Жанр: Екшън от трето лице Година: 2013 Разработва: High Moon Studios Издава: Activision Платформа: PC | Xbox 360 | PS3
Като цяло индустрията, занимаваща се с видеоигри, не я бива много в адаптациите – било то на оригинални литературни произведения, филми или дори комикси.
Макар че тук-там ще срещнете наистина впечатляващи примери като Batman: Arkham City/Asylum и Chronicles of Riddick, те често са по-скоро потвърждение, отколкото опровержение на това правило.
С новото си заглавие High Moon Studios (които доскоро се занимаваха с игралните адаптации на култовата кино серия Transformers на Майкъл Бей) сякаш са се опитали едновременно да направят и двете, а резултатът е едно от най-противоречивите гейм заглавия, базирани на мотиви от култов Marvel комикс.
Deadpool започва безкрайно свежо – с куп дебилни, но забавни смешки от типа на: главният герой звъни на Нолън Норт (актьора, който го озвучава, а между другото дал гласа си и на култовия Нейтън Дрейк от фантастичната Uncharted серия) и се бъзика грубо с него; получава "achievement" (постижение) за това, че не прави нищо и "нарежда" Райън Рейнълдс, изиграл (уви, твърде слабо) оригиналния комиксов персонаж във филма Wolverine.
За съжаление, играта бързо губи набраната първоначално скорост и само след броени минути се превръща в доста посредствен (на моменти скучен) екшън от трето лице, комбиниращ не особено предизвикателни меле битки с още по-малко предизвикателни престрелки.
От там нататък до края си Deadpool продължава в ритъма на тексаски валс (стъпка напред, две назад и три встрани), като периодично радва с откровено шантави моменти като например възможността да полетите насам-натам, яхнали огромен робот, участие в ексцентричен карнавал с маски, в които героят трябва да носи пиратска шапка, за да не го разпознаят, и епизодични появи на култови (и добре познати) герои от X-Men вселената, основната роля на които е да служат като мишена за грубиянските шегички на Deadpool.
Тези, трябва да признаем, забавни (но твърде малко и твърде кратки) моменти обаче не спасяват играта от потъване в блатото на посредствеността и в крайна сметка дори дебелашките майтапи на главния герой се изчерпват и започват повече да дразнят, отколкото да развличат.
За щастие, Deadpool не е чак толкова дълга, че да започне да дразни нетърпимо, така че соловата кампания свършва точно преди да е станала наистина досадна.
В крайна сметка играта на High Moon предлага умерено забавление, което вероятно ще допадне най-вече на запалените фенове на X-Men и Deadpool в частност, а всички останали вероятно ще остави да се чудят защо първите толкова й се кефят.
