Ерол (Уикеда): "Нищо не може да ни спре да правим музика!"

Pinterest LinkedIn +

Ден преди старта на съвместното национално турне на Уикеда и Artery се срещаме с Ерол.

Той няма домашен и мобилен телефон, нито Skype, нито Facebook за сметка на супер бавен интернет.

И е точно толкова трудно да го откриеш, колкото е лесно да отидеш на негов концерт.

И двете си заслужават...

Елена Пенева: Супер трудно е да те открие човек... Как си, какво правиш напоследък?

Ерол: Ами напоследък започнах работа като общ работник. 10 години след началото се наложи да се върна малко назад. Но аз обичам да правя нещо с ръцете си.

Някак в главата ми тази история с музиката е била малко несериозна и винаги съм очаквал, че ще дойде моментът, в който ще трябва да взема живота сериозно в ръце, както се казва в стихотворенията.

.: В България сякаш никой не приема изкуството като сериозно занимание...

Ерол: Ами да, да. Това е малко народопсихологическа черта – музикант къща не храни и преклонената глава сабя не я сече...

Дълбоко са залегнали у хората тези неща и дори у мен са така – да правиш музика, да рисуваш картини, да си актьор – все несериозни работи някак. Циркаджийско и клоунско е все едно.

Но пък никъде не е лесно да се занимаваш с музика. Много нерви, голяма конкуренция и малка гаранция за успех.


Снимка: Avtora.com

.: Моля те, кажи, че бусът с инструментите ви тия дни е добре пазен (вече два пъти дни преди турне крадат буса с инструментите и озвучаването на групата)...

Ерол: Ха-ха да, само дето вече нямаме бус. Движим се с колата на една приятелка. Но пък сега сме повече хора, даже на турнетата пътуваме с две коли. Хората уволняват, ние назначаваме и пак сме 6 човека, имаме отново брас секция...

.: Кои са новите членове?

Ерол: Те са новите стари – Сандо и Сашко. Свирехме с тях до преди 2 години, след това почнахме проект с пианист. Сега сме пак всички заедно и хората много се радват. Иначе те са си същите шматки..

.: Напоследък свирите адски често – това не е ли рисковано за българска група?

Ерол: Да, наистина в София доста сме зачестили напоследък. От една страна не е много хубаво, но пък от друга е яко, защото така или иначе няма възможност за кой знае колко големи турнета в България.

Ние сме в малка държава и не можеш да си позволиш да правиш турне на 3 години. А не можем да бъдем група само на думи – една група е такава, само ако свири на живо. Затова и постоянно имаме концерти.

.: А защо тогава от толкова дълго няма нов материал?

Ерол: То това е следствие от другото. Работим над някакви неща от 1-2 години, но може би от това свирене на живо не ни остава време да седнем, да се съберем и да творим. Постоянно сме заедно и може би трябва да си починем един от друг, за да се роди нещо.

Сега като се замисля имаме 100-150 концерта годишно. Това значи, че през ден имаме концерт и с цялото пътуване идва момент, в който нямаме какво да си кажем, камо ли да седнем и да измислим песен...


Снимка: Avtora.com

.: Тоест няма нищо общо с това, че издаването на албум в момента не е особено рентабилно, защото музиката не се продава...

Ерол: Не. Аз лично мисля, че това, че не се купуват в момента физически копия на дискове и се тегли от интернет, не е причина да спреш да правиш музика. То винаги можеш да си намериш причина да спреш, но ако имаш какво да кажеш, ще го правиш въпреки всичко.

Спомням си когато започнахме преди 10 години, съвсем не се купуваше. Даже по клубовете се свиреха само кавъри. По радиата не се въртеше българска авторска рок-музика. В някои отношения беше много по-зле положението, когато започвахме.

Тогава това не ни спря да правим музика. Сега също не може да ни спре.

.: Носят се слухове, че за всички години, в които „Боби“ се върти из медиите, сте взели 700 лева...

Ерол: Да, аз като автор. Цялата банда - под 1500 лева. А то звучеше на всеки 7 мин в София. Тая сума даже не е само за тази песен, а за цялата ни музика.

