Alien: Isolation – сами срещу ужаса

Google+ Pinterest LinkedIn +

Платформи: PC, PS3, PS4, Xbox 360, Xbox One Жанр: сървайвъл хорър Производител: Creative Assembly Издател: SEGA

Онези от вас, които са гледали "Пришълецът" (а ако не сте, то е крайно време да поправите тази грешка), знаят какво се случва с "Ностромо" и Елън Рипли (в ролята - неукротимата Сигърни Уийвър). За нейната млада дъщеря Аманда обаче съдбата на екипажа и собствената й майка е загадка. Ето защо, когато получава възможност да разплете историята, младата жена не се колебае нито миг. Така пътят й я отвежда на почти изоставената космическа станция "Севастопол", където Аманда може би наистина ще научи какво се е случило.



Преди да получи отговорите на напиращите в главата й въпроси обаче, тя има значително по-непосредствен проблем, с който трябва да се справи и той се манифестира под формата на огромно чудовище, дебнещо из коридорите на станцията. Добре дошли в "Севастопол"! Добре дошли в Alien: Isolation!

Докато сюжетът на играта звучи повече от вълнуващо, момчетата от Creative Assembly са имали доста по-голям проблем с това да го превърнат в интересна видеоигра. Основното доказателство за това е крайно разтегливото понятие за време, с което се сблъсквате, щом пуснете играта. Най-малко един час трябва да мине, за да ви загатне играта за емоцията и напрежението, които Alien: Isolation наистина е способна да внесе в душата ви.



Лошото е, че тази тромавост почва буквално от самото начало и геймплеят така и не се отърсва напълно от нея. Прекалено голяма част от времето ви на "Севастопол" е прекарано в придвижване от точка А до точка Б, после от Б до В и обратно до А. Направете това, върнете се, направете онова, върнете се пак в изходна позиция. Поемете дъх и повторете. Не помага и това, че средата, в която се лутате, не е особено интересна и повечето ви задачи са свързани с това как да откриете пътя напред и през коя шахта да се промушите.

А това наистина е жалко, защото зад тази мудност се крие една наистина добра сървайвъл хорър игра. Alien: Isolation не пропуска нито за миг да ви напомня, че главната роля в играта е поверена на крехка жена. Не чуплива, защото, подобно на майка си, Аманда е кораво момиче, което не се паникьосва, когато види първия си труп или когато зърне следи от лигите на Пришълеца по пода, но тя не е и някой командос, който да си проправя път с огън и меч. И пушка-помпа и друг футуристичен арсенал.



Всъщност по отношение на оръжията играта е изключително пестелива и постоянно ви напомня, че вие трябва да се пазите и да се криете и че всеки ход трябва да бъде добре премерен. Играта е на котка и мишка или, по-скоро, на младо момиче и космическо чудовище. И залозите не са в полза на момичето.

Така в Alien: Isolation всяко тъмно пространство е съюзник, но и потенциална опасност. Шкафчето или шахтата осигуряват подслон, но само временно. Когато не успее да ви открие, чудовището побеснява и започва да блъска яростно наоколо в опит да ви накара да издадете звук или направите нещо, което не трябва. Не можете да му избягате, не можете и да го убиете. И едва към края на играта ще можете поне временно да го отблъснете.

Когато умрете, играта ви връща до последното място, където ръчно сте записали прогреса си, затова винаги трябва да внимавате за местата, където става това. Пришълецът обожава да застава между вас и заветната станция, където може да се запишете. За щастие, техните места са ясно маркирани на картата, но маневреността и предпазливостта, необходими да ги достигнете, си зависят изцяло от вас.



В играта на надлъгване се включват и малкото оцелели обитатели на "Севастопол". Някои от тях са добронамерени към Аманда, но повечето виждат в нея поредния пришълец, макар и не толкова страшен на външен вид. Тях спокойно може да използвате за примамка или разсейване на чудовището – не е много хуманно, но когато си затворен в станция, запратена на края на познатата галактика, мисълта за ближния не е на челно място в списъка с приоритетите.

Освен хората, в опита си да излъжете Пришълеца ще ви помогнат и някои джаджи като гранати, мини, фойерверки и др., които може или да откриете из "Севастопол", или да си изработите сами, ако притежавате достатъчно части. Интересно е, че чудовището се адаптира добре към тях – първия път, когато го замерите със сигнална ракета, то ще побегне, но скоро разбира, че така не може да му навредите и просто ги пренебрегва.



Всичко това създава наистина страхотно усещане, подплатено с чудесната ретро sci-fi атмосфера, създадена в играта. Alien: Isolation прилича на интерактивна сцена от оригиналния филм от края на 70-те години и визията е безупречна.

Жалко е, че играта се проточва твърде дълго във времето и че силните моменти са разделени от скитане по картата и безсмислени задачи. Когато работи, Alien: Isolation е безупречна – автентична, стряскаща, депресираща. Аманда не е боец, това не е екшън и дори дребната крачка трябва да се обмисли добре. Ако искате обаче да стигнете до същината на това неподправено усещане, че сте въвлечени в борба за оцеляване, ще трябва да се въоръжите с много търпение, с чиято помощ да отсеете пълнежа.

Сподели.