Във времена, когато изкуственият интелект може да измести човешкия, удостояван с награди учен предлага напълно нов поглед върху това, което ни прави хора, и обзор на присъщите на нашия вид способности.
Има редки моменти в историята, когато правим избори, които необратимо и завинаги променят света и нашия живот; живеем в един от тях.
Учени, инженери и философи предупреждават, че без коренен поврат в мисленето ни сме на път да станем последното поколение „чисти хора“. В рамките на едно поколение ще станем хибриден вид със синтетични тела, изкуствен интелект и компютърни чипове, определящи как да мислим, да обичаме и здравословно да се приспособяваме към условията на постоянно променящия се свят. По този начин ще загубим и способността си за емоция, съпричастие, близост и прошка – точно тези качества, които ценим и ни правят човеци.
Въпросът, пред който се изправяме, е: достатъчно ли обичаме себе си, за да запазим дара на човешкото? Отговорът ни е следствие на начина, по който сме научени да мислим.
Книгата е завладяващо пътешествие към себепознанието, което ще ни отпрати отвъд конвенционалното мислене, когато става въпрос за нашия произход, нашите ограничения и – най-важното – за способностите ни и необикновения потенциал, който те ще направят възможен.
Грег Брейдън е петкратен автор на бестселъри на „Ню Йорк Таймс“, учен и пионер на зараждащата се парадигма, обединяваща наука, социална политика и човешки потенциал.
От 1979 до 1991 г. Грег Брейдън работи като специалист по решаване на кризисни проблеми за компании от списъка на Форчън 500, между които „Мартин Мариета“ (сега „Локхийд Мартин“), където работи като старши дизайнер на компютърни системи, и „Сиско Системс“, където през 1991 г. става първият мениджър по технически операции. И днес той продължава да решава проблеми, а изследванията му водят до откриването през 2003 г. на разумната информация, кодирана в човешкия геном, а през 2010 г. до приложението на фракталното време за предсказване на бъдещи събития въз основа на минали случки.
Работата на Грег Брейдън е довела до появата на 17 филма и 12 награждавани книги, публикувани на над 40 езика, а през 2020 г. той беше номиниран за престижната награда „Темпълтън“, учредена от сър Джон Темпълтън в чест на „изключителни личности, посветили талантите си за разширяване на нашата представа за предназначението на човека и висшата реалност“.
Той е представил своите открития в 34 държави на шест континента и е бил канен да говори пред Организацията на обединените нации, компании от списъка на Форчън 500 и въоръжените сили на САЩ.
Личен уебсайт: Greggbraden.com
Официален Youtube канал: https://www.youtube.com/channel/UC1s4h_N2io3pEoF84id1a-Q
***
НАБЛЮДАВАНО СРЕЩУ ВЪОБРАЖЕМО: МОЗЪКЪТ НЕ ПОЗНАВА РАЗЛИКА
Сканирания на мозъка, документиращи експеримент, проведен в престижния институт „Салк“ в Ла Хоя, Калифорния, публикуван през 2007 г., илюстрират начините, по които се активират нашите огледални неврони. Този експеримент се състои в използване на технология за сканиране, за да се документира активността на огледалните неврони в мозъка на един човек, докато той изпълнява три различни задачи. Първият ред на сканирането показва частите на мозъка, които са активирани при простото действие, когато човекът посяга да вдигне определен предмет. Не е изненадващо, че частите на мозъка, които са „светнали“, са били местата, обикновено свързани с функциите изпъване на ръката и отваряне на дланта за хващане на физически предмет.
Във втората част на експеримента тестваният субект не е посягал физически към нищо. Вместо това той просто е наблюдавал друг човек, който всъщност е извършвал вдигането. Вторият ред на сканирането разкрива силата и загадъчността на огледалните неврони. Той показва, че в мозъка на субектa са светели същите места, сякаш действително са извършвали повдигането. Въпреки че интензивността на дейността е била леко намалена, на практика мозъкът на субектa се е държал така, сякаш човекът е имал реално преживяване.