Сега напоследък, когато почнахме да излизаме в чужбина, разбрахме колко се плаща там на минута ротация...

И аз малко се ядосах за момент... но после си казах, че няма смисъл да се ядосваш за неща, които не можеш да промениш...

.: В същото време в музиката ви има много бунт и недоволство. Това промени ли се в последните години?

Ерол: Не, но вече гледаме на нещата по-спокойно. Не съм от хората, които ще мрънкат срещу дупките и се радвам, че сме били толкова много в чужбина.

Защото там разбрахме нещо важно – да, на запад няма толкова дупки, но ясно се вижда, че навсякъде има проблеми. Вече не съм от хората, които само мрънкат и се оплакват, нито пък от тези, които ще направят митинг срещу дупките.

Гледам на живота по-трезво и се опитвам да правя нещата, които харесвам, без излишна драма.


Снимка: Avtora.com


.: Каква е публиката ви в момента – 10 години след началото? 

Ерол: Ами тя се смени може би поне 3 пъти...

.: Това е точно третото ти интервю за Avtora.com  - правени са през 3 години. Сигурно има нещо общо...

Ерол: Да, сигурно. Може да има някакви такива етапи. Първата вълна, която идваше в началото, я срещнахме преди 3-4 години като почнахме да излизаме в Германия и Европа – оказа се, че много от тях са заминали.

След тях дойде една друга вълна  - в периода на О, Шипка! – едно друго поколение, което в момента е 27-28 годишно. Сега има едни 17-18 годишни. Онзи ден свирихме във Враца пред едни такива деца. И те си поръчваха песни от втория ни албум, който е излязъл, когато са били 7-8- годишни...

Няма как тия хора да са зарибени по нашата музика от медиите, радиото и нещо такова. Нямам представа как е станало. И си дадох сметка, че това, което сме направили, има някаква стойност.

.: Много от музикантите говорят против интернет, но сега в очите на точно тези 17-18 годишни тези приказки ги правят да изглеждат просто алчни...

Ерол: За мен интернет по-скоро има положително влияние върху цялостното развитие на музиката. Ние доста свирим навън и сме си говорили с много западни групи, които разсъждават също като мен.

Печалбите на дискове намаляха, но предимно за големите компании, които навремето правеха милиони и даваха трохи на артистите. Самите групи обаче спечелиха, защото в момента не е необходимо да имаш мейджър зад гърба си, за да правиш музика. Това допреди няколко години беше почти невъзможно.

И сега се наблюдава тенденция, в която групите сами се продуцират, пускат музиката си за свободен даунлоуд и печелят от свирене на живо. На нашите концерти хората идват, защото музиката ни е достъпна в интернет. Сега няма натиск от пиар и продуцент.

Сега пускаш това, което си записал и само след няколко часа разбираш дали става – има адски бърза обратна връзка и представа за нещата, които правиш.


Снимка: Avtora.com

.: В същото време дори по-известни групи, като Clawfinger например, бяха принудени да започнат нова работа, за да могат да живеят. Музиката вече не е достатъчна...

Ерол: Ами да, но пък ние няколко пъти свирихме с една банда – Fishbone и бях учуден как те се оправят. Те стартираха с групи като Red Hot Chilly Peppers и Rage Against the Machine, но по една или друга причина така и не успяха да влязат във вълната на алтернативните банди по MTV.

Обаче сега, 20 години по-късно, постоянно имат концерти и успяват да живеят от музика. Вярно, не свирят пред 50 000 човека, но това в един момент и няма толкова голямо значение...

Те не спират да правят това, което обичат.

.: Вие много пътувате – има ли цел, към която Уикеда върви?

Ерол: Сега ще бъде много яко турнето с Artery. През лятото се очертава турне в Холандия, Чехия и Германия.

Аз не вярвам в конкретни мечти и цели. Искам да напиша още по-хубава песен, още по-хубав албум. Искам всеки следващ концерт да е по-добър от предишния.

Искам да направя нещо, което не съм правил досега. Ако имаш ясна идея за това, което правиш, което харесваш и което те прави щастлив, нещата се нареждат от само себе си.

Затова – предстои ни каквото дойде!

Автор: Елена Пенева, peneva at avtora.com

Сподели.