Една от най-големите звезди в съвременната японска литература – Йоко Тавада – най-накрая е достъпна и на български език! Коя е тази авторка, толкова често сравнявана със световно обичания Харуки Мураками и всяка година предлагана от почитателите на японската литература за Нобеловата награда за литература?
Йоко Тавада е родена през 1960 г. в Токио; живее в Германия от 1980-те. Става известна с разнообразните си литературни произведения, характерни с хитри игри на думи и разтърсващи тълкувания на най-актуалните теми днес: значението на границите между нас, потенциалната опасност от прекомерната зависимост от ядрената енергия, мястото на жените в днешното общество– и много други. За нас е чест да представим тази любима наша нова авторка! Незабавно ѝ даваме думата с първия от петте въпроса от интервюто ни с нея.
Изток-Запад: Наистина ви благодарим за възможността да разговаряме с вас! Ето и първия ни въпрос: много хора в България обичат Япония и биха били много любопитни – и също толкова изненадани, – че от години живеете в Европа, и то в Берлин. Защо избрахте точно Берлин?
Йоко Тавада: Родена съм в Токио и там израснах. Родителите ми са следвали руска литература в университета и затова развих силен интерес към европейската литература. Реших да уча руска литература в университета „Васеда“ в Токио от 1978 до 1982 г. По време на една лятна ваканция пътувах през Русия до Европа с Транссибирската железница. Исках да уча в Русия, след като се дипломирам от „Васеда“, но по това време трудно чужденец можеше да учи в Съветския съюз. Възнамерявах да следвам във Варшавския университет, но политически страната беше нестабилна и така и не стана. След като завърших „Васеда“, станах стажант в книготърговска фирма в Хамбург с намерението да остана там две години. В Германия движението за опазване на околната среда беше много развито; хората често критикуваха капитализма; феминизмът бе актуална тема... пък и разходите за живот бяха ниски, лесно бе да се създават приятелства и имаше много интересни неща за правене. Понеже обучението в университета беше безплатно, реших да следвам немска литература и да работя почасово. По това време издадох стихосбирка. През 2006 г. се преместих от Хамбург в Берлин. След обединението на Германия Берлин стана международен град, в който се събираха музиканти, актьори и артисти от цял свят – с това ми привлече вниманието.
Каква неочаквана история! Нищо чудно, че Тавада пише творби и на родния си японски език, и на немски. Това ѝ дава двойна възможност да си поиграе с езика и думите, с които изгражда произведенията си. На немски Тавада смело използва сложната граматика на езика, за да подбира и понякога съставя нови думи, които да придадат точния смисъл, който тя иска да сподели. На японски пък Тавада е особено чувствителна към съставните части на йероглифите и често умело се възползва от допълнителния смисъл, който радикалите на йероглифите придават на цялостното значение на думите. В разказа „Необятният Идатен“ ще намерите отличен пример как Тавада разгражда езика на съставните му части. Надяваме се да оцените високо как нашата отлична преводачка Мартина Неделчева и неповторимият редактор Дарин Тенев отразиха тази игра на думи в българския превод.
Вторият въпрос е за тази толкова отличителна нейна характеристика:
И-З: Една от най-привлекателните черти на творчеството ви е езикът ви – характерните игри на думи и употреба на йероглифи. В трилогията ви „Разпръснати по Земята“, „Загатнати от звездите“ и „Островите на Слънцето“ (която в известен смисъл може да смята за продължение на „Пратеникът“) главната героиня Хируко си измисля уникален език, наречен панска. Какво мислите за връзката между японския и другите езици – дори тези, които не са измислени още?
ЙТ: Според мен чрез измислените езици може да се разширят възможностите на съвременния японския език. Докато пишех трилогията, се запитах: „Ако наистина го имаше този език панска и се преведеше на японски, как ли щеше да се промени японският?“ С тази мисъл наум пишех думите на Хируко. Японският език се е развил чрез контакта на японците с китайския още в древни времена и допълнително през периода Мейджи чрез превода от западни езици, особено на холандски думи и руски романи. Разговорният език и младежкият жаргон също допринасят за развитието на езика, но освен тях други стимули са досег с непозната литература, нови тълкувания на класически японски творби и превод от измислени езици.
Можете да чуете какво казва Тавада за особено интересен за нея проблем: границите и какво те означават за нас – в интервю на немски език (с български субтитри, най-долу):
В гореспоменатата трилогия една от основните теми е именно границите, които сме поставили помежду си – и как с модернизацията, глобализма и развитието на човечеството тези граници понякога стават все по-незабележими, понякога са пък непреодолима пречка. Впрочем тя не разглежда границите за пръв път тук – това е една от най-често развитите от нея теми в творчеството ѝ досега и особено много се вижда в по-ранните ѝ разкази, в които тя описва пътешествия –от Япония към Европа („Където започва Европа“ / Wo Europa anfängt) или между европейски държави. Тук е мястото за един по-забавен въпрос – за границите не само в пространството, но и във времето.
И-З: Ако можехте да живеете в което и да е време и място, кога и къде бихте искали да бъдете?
ЙТ: Интересен въпрос! Може би Берлин през 20-те години на миналия век… Но тогава бих искала да изчезна, преди нацистите да дойдат на власт. Също би било интересно да се родя във Византийската империя през XI век – но само ако се родя с висок социален статус, имам гарантирана свобода, не ми се налага да ходя на война и мога да се посветя на образованието си. И Гърция от преди Христа също би бил добър избор. Но и ми е много интересно какво ще стане в бъдещето, така че бих искала да видя света ни след сто години.
