Също толкова проникновено, колкото и „Шест достъпни урока“ на Ричард Файнман, това разширяващо ума гмуркане в загадката на съзнанието ще ни даде нов поглед към природата на Аза, свободната воля и сетивното преживяване. Какво представлява съзнанието? Как възниква то? И защо съществува? Приемаме за даденост възприятията си за света. Но самото съществуване на съзнанието повдига дълбоки въпроси: каква е причината определена съвкупност от материя във вселената да има съзнание? Как бихме могли да разсъждаваме научно върху този въпрос? И защо е необходимо да го правим?
В тази забележително достъпна книга Анака Харис ни представя развиващи се определения, концепции и научни открития, които разширяват ограниченото ни разбиране за съзнанието. Къде се намира и какво го поражда? Възможно ли е да е илюзия, или е всеобщо свойство на цялата материя, както твърди панпсихизмът? Преди да се опитаме да разберем какво е съзнанието, трябва да разрешим въпроса как да го определим, а в епохата на изкуствения интелект – и да дадем отговор на въпроса кой или какво може да го има.
„Загадката съзнание“ предлага ярки и предизвикателни аргументи, които променят представите ни за съзнанието, като ни позволяват да разсъждаваме свободно по темата – ако действително това е възможно.
Анака Харис е автор на бестселъра на „Ню Йорк Таймс“ „Загадката съзнание“ („CONSCIOUS: A Brief Guide to the Fundamental Mystery of the Mind“; HarperCollins, юни 2019 г.). Тя е редактор и консултант на трудове на автори в областта на невронауката и физиката. Автор е на детската книга „Удивление“ („I Wonder“), съавтор на Сузан Кайзер Грийнланд на „Игри със задания за осъзнатост“ („Mindful Games Activity Cards“) и доброволен учител по осъзнатост в организацията „Inner Kids“.
Анака Харис: „Тази книга има за цел да разклати общоразпространените възгледи, които имаме за света, в който живеем. Някои факти са толкова съществени и контраинтуитивни (материята се състои предимно от празно пространство; Земята е въртяща се сфера в една от милиардите слънчеви системи в нашата галактика; микроскопични организми са причината за редица заболявания; и така нататък), че е необходимо да си ги припомняме отново и отново, докато най-накрая не проникнат в нашето общество и не станат основа на начина ни на мислене. Фундаменталната загадъчност на съзнанието – тема, затрудняваща както философите, така и учените – има своето специално място сред тези факти. С написването на тази книга исках да предам въодушевлението си от откриването на това колко изненадващо всъщност е съзнанието.
Преди да зададем каквито и да било въпроси относно съзнанието, първо трябва да определим какво точно имаме предвид под съзнание. Хората използват тази дума по множество различни начини – например за да опишат състояние на будност, чувство за собствена идентичност или способността за себерефлексия. Но когато е необходимо да се съсредоточим върху загадъчното качество, отразяващо същността на въпроса какво е съзнанието, е важно да стесним понятието до онова, което го отличава. Най-основното определение за съзнание е дадено от философа Томас Нейджъл в популярното му есе „Какво е да си прилеп?“ (What Is It Like to Be a Bat?) и това е смисълът, с който използвам това понятие в настоящата книга. Тълкуването, което Нейджъл прави, е следното:
Един организъм е съзнателен, ако има такова нещо като да бъдеш този организъм.
Иначе казано, съзнанието е това, което се има предвид, когато говорим за каквото и да е преживяване в най-базисната му форма. Дали е нещо като преживяване това да сме в настоящия момент? Вероятно отговорът ви е „да“. Дали е нещо като да бъдем стола, върху който в момента седим? Отговорът ви (най-вероятно) би бил също толкова категорично отрицателен. Тъкмо тази простичка разлика – дали е налице някакво преживяване, или не, която всички ние можем да използваме като отправна точка, е онова, което имам предвид под думата „съзнание“. Дали е нещо като това да бъдеш песъчинка, бактерия, дъб, червей, мравка, мишка, куче? Отговорът ще се променя, но ще бъде положителен, а голямата загадка се крие в това защо „светлините на съзнанието се включват“ за някои купчини материя във Вселената, а за други не.
Можем дори да се запитаме следното: в кой момент от развитието на човешкото същество съзнанието проблясва и започва да съществува? Да си представим един човешки бластоцист, който е само на няколко дни и се състои от едва двестатина клетки. Допускаме предположението, че навярно да представляваш тази микроскопична съвкупност от клетки не е свързано с никакво преживяване. Но с времето тези клетки се умножават и постепенно стават човешко бебе с човешки мозък, което е способно да улавя промените в светлината и да разпознава гласа на своята майка, дори още докато е в утробата ѝ. И за разлика от един компютър, който също може да засича наличието на светлина и да разпознава гласове, това възприемане е придружено от преживяването за светлина и за звук. В който и да е момент от развитието на бебешкия мозък интуицията ви казва: „Добре, сега вече има някакво преживяване“ – там се крие загадката на прехода към поява на съзнание. По отношение на съзнанието, отначало няма нищо, а след това изведнъж по вълшебен начин, в точния момент... има нещо. Колкото и минимално да е това първоначално нещо, очевидно преживяването запалва искрата в неодушевената материя, материализирайки се от тъмнината.
В крайна сметка едно бебе е съставено от миниатюрни частици, неразличими от онези, носещи се около Слънцето. Частиците, които съставляват вашето тяло, някога в миналото са били съставни части на безброй звезди в нашата Вселена. Пътували са милиарди години, за да се приземят тук – в тази конкретна конфигурация, която сте вие – и в момента четат тази книга. Представете си, че проследявате живота на тези частици от първата им поява във време-пространството до самия момент, в който те се подреждат по такъв начин, че да започнат да преживяват нещо.
Философът Ребека Голдстийн обрисува един кристално ясен и духовит портрет на тази загадка:
Разбира се, съзнанието е свързано с материята – как би могло да бъде иначе, след като ние сме материя, – но все пак фактът, че някои парчета материя имат вътрешен живот... се отличава от всички останали свойства на материята, с които сме имали досег, камо ли от тези, за които разполагаме с обяснения на какво се дължат. Законите на движещата се материя могат да произведат това, всичко това? Изведнъж материята се събужда и съзерцава света?
Моментът, в който материята става съзнателна, изглежда поне толкова загадъчен колкото момента, в който материята и енергията започват първоначалното си съществуване. Загадката за съзнанието си съперничи с една от най-големите главоблъсканици, върху които някога се е съсредоточавала човешката мисъл: как е възможно нещо да се появи от нищото? По същия начин: как усещането за преживяване възниква от една несъзнателна материя? Австралийският философ Дейвид Чалмърс съвсем уместно нарича това „трудния въпрос“ за съзнанието. За разлика от „лесните въпроси“, касаещи обяснението на животинското поведение или разбирането кои процеси в мозъка пораждат кои функции, трудният въпрос се крие в разбирането защо някои от тези физически процеси изобщо са свързани с някакъв вид преживяване. Защо определени съвкупности от материя изведнъж придобиват съзнание?“
Книгата „Загадката съзнание. Кратък наръчник за разгадаване на начина, по който работи умът“, от Анака Харис, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