Третият ред на сканирането е мястото, където стават очевидни най-дълбоките, най-противоречивите и може би придаващите ни най-голяма сила последици от работата на огледалните неврони върху нашия живот. Тук субектът нито протяга физически ръка към обекта, нито наблюдава как някой друг го прави. В тази трета част на експеримента субектът просто визуализира себе си в акт на посягане към обекта. В съзнанието си той вижда себе си – представя си се – как протяга ръка към даден обект.
Както видяхме по-рано, макар степента на възбуждане в мозъка да е донякъде намалена в сравнение с акта на физическото извършване на действието, очевидно мозъкът реагира на въображаемото преживяване така, сякаш преживява реален жив опит. Това е частта от експеримента, която отваря вратата към по-несигурните, но потенциално най-многообещаващите негови последици.
Преживяването, при което използваме въображението си, за да визуализираме някакво действие пред мисления си поглед, предизвиква подобна реакция в мозъка ни и освобождава същите химикали в тялото ни, сякаш действително преживяваме този опит. Именно затова начинът, по който се виждаме в света – начинът, по който се визуализираме както съзнателно, така и подсъзнателно – е толкова важен за нашето здраве и благополучие.
Тялото създава здравето, физическата форма и жизнеността, които го програмираме да създава посредством нашия образ за самите себе си. А възприятията за себе си, с които ежедневно „храним“ огледалните си неврони, са мощна част от програмирането.
ЧИСТО ЧОВЕШКА ИСТИНА 39
Начинът, по който виждаме себе си в своето въображение, задейства огледалните ни неврони, които подават на тялото ни сигнал с информация, подкрепяща образа, който имаме за себе си.
Жизненоважните системи на тялото, включително ендокринната и имунната система, реагират адаптивно на сигналите от огледалните неврони. Те произвеждат химията в тялото, която съответства и поддържа условията, които сме наблюдавали (представяли сме си) в съзнанието си.
Като имаме предвид експеримента на института „Салк“ и подобни експерименти, какво би означавало за нас да се виждаме като цялостни, съвършени и здрави? И какви са последиците от това да превърнем този вид визуализация в постоянна практика, ден след ден, като поддържаме това виждане като част от един съзнателен ритуал за жизненост и изцеление?
Отговорът е ясен. Ако мозъкът не прави разлика между действително преживени, наблюдавани и въображаеми преживявания, тогава способността ни да задържаме в съзнанието си образ на самите себе си като здрави същества, напълно подготвени и дееспособни във всяко едно отношение, ще задейства нашите огледални неврони да реагират по съответния начин. И точно това са показали изследванията.
В миналото ефектът от визуализацията се е приписвал на това, което днес познаваме като плацебо ефект. Обикновено разглеждаме това явление като тайнствен, положителен резултат от здравословна криза, който традиционната медицина може да отдаде единствено на вярата на пациента в собствената му способност за изцеление, в лечението или в лицето, което се грижи за него.
Имайки предвид тези открития, моят въпрос към вас е: С какво захранвате огледалните си неврони? Какви са образите на самите себе си, които създавате, пазите и върху които се фокусирате ден след ден, година след година? Фокусирате ли се върху нещата, които най-малко харесвате в себе си, като например появата на нови бръчки, слой телесни мазнини, скорошен дефект, или пазите такъв образ на самите себе си, където сте в оптималното състояние на жизненост и здраве, които желаете?
Тези въпроси нямат „правилни“ или „грешни“ отговори, но вашите отговори могат да ви помогнат да разберете защо животът и тялото ви функционират по начина, по който го правят. Те могат също така да ви дадат разбиранията, от които се нуждаете, за да направите положителни промени, когато решите.Книгата „Чисто човешки“, от Грег Брейдън, можете да закупите чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
