За книгата
Глобализацията отменя бъдещето. Тя изисква идването на постчовеците, конституира един постсвят, който се състои от симулакри и виртуални конструкции. На мястото на трансценденталния субект идва изчислителният център, матрицата, суперкомпютърът. Времето се заменя с „двойници“ – на миналото, настоящето и бъдещето. Двойникът на миналото е лъжлив спомен, продукт на изкуственото въздействие върху историческата памет. Блокажът на трансценденталния субект позволява миналото да се смени така, както се сменя видеокасета в уредба. В обществото се поставя алтернативна версия и така се осъществява подмяната на миналото.
Променяйки обаче миналото, ние директно променяме бъдещето. Ако е извършено съединение на две несъвместими в миналото писти, в бъдещето ще се разпространят отзвуци от вече новото химерично обединение. Бъдещето започва да блокира, семантиката на времето се размива, раздвоява се, утроява се.
С настоящето е по-сложно: за да бъде премахнато, трябва не просто да се блокира трансценденталната субективност, тя трябва да бъде ликвидирана. Това е възможно само при прехода от човека към постчовека. Работата по дешифрирането на генома, експериментите с клонирането, усъвършенстването на киборгите и роботите се правят именно в тази посока. Необходимо е да се селектира порода същества, лишени от субективно измерение, за които екзистенциалното измерение е недостъпно. Може да се симулира не само съзнанието, но също и подсъзнанието. В такъв случай настоящето ще изчезне, също както то не съществува за нечовешките същества – зверовете, машините, тревите, камъните.
За автора
Александър Дугин е руски философ, политолог, социолог и публицист. Старообредец, Александър Дугин е ръководител на Центъра за консервативни изследвания и основател на Международното евроазийско движение в Русия. Дугин е идеолог на неоевразийството – течение в руския консерватизъм, което призовава към създаване на свят с повече полюси, обединяване на евразийското пространство (Русия, Европа и Близкият Изток) в противовес на англосаксонските страни (САЩ и Канада, Великобритания и Ирландия, Австралия и Нова Зеландия). Според него Западът е загубил духовността си за сметка на стопанското благоденствие, а руската култура е противовес на такъв тип устройство. Дугин споделя и идеята, че Русия трябва да играе ролята на Трети Рим. Според него руската култура е по-тясно обвързана с евразийската степ и традициите на туранските народи (тюрки), а също и вижда естествена близост между Русия и ислямските страни.
Откъс
Днес се създава впечатлението, че политиката в света е приключила – най-малкото тази, която познаваме. Либерализмът упорито водеше война със своите политически врагове, които предлагаха алтернативни рецепти – с консерватизма, монархизма, традиционализма, фашизма, социализма, комунизма и най-накрая, малко преди края на ХХ век, ги победи всичките. Логично би било да се предположи, че политиката ще стане либерална, а след като се озоват в периферията ѝ, всичките ѝ противници ще започнат да преосмислят стратегиите и да формират нов фронт: периферията срещу центъра (Ален дьо Беноа). Но в началото на ХХI век всичко започва да се развива по друг сценарий.
Либерализмът, който винаги е държал на минимализацията на политическото, след своята победа реши изобщо да отмени политиката. Възможно е причината за това да е нежеланието да допусне формирането на дясна алтернатива или пък изчерпването на политическия дневен ред поради отсъствието на врагове, които според Карл Шмит са необходими за адекватното конституиране на политическа позиция. Във всеки случай либерализмът насочи нещата към приключване на политиката. При това самият той също се промени – като премина от нивото на идеите, на политическите програми и декларации към нивото на вещите, навлизайки в самата плът на социалната реалност, която стана либерална, но не политически, а по битов, „естествен“ начин. В резултат на този обрат на историята всичките политически идеологии, които бурно враждуваха една с друга в продължение на последните столетия, загубиха своята актуалност. Консерватизмът, фашизмът и комунизмът, а също така и техните допълнителни разновидности загубиха, а либерализмът, след като победи, незабавно мутира в бит, потребителство, индивидуализъм, постмодернистки стил на фрагментирано субполитическо битие. Политиката стана биополитика, премести се на индивидуално и субиндивидуално ниво. Излиза, че от сцената са слезли не само загубилите битката политически идеологии, а самата политика като такава, в това число и либералната. Именно затова буксува формирането на алтернативи. Тези, които не са съгласни с либерализма, се озоваха в сложна ситуация: врагът, който победи, се разтвори и изчезна; и сега борбата се води с въздуха. Как да се занимаваш с политика, когато политика няма?
Изходът е само един: да се откажем от класическите политически теории – от победените и победилите – и да напрегнем въображението си, да вникнем в реалностите на новия глобален свят, да дешифрираме коректно предизвикателствата на постмодернизма и да създадем нещо ново – отвъд политическите битки на ХIХ и ХХ век. Такъв подход представлява поканата за разработка на Четвъртата политическа теория – отвъд комунизма, фашизма и либерализма.
За да пристъпим към разработката на тази Четвъртата политическа теория, е необходимо:
- да преосмислим дълбинната структура на възникващото пред очите ни глобално общество;
- да дешифрираме коректно парадигмата на постмодернизма;
- да се научим да опонираме не на политическата идея, програма или стратегия, а на „обективното“ състояние на нещата, на самата тъкан на аполитичното фрактурализирано (пост)общество;
- най-накрая, да изградим автономен политически модел, който предлага път и проект в света на задънените улици и безкрайното рециклиране на едно и също (постистория по Ж. Бодрияр).
Книгата "Четвъртият път" от Александър Дугин, можете да закупите с 20% намаление от сайта на Издателство Изток - Запад!