Може би си спомняте голямото японско земетресение в района Тохоку през 2011 г., станало известно и като „тройното бедствие“: на 11 март 2011 г. земетресение в северноизточна Япония с магнитуд от 9,1 по скалата на Рихтер предизвиква огромно цунами, което довежда до непредвидена авария в атомна централа близо до град Фукушима – бедствие, от което Япония се възстановява до ден днешен. Аварията във Фукушима възроди движението против атомната енергия и припомни за пагубните последици от двете атомни бомби в Хирошима и Нагасаки през 1945 г. Това събитие вдъхнови много автори да се обърнат към темата за атомната енергия – и за потенциалното дистопично бъдеще, което може една още по-тежка авария да създаде. Именно тази тема е една от основните в „Пратеникът“.
Но какво може да очакваме от авторката оттук насам?
И-З: Може да се каже, че 2011 година е повратна в творчеството ви. Имате ли нова фокусна точка, която бихте искали да развиете допълнително в творбите си в бъдеще?
ЙТ: Темата, върху която работя в момента, е материализмът, но в нов смисъл. Мислим си, че общо взето живеем, за да осъществим любовта и идеалите си, но в действителност използваме бойлера, за да си вземем горещ душ, като се събудим сутрин, после използваме кафемашината, за да пием кафе, ядем храната, която хладилникът охлажда за нас, и се качваме в метрото, за да отидем на работа. Ако тези уреди и машини се повредят една след друга, този живот ще спре. Работата на мнозина се състои в боравене с числа по компютърните екрани, но и немалко вероятно смятат, че тези числа нямат никаква стойност за човешкото сърце и живот. А след това избираме измежду предлаганото в супермаркета, купуваме го на цената, определена от магазина, после ходим до фитнеса, за да влезем във форма. Също така изхвърляме много боклук всеки ден. Целият ни живот е изграден и зависи от материални неща, определени от икономическата ни активност, но въпреки това мечтаем за нещо съвсем различно.
Нямаме търпение да видим с какви творби Тавада ще продължи да ни очарова в бъдещето!
За край си позволихме да попитаме авторката ни за нашата родина. Ето какво ни разказа тя за преживяванията си в България.
И-З: Миналата година стихосбирката ви „Антитрева“ беше преведена от немски и издадена за пръв път на български, а сега ще бъде издаден в превод от японски и сборникът ви „Пратеникът“. Имате ли впечатления от България?
ЙТ: Посещавала съм България три пъти. София е пълна с руини и сгради от различни епохи и сърцето ми туптеше от вълнение, докато се разхождах; един триизмерен град с богата история от разнообразни епохи. Ако се спъна в паветата, може да падна в невидима дупка: дали ще се приземя в тракийско селище, или ще се изгубя в Османската империя, или ще попадна в социалистическата ера? Този град раздвижи въображението ми по всевъзможни начини. България е родното място на кирилицата и преди, като пътувах често до Съветския съюз, си я представях като страна, подобна на Русия; после осъзнах, че всъщност има неочаквани съседи като Гърция и Турция и в географски смисъл е разположена на място с голям потенциал и много възможности. В София бях поканена в дома на родителите на една българка, моя приятелка, която живее в Берлин, и бях много топло посрещната. Храната беше много вкусна!
Какво невероятно описание на нашата уникална столица! Надяваме се някой ден да можем да посрещнем Йоко Тавада отново в красивата ни родина.
Първият превод на български език на едни от най-известните и обичани сборници с разкази на Йоко Тавада, „Пратеникът“, може да поръчате онлайн от сайта на изд. „Изток-Запад“ или да намерите в повечето книжарници.
„Пратеникът“, Йоко Тавада
Безпрецедентен шедьовър за дистопичното бъдеще на Япония след природно бедствие, причинено от човешка намеса
Петте произведения в този сборник използват общата нишка на природни бедствия, за да представят различни лица на една сюрреалистична Япония. „Пратеникът“ ни въвежда в Япония, вече преминала през огромно бедствие, оставило страната изолирана от света – без чужди думи, автомобили, техника и интернет. Възрастните са здрави и кипят от енергия, въпреки че са столетници, а децата са болни, крехки и немощни. Йоширо се тревожи за слабия си правнук Мумей, който е предопределен да напусне Япония като пратеник в чужбина с надеждата, че ще донесе светлина в този апокалиптичен свят. Разказ за връзката между поколенията, за търсенето на човешкото, за живота, обичта и пътя напред сред всеобщ дистопичен упадък.
Другите четири произведения ни водят по подобни пътеки. В „Необятният Идатен“ Ичико Хигашида тръгва на уроци по икебана след смъртта на съпруга си и среща необикновената Тен. Двете се изправят срещу земетресения и пожари, докато езикът и съзнанието им се разпада. Дали любовта ще преодолее всички несгоди? „Островът на безсмъртието“ представя апокалиптичния свят на „Пратеникът“, но този път чрез очите на жена, която живее в чужбина и проследява краха на японското общество. В „Отвъдният бряг“ японците решават да избягат в Китай след ядрена авария, а политикът Седе се опитва да изплете поредната схема, с която да уреди живота си – независимо на каква цена. Пиесата „Вавилон за животните“ представя промените в света от гледна точка на животните. След огромно наводнение, при което хората загиват, Кучето, Котката, Катерицата, Заека, Мечката и Лисицата обсъждат постройката, същността и целта на Вавилонската кула.
