Половин година след като Насо Русков и Иво Стоядинов заминаха за Лондон, техният актуален проект - Imbeciles, постига това, което е мечта за много техни колеги. Imbeciles подписаха с лейбъла на легендарния Марко Пирони и бяха поканени от Placebo да подгряват за най-важните им концерти - тези в Обединеното Кралство.
Avtora.com: Двата концета в Лондон и този в Манчестър - бяха единствените предварително продадени шоута на Placebo от 08.03.2003. Как се стигна до поканата да подгрявате точно за тези концерти и какво се случи на тях?
Насо Русков - Ами, първо преди концерта на Пласибо в България през септември 2003-та от техният мениджмънт поискаха дискове на български групи, за да могат самите музиканти да си изберат кой да открива за тях в София. Това, оказа се, е практика при Пласибо. Както знаеш, те избраха нас. На саундчека в зала 1 на НДК и тримата дойдоха и се изказаха много ласкаво за нашата музика. По-късно, когато ние се преместихме в Лондон, за да подпишем договор с лейбъла на Marcco Pironi - ОLLА (www.onlyloversleftalive.co.uk), аз изпратих кратка бележка на Brian Molko, в която просто му казах, че вече сме в Лондон (той също живее тук) и ако иска някой път да ни гледа пак на живо или просто да си поприказваме за музика, винаги може да се свърже с нас. И ето че на 27-ми февруари, два дни преди аз да си дойда в България за две седмици, от нашия лейбъл се обадиха и ни съобщиха, че Пласибо ни канят да откриваме за тях на двата им концерта в Лондон, в Brixton Academy на мястото на Zoot Woman, които е трябвало да се откажат по някаква причина. Другата съпорт група беше Colour Of Fire - те имат същия мениджмънт като Пласибо. Когато се появихме на саундчек в понеделник, Браян ни каза: "Имахме цял куп дискове на групи и се чудехме кой да поканим в отсъствието на Zoot Woman. Тогава аз се сетих за твоята бележка и понеже и тримата харесваме музиката ви, единодушно решихме да ви поканим!"
След първия концерт решиха да ни поканят и за трети - в Manchester, Apolo. Иначе двата лайфа в Брикстън минаха добре, като се има предвид, че ние свирим музика доста различна от тази на Пласибо, а и никой не беше чувал за нас. Имаше хора, които не ни харесаха, но и такива, които ни аплодираха. Това е съвсем нормално. Да си съпорт група в Лондон е огромно предизвикателство - тук всички са големи разбирачи и трудно можеш да ги впечатлиш, особено ако повечето от тях са на 14 години и не признават нищо друго освен китарен рок и Пласибо, хехе. За пример ще ти дам лайфа на Marilyn Manson, на който бях през ноември. Съпорт беше Peaches - тя е много добра, но феновете на Менсън я обсипаха с дъжд от бутилки, понеже си искат Менсън и никой друг. Същото се случи и с норвежците Royksopp /страхотна група/, когато откриваха за Basement Jaxx. Така че винаги има хора, които не ти се кефят, но ти свириш за онези които евентуално ще те харесат и така постепенно изграждаш собствена публика. Ако не си готов да посрещнеш някоя и друга бутилка, по-добре не свири на живо. Като цяло лайфовете в Лондон минаха доста добре за нас, а в Манчестър беше супер яко!
Avtora.com: За всички български фенове, това че сте избрани за съпорт на група от нивото на Пласибо в меката на музиката - UK , е голяма новина! Чувствате ли се по-различно след тези участия?
Насо - Различното е това, че вече видяхме какво е да свириш на такива легендарни места и с такава голяма група, видяхме истерията която група като Пласибо е способна да предизвика – още от обед пред залата имаше опашки от фенове. Екипът им се държа супер добре с нас и единствената им цел бе да ни помагат. Бяхме част от неща, които сме гледали преди само по ТВ. Иначе, ние и в България сме свирили на големи концерти - с Babyface Clan на концертите на Asian Dub Foundation и Stereo MC's (с тях свирихме и в Македония), с Imbeciles преди Ladytron и Пласибо, така че знаем каква е организацията на такива събития, т.е. това че имахме собствена гримьорна с кетъринг не беше нещо ново, по-скоро други неща. Иначе, сега аз съм по-надут, хахахаха!
