Borderlands 2

Google+ Pinterest LinkedIn +

Жанр: Екшън RPG Година: 2012 Разработва: Gearbox Software Издава: 2K Games Платформа: PC | Xbox 360 | PlayStation 3

"Още от същото!" - колко десетки (а може би стотици да са вече, не броим) игри през последните години се придържат плътно към тази сигурна формула? И колко пъти геймъри и гейм журналисти са роптали срещу липсата на креативни рискове и следването на удобно утъпкани пътеки, които тя вещае?

Уви, пазарът сочи, че колкото и много клишета да ражда този дизайнерски подход, той е склонен да се връща отново и отново за "още от същото" и явно нищо няма да го промени – поне не скоро.

Понякога обаче, когато зад това "още" се крие едно дяволски добро и пристрастяващо "също", човек сякаш е склонен да прости дори най-черните, клиширани грехове на една или друга игра.

Borderlands 2 е точно такава игра. Защото макар да не предлага нищо супер революционно спрямо оригинала си, тя за кой ли път ще ви отвори широко вратите към мистичната Пандора и неспирния поток от плячка, които се крият там – толкова добре познати от предната част.

Да, Borderlands 2 не променя почти нищо от силните страни на оригиналната игра – престрелките в нея са все така многобройни и брутални, а изобилието от оръжия, модификации за тях, гранати, скилове и муниции е дори още по-впечатляващо.

Иначе казано – Gearbox добре са пресметнали залога си и вместо да се заловят да поправят нещата, които така или иначе не бяха счупени в култовата игра, са добавили няколко отлични нови щрихи, с които картината на Borderlands вече е не само пълна, но и достойна за определението "истински гейм шедьовър".

Плячката – в цялото й еклектично, умопомрачително разнообразие, отново е фокусът на геймплея. Негов основен двигател и ключов елемент.

Благодарение на това Borderlands 2 предлага не по-малко силен и пристрастяващ наркотичен ефект от оригинала си, напротив. Понеже в тази част оръжията вече могат и да се модифицират допълнително, манията по издирване на следващото най-добро пушкало е още по-голяма.

Това, което Gearbox определено са променили и в което видимо са инвестирали повече усилия, е основната сюжетна линия, която този път не "отбива номера" по джонкармаковски (да се чете като фабулата в порнофилм – не че я няма, но определено не е най-същественото).

Този път Borderlands предлага интересна и увлекателна история, която е директно продължение на събитията в предната част.

Новост са и четирите достъпни за игра персонажи, които макар да приличат на класовете от оригинала, предлагат доста нови опции и умения, които със сигурност ще ви се сторят интересни.

Новият Брик например (Gunzerker) пак може да стреля с две оръжия едновременно, но в Borderlands 2 той не е ограничен само до по-леките автоматични и полуавтоматични пистолети, а може да използва кажи-речи всяко друго пуцало по този начин – в това число и най-тежките базуки и гранатомети.

Всеки от класовете, разбира се, има силни и слаби страни и това най-добре проличава в страхотния кооперативен режим, в който различните герои се допълват чудесно. В него враговете са по-корави и добре организирани, но и плячката е по-богата, а купонът е на висота, тъй като ще играете в компанията на приятелите си.

По отношение на сюжета Borderlands 2 запазва и една от най-силните страни на оригинала – уникално яките странични куестове. Ако сте играли някой от допълнителните модули (разширения), които Gearbox пуснаха за предната част (Claptrap Revolution или Secret Armory of General Knoxx например), едва ли е нужно да ви правим допълнителна реклама именно на този аспект на играта.

Доста забавна е и новата Badass Ranking система, която включва нещо като вътрешна класация за постижения (achievements) – примерно най-голям брой хедшоти с конкретно оръжие, най-много намерени тайни сандъци с плячка и прочее занимателни неща.

Визията си е все същата – уникална, издържана в стила на ръчно рисувана анимация, но с леки подобрения.

Накратко, Borderlands 2 е сред най-добрите примери за "още от същото" – особено когато "същото" поначало си е брутално добро.


Сподели.