не го разбират. Особено в други страни. Например веднъж едно момиче в Испания ми каза: “Аз разбирам английски, приятелят ми също, но тези две песни не ги разбираме!”


.:Интересно какъв език си мислят, че е българският?

- Различно е. Някои знаят какъв е, други мислят, че е руски или нещо такова. Който по-добре ни познава, вижда, че е български.


.:Най-сериозното място, на което се прави поп музика, е Великобритания. Какво е необходимо на един музикант, за да бъде забелязан, да постигне успех. Достатъчно ли е единствено човек да е музикален?

- Не, достатъчно е да има оригинални идеи и да не иска да прави това, което всички правят в момента. Така например, сега във Великобритания има много случаи, в които четири момчета се събират с китара и правят поп като през 80-те. Няма смисъл всяка млада група, която започва да прави музика, да се опитва да прави това, което го правят други, дори и да е по-добре от тях. Трябва да искаш да направиш нещо ново.


.:Всъщност най-популярните британски състави от този тип, като Franz Ferdinand, правят ли нещо ново като музика?

- Franz Ferdinand правят нещо добро, те пишат хубави песни. На мен поне ми харесват. Интелигентни песни, въпреки че не правят нещо изключително ново, Кoгато те се появиха, отдавна не се бяха правили такъв вид песни като техните. Franz Ferdinand  бяха правили по ъндърграунд неща в продължение на дълги години в Глазгоу.


.:Кой пише текстовете на вашите песни в Ladytron?

- Смесено. Някои песни аз ги пиша, някои Дани ги пише, някои Хелен. Има песни, които пишем заедно.


.:И за какво пеете всъщност?

Ние не обичаме много да говорим. Като ни чуете, тогава ще разберете за какво пеем.


.:Познавате ли българските фенове, Мира? Има ли интерес в България към музиката ви?

Изглежда да. Аз много се зарадвах, когато ходех из София и видях да се продават пиратски дискове на Ladytron. Това ми хареса.


Ladytron

- Какви са вашите планове за в бъдеще? Издадохте интересен албум – “Witching hour”, каква е идеята на този албум?

- Ние никога не сме имали някакъв голям план или голяма идея. Никога не сядаме и казваме: “Хайде сега ще запишем такъв албум!” Просто записахме 13 песни, в които всеки направи нещо различно. Това ни е третия албум. Всеки албум е доста по-различен от предишния, но в мелодията и текстовете сме си ние. Свирихме много наживо преди да направим този албум, преди две години правихме и турне на предишните два албума. Начинът, по който шоуто работи на живо, го има в албума, за разлика от предишните два, които може би бяха малко по-стерилни. Просто искахме да има малко от енергията, която наживо я има.


.:Внушавате ли енергия на британската музикална критика с изпълненията си? Какво пишат те за вас?

- Повечето журналисти са ни фенове. Няма го това, което обикновено се случва в Англия, и се нарича High, т. е. когато цялата преса в Англия решава, че един състав е най-големият и започва да следи всяка стъпка на членовете. Всеки път, когато отива някой от тях до тоалетната, всеки, който отива до бара – всичко това да се описва. Това при нас не го е имало. Може би е така, понеже ние не сме стереотипни и не правим много стереотипни неща.

 
.:Имате ли идеи за нови турнета, албуми?

Да, ще продължаваме напред. През март 2006 г. ще имаме турне за първи път в Южна Америка.


.:Разпознават ли ви по улиците на София?

По улиците – не. В някои барове – да. Там, където ходят младите хора. Имахме концерт в Истанбул преди две седмици, на него имаше български фенове, които специално дойдоха да ни гледат.


.:Клиповете ви често се въртят по MTV. Представляват ли интерес за зрителите клиповете на вашите песни?

Нашите фенове са журналисти, хора, които се занимават с кино или музика. Смятам, че клиповете ни се харесват.


Пожелайте нещо на всички българи?

Пожелавам им весели празници, много музика и танци.

Сподели.