Иво Стоядинов – Брикстън Академи е нещо велико, само сме сънували (като сме гледали на видео концерти на Faith no More), че някой ден ще свирим там! По-принцип за по- голяма част от английските групи, които свирят на клубната сцена, това е невъзможно да се случи. Ние сме от 5 месеца тук и трябваше да минем през много трудности, но в същото време ни се случват някои неща, които не се случват всеки ден. Много суперлативи излизат по наш адрес в БГ пресата, а това не ме кефи толкова, защото ние реално нищо не сме направили. Истината е ,че по принцип тук нямаш ли мениджър и букинг агент, нищо не можеш да постигнеш. За нас мога да кажа че живеем като истинска група, заедно в една къща - там репетираме, записваме, всичко. Интересно е да срещаш хора които много цениш! Например, знаеш че собственика на лейбъла ОLLА е легендарният китарист на Adam and the Ants – Марко Пирони, които е идол на Насо от дете, а сега ние се срещаме с него, гледаме филми в неговият луксозен арт апартамент на Baker Street, говориме си, обсъждаме . Марко е един от патроните на пънк движението от самото начало заедно със Sex Pistols и заедно с Адам Ант е продал 15 млн. копия. Продал е повече сингли в Англия от U2. Свирил е няколко коцерта с Nine Inch Niles. Ходиме в студиото на Стерео MС'c и мога да кажа, че Роб и Ник са най-яките пичове на света, специално бяха на концерта ни в Брикстън и Роб танцуваше в тълпата. Но като цяло искам да кажа, че трябва да се отдели повече внимание на български групи като Блуба Лу, които влизат в Earth компилацията на L.T.J. Bukem, защото ако това някои беше ни го казал преди 3 години, щяхме да му се смеем. Респект за тях. Avtora.com: Кое от шоутата беше по-добро - тези в Лондон или това в Манчестър?
Насо - И на двата концерта в Лондон имаше доста хора още от началото – почваш пред около 400-500 и по средата на “сета” ти вече има над 1000 души. Първата вечер в Брикстън мина доста добре за нас – в смисъл, че хората отпред ни аплодираха, а тези, които не ни се кефеха или не ги интересувахме, си стояха по-отзад. Втората вечер беше типичен Лондонски гиг и то типичен за Брикстън Академи – имаше няколко човека, които си ни псуваха през целия концерт, но и други, които ни се кефеха, както и такива, на които им бяхме безразлични, понеже те бяха дошли за Пласибо, а не за нас, хахаха! Тук трябва да се има предвид, че ние свириме доста по-различна музика от Пласибо (за разлика от втората съпорт банда, Калър Ъф Файър, които много приличат на тях) и не всеки техен фен би ни приел ако си пада само по групи, стилово подобни на любимците му. От нашия лейбъл бяха на мнение, че двата лайфа са минали добре и сме успели да се представим на ниво пред претенциозната Лондонска публика.
Иво - В Брикстън Академи дойде да ни гледа и Д-р Дас от Asian Dub Foundation, с който си говорихме час и половина след коцерта. Съпорта на тези хора ни дава сили да продължаваме напред.
Насо - Гига в Манчестер беше най-якият. Залата беше пълна още от началото, а тя побира към 3500. Там имахме най-положителна реакция на публиката. Това не означава че всичките 3500 са ни харесали, в никакъв случай. Но като цяло имаше много топлина от хората, а и самите Пласибо се изкефиха най-много на този гиг. Получихме поздравления и от някои хора от екипа им. Този концерт го имаме сниман на видео. Mежду другото скоро може да сложим нещо на нашия уебсайт (www.imbeciles.co.uk).
Avtora.com: Разкажете ни за клубните си участия - тези, преди гиговете с Пласибо.
Насо - Ами, първият беше в един клуб, “On The Rocks”, с още две групи, пред около 40-50 човека. Това беше нещо като “showcase” за нашия лейбъл – те харесваха записите ни, но искаха да ни видят и на живо, преди да подпишем, така че този лайф беше организиран с тази цел. Иначе най-готино беше в Woodies Club, Западен Лондон. Там свирихме на една много малка сцена, но пък стана як лайф.
Иво - Тук доста от клубовете от този тип, където свирят групи, с нищо не са по-добри от О!Шипка, примерно. Общо взето, няма голям интерес, всяка група си води приятелите и това е. Вече на по-голямата сцена, където свирят големите групи е друга работа, но да стигнеш до там е много трудно. Ние имахме шанса, както каза Браян Молко, да сме в точния момент на точното място. Между другото Б. Молко е невероятен пич, много жив и разговорчив и даде много интересни определения за музиката която правим.
Avtora.com: Какви са приликите и разликите между английската и българската публика?
Насо - В някои отношения публиката е еднаква. В Манчестер например имаше не по-малко ентусиазъм отколкото има в България на големите концерти. Лондон е по-различен случай. Тук всеки е много отворен, хахаха! Трудно можеш да ги впечатлиш, защото са виждали какво ли не и трябва доста да се поизпотиш докато се докажеш. Д-р Дас например каза, че за него Лондонската публика е най-отвратителната и претенциозна и той лично нямал особено желание да свири тук много често, защото навсякъде из Европа и света хората били по-готини. АДФ обаче отдавна са се доказали в Лондон и UK, а на нас тепърва ни предстои, така че сме готови и за лесни и за по-трудни моменти. В крайна сметка всеки намира своята публика рано или късно.
