В последните месеци на 2010 година Христо Мутафчиев изкара най-тежкия период в живота си. На 26 октомври, популярният български актьор получи инсулт в Поморие, докато се снимаше в новия български филм "Миграцията на паламуда".
След спешна транспортация до София, той претърпя животоспасяваща операция в "Св. Иван Рилски", а след това в разстояние на месеци се възстановяваше в университетската болница "Св. Наум". Докато беше там, заедно с носителката на "Аскеер" Яна Борисова създадоха книгата "Да бъдеш Христо Мутафчиев", която той самият определя като "упътване на оцеляване в страшното през личния разказ на някого, който го е преживял".
Днес Мутафчиев говори спокойно за дните, в които и сам не знаеше колко още му остава на този свят.
"Искам да разкажа моята история, за да могат всички, изпаднали в подобно положение да знаят, че не е толкова страшно. Страшно е само, ако не разбираш какво ти се е случило и какво да правиш, защото тогава можеш наистина да се изгубиш. Не съм мислил, че може да ми се случи нещо подобно, но стана, така че вече опознах и тази територия.
Затова ще се опитам да начертая карта за придвижване през тези блата", разкрива актьорът.
Христо Мутафчиев не крие и, че свързва комата най-вече с цветове. Просто защото е преживял сам усещането "да се върнеш от онзи свят".
"Помня, че в началото всичко около мен стана червено, яркочервено. После започна да потъмнява все повече и премина в пурпурно и във все по-тъмно. После дойде синьото. Беше ми приятно, аз обичам синьо, защото ме успокоява.
След това и то започна да потъмнява и да ми става все по-студено - както, когато плуваш в морето, и колкото по-дълбоко е, толкова повече охладнява водата. А цветът вече почти черен.
И малко преди да почернее съвсем, изведнъж нещо се случи и ме заля ярка светлина. Представи си, че си в абсолютно тъмна стая и някой рязко отвори врата, през която нахлува лъч. Ослепително, яркожълто - тогава си отворих очите и се върнах", завършва Мутафчиев.
Днес Христо Мутафчиев все пак е категоричен, че е имал късмет. Защото се е върнал жив и здрав от онзи трап, от който не всички се измъкват.
