Петроварадин – урок по фортификация:
Незнайно защо, пишещите тези редове бяха останали с измамното впечатление, че сцените на фестивала ще са една до друга, а крепостта Петроварадин е китно пост-готическо местенце, с тук-там зъбер и подвижен мост.
Е, повече от потресени ще да сме били, когато с тъпа болка в краката установихме, че това си е един истински учебник по фортификация.
Името на този каменен монстер, строен между 1692-ра и 1780-та, е смесица от сръбски, унгарски и турски и в превод значи, приблизително, „Градът от камък, силен като вярата”. Викали му още „Гибралтар на Дунава’, а в случая беше гордо увенчан с огромни плакати „State of EXIT”. Оказва се, че проектираното от Сербастиян Вобан чудо приютява куп ателиета, Нови-садската Академия на Изкуствата, хотел, градския музей, някакви исторически архиви...и седемнадесетте сцени на фестивала. Под крепостта имало и обширни катакомби и само можем да благодарим на организаторите, че не бяха натикали още някоя сцена там.
Да, иначе, комбинацията от барокови сгради, редути, равелини, барикади, оръдейни каземати, казарми, ровове, насипи, каменни стени и каквито още фортификационни истории се сетите, предлагат перфектна акустика, живописни гледки и … ъъъ, ужасна умора за краката... Още повече, когато всичко е покрито с едър, ръбест чакъл и изпотъпкана, разкаляна трева. Но пък не пречи да се озовеш навръх каменно укрепление, което защитава поредния завой на Дунава и ти дава усещането, че имаш видимост към половин Сърбия. Яка крепост, за в бъдеще ще си знаем и преките пътища.
Публиката на Exit:
Публиката на най-големия балкански фестивал беше, съвсем разбираемо, основно сръбска. Прибавете към това и всички екс-югославски републики, плюс Македония – ще ви стане ясно, че великата Титова федерация с все тертипите си на поведение, липсата на езикови бариери и пословичната си любов към консумация на алкохол в ОБИЛНИ количества, беше представена в целия си блясък. Умножи сега по официално-обявеното число 130 000. Прибави коефициент 1.5 „премълчани по разни причини”. Резулатът води до потресаващи заплахи спрямо опорно-двигателния ти апарат и има пълните шансове да те превърне в пациент на някои от местата, където лекуват специфична патология с имена като „клаустрофобия”, „агорафобия” и съвсем уместната „ксенофобия”.
Разбери сега, никой от пишещите няма нищо против публиката на фестивала – те бяха щастливи по своя си начин. Но, оказа се, те имат против всеки изпречил се: цялата си телесна маса, мускулите, костите, течностите и гласовите си струни.
Имай предвид, че скоро хипотетичният Речник на Живия Сръбски Език ще премести думата „Извинете” в раздел „архаизми”. Сиреч – забрави някой да го употреби, след като е минал през пръстите на краката ти и лявата ти ръка. Три пъти.
Верни на емпиричния си подход към изводите, с реален риск за костите и сухожилията си, пишещите тези редове откриха, че любимото местно съотношение публика/повърхност е 15 души на квадратен метър. Единствената причина 16-ти да не присъства в съответното пространство е, че той, междувременно, повръща, пикае, или се нуждае от спешна медицинска помощ, защото някой му е сцепил главата.
Да не забравим, всички гореспоменати, поставени в ужасно тясно място, каквото е поредният тунел под поредната стена към поредната интересна сцена, биват осенени от неистовото желание да демонстрират пълния обем на гласовите си възможности – т.е. реват, колкото сила имат.
Е, представителите на почти всички други европейски държави, плюс официално обявените като присъстващи новозелоандци, американци, австралийци, афганистанци (и камбоджанци със сигурност, няма начин – бел. Авт.), по същото време тръпнат в атавистичен ужас и се притискат към стените, пък дано ги отмине.
Е, така или иначе, забавлението беше всеобщо, а освен няколко смръщени погледа, никакви по-неприятни последици не сме засвидетелствали.
„Пушачите” на Exit:
Е, те, като навсякъде, бяха много. За щастие поправката към член 354 б в нашия Наказателен Кодекс там не важи, а и на артистите май им е позволено повече.
Повече от нормално е на концерта на Уейлърс да се напушиш само заради дима от околните... ако не ти натикат някой джойнт в устата. Пък и въпроса „Ризле???” (демек „хартийки” покрай известната марка), беше повсеместен. Впрочем, изявено сценично пушачество беше забелязано от страна на такива звезди като Би Риъл от Сайпръс Хил, единият МС на Фоур Хироу, колоритните роудита на Уейлърс, както и всички представители на Джамейкън Реге сцената.
„Странни изяви” по сцените:
Джамейкън Руутс сцената – или кой ли не мина от там. Или, с други думи, резидентите там по различно време се радваха на компанията на Нене Чери и МСто й, МС Дайнъмайт и компания и, въобще, всички, които бяха привлечени от неизчерпаемата енергия и емоция на Ямайските реге и рага. Вода „Вода” - следващият победител в категорията „пекидж дизайн”:
Длъжни сме да споменем продукта на основния спонсор на фестивала – чети, това е един истински символ на съчетанието от добри идеи, добър дизайн и добър маркетинг.
Първо, някой се е сетил да регистрира „Вода” като търговска марка. Та, когато си поръчаш „Една вода „Вода””, става интересно.
Второ, квадратните бутилки за минерална вода не са от вчера. Но в съчетание с добро лого, добър печат и...хм, не знам още какво, впечатлението е много добро.
Трето – летен фестивал без минерална вода? А когато бутилката й си е направо „collectible item” – за продажби ли си говорим още?
За фестивалите тук:
Време е вече някой в България да се сети, че е възможно такъв фестивал да се превърне в успешен бизнес. За сведение, основните спонсори на EXIT, освен новосадската община са местни марки бира, минерална вода и енергийна напитка. Приходите от билети са покрили повече от половината от разходите.
За фестивалите там:
Определено е добре, че подобен фестивал все пак се случва близо до България, след като не се случва тук. Добре е, също, че и тук се намират хора , които предоставят възможността да се посетят подобни събития – билети за фестивала се продаваха и в София, а имаше организирана и специална екскурзия, която сама по себе си също беше приятно преживяване. Въпреки някои неволи, посещението на тазгодишния EXIT, където видяхме толкова много интересни групи, DJ-и, срещнахме нови хора, нови приятели и научихме повече за една съседна култура, е преживяване, което ще остане добър спомен за цял живот. За Avtora.com, кореспонденти бяха: Нася Грудева, С.К.
Снимки: Avtora.com