Avtora.com: Имат ли Имбесилс нови парчета, неизвестни на бъгарските фенове?
Насо - Да, и то доста. Ние в БГ не сме издавали нищо, така че според мен, всичките ни парчета са неизвестни, хахаха! Новите ни неща, обаче, са доста по-добри от предишните, както и би трябвало да бъде.
Иво - Имаме много нови неща като парчета. Повечето хора тук предпочитат новите ни неща, от лейбъла искат да записваме новите си парчета.
Avtora.com: Записи на кои български групи пускате в Лондон?
Насо - Това ще им го кажа на самите тях като се върна за малко в София през април. Иначе е супер, че Блуба Лу вече са официално артисти на Good Looking Records, те го заслужават. Да се надяваме, че и други ще имат подобен шанс.
Avtora.com: Успехът на Имбесилс означава ли, че Бейбифейс Клан са безвъзвратно минало?
Насо - Е, това никога не може да се каже. На мен от време на време ми е мъчно за БФКлан, защото с тази група имахме много добри моменти. Ние изградихме публиката си изцяло на базата на нашите концерти, а не благодарение на видеоклипове (имаме само два) и “участия” на плейбек по дискотеки. От един момент нататък стана модерно да харесваш БФКлан, но ние правехме яки лайф-ове много преди това. Вярно, пускаха ни доста по радио Тангра, но пък по радиа като БГ Радио и повечето други – никога или много рядко. Жалко е че накрая бяхме направили нечовешко яки парчета, но не можахме да ги изсвириме на нито един концерт, просто така се случи. Хубаво беше, че последният ни гиг в БГ (защото след него имаше още един, със Стерео МС’с в Скопие) беше онзи със Стерео МС’с, където получихме доста еуфоричен прием от голяма част от публиката, а хората на предните редове пееха “Strike” и т.н. Това е спомен, от които никoй не може да ни лиши, а тези, които ни отричат, трябваше просто да бъдат на този лайф или на двата ни концерта във Военния Клуб. Казвам го, защото комсомолците се опитваха да разпространяват лъжливото мнение, че едва ли не ние сме нямали публика. ФАКТ е, че доста от така-наречените “ъндърграунд” групи имаха и имат доста по-голяма публика от 90% от “поп звездите”, които нямат и пет самостоятелни концерта помежду им и трудно могат да кажат дали някои би си купил билет конкретно за да гледа тях. Иначе всеки е свирил на площадни сборни концерти. Ние, на Нова Година свирихме пред 15 000/20 000 души на Батенберг, но аз няма да ти кажа, че това е била “нашата публика” или пък “Копеле, събрахме 20 000 на площада”… Много бих искал пак да свириме с БФКлан и може би някой ден ще го направим, защото бяхме доста силна машина на живо. Засега обаче сме 100% съсредоточени върху Имбесилс. Иначе, искам да благодаря (без да звучи като тъпа реч на Оскар-ите) на всички, които подкрепяха БФКлан през годините. Специално за тях ще издадем нещо като LP с песни като “Страйк” и т.н. , които трябваше да бъдат в албума, последвал “Романтика”. Искам да благодаря и на хората, които свириха наши парчета в О! Шипка наскоро – Аrdenfeel, трогнати сме !!!
Avtora.com: Усещате ли някаква носталгия там - далеч от България и кое е нещото, което изобщо не ви липсва от българския т.нар. "шоу бизнес"?
Насо - Българският “шоу бизнес” ИЗОБЩО НЕ НИ ЛИПСВА, липсват ни приятелите ни – музикантите, а и не само. Затова се радвам, че аз ще се видя с всички тях на Cube Fest-а, на който ще се включа като част от Leepra De Luxe.
Иво - За носталгията какво да кажа, няма време за носталгия, но все пак семейството ми е в България, приятелката ми е в България, което си е проблем. Тук доста си говорим, когато видим в програмата на О!Шипка някои от нашите хора и много ни се иска да сме там.
Avtora.com: Какво предстои на Имбесилс от тук нататък?
Насо - В момента още миксираме двете песни, които записахме за сингли, работим с Pete Hoffman. Тук можете да видите неговата “биография”, доста е впечатляваща - http://www.orinoco.co.uk/content/hoffman.htm . Той ни даде някои добри идеи. Предстои ни да издадем 1-ия сингъл и да правиме концерти тук, в Лондон, за да го промотираме пред публиката и пресата. Непрекъснато правиме нови неща, в крайна сметка, затова сме тук.
Снимки: Десислава Цанкова
