Жанр: Racing/Third Person Action
Година: 2009
Произв./Изд: Tigon Studios/Midway/UbiSoft
Платформа: PS3 | X360 | PC
За играта:
След участието си в The Chronicles of Riddick: Escape from Butcher Bay – може би най-добре пренесената в света на гейминга филмова вселена – популярният екшън герой Вин Дийзъл влиза в ролята на нов виртуален персонаж. The Wheelman е продукт, чието име циркулираше от доста време в игралните среди. При това проектът беше очакван доста нетърпеливо. Вин е доказал, че може да изгражда непоклатимо присъствие дори и само благодарение на специфичния си глас – много хора твърдят, че в Escape from Butcher Bay е направил по-добра роля отколкото в двата филма за Ридик, а и в добавка актьорът е доста запален геймър, има собствена компания за игри (Tigon Studios) и следи с доста критично око проектите, в които участва. Проблемите, които в крайна сметка застигнаха обещаващия The Wheelman обаче се оказаха изцяло финансови – играта трябваше да се появи в каталога на закъсалите го Midway, но в крайна сметка беше поета от UbiSoft, които теглиха една бърза полировка на вече направеното и пуснаха на пазара едно определено недовършено заглавие.
Историята те поставя в ролята на Майлоу, сръчен шофьор, работещ под прикритие за тайнствена правителствена агенция. Целта му е да се инфилтрира в няколко престъпни групировки в Барселона и да направи... нещо. Достолепното присъствие на виртуалния Вин Дийзъл по никой начин не успява да прикрие простичкият факт, че сюжетът е някаква ужасяваща каша от интриги и предателства, които играчът трудно ще успее да проследи дори при най-добро желание. Както много добре знаем, благодарение на титаничния Resident Evil, дори и най-плоската история би могла да бъде поднесена по виртуозен начин, ако поне режисурата на кътсцените е на ниво, но случаят определено не е такъв.
Визия и звук:
Графично нещата са посредствени – особено на ниво ефекти при сблъсък и експлозии, които – нека припомня – са общо-взето фундамента на геймплея. На The Wheelman му липсва деструктивното съвършенство на игри от типа на Burnout Paradise и играта определено страда от това. Иначе виртуалният Вин изглежда сравнително адекватно, но досадните кътсцени, така и не ни позволяват да го видим в пълния му блясък.
На ниво звук обаче нещата са доста добри. Гласът на Дийзъл определено успява да прикове вниманието, каквито и глупости да са му написали сценаристите, а саундтракът е на върхово ниво.
Геймплей:
The Wheelman е сериозно вдъхновен от Driver серията, но определено е доста по-разчупен геймплейно. Улиците на Барселона са на твое разположение, за да изпълниш тридесетината сюжетни мисии, плюс многобройните странични такива. Основната ти задача е – както подсказва заглавието – да шофираш, но в името на Grand Theft Auto традициите почти винаги ще можеш да слезеш от повереното ти превозно средство, за да потичаш пеша и да постреляш на воля. Самото шофиране е приятно аркадно и предлага немалка доза адреналин, а управлението на колите (налични са около 50 различни вида, включително мотори и дори камиони) е изключително удобно и интуитивно и позволява изпълнението на всякакви луди каскади, като например кадансово завъртане на 180 градуса и каране на заден, докато Майло стреля по преследвачите си. За съжаление мисиите са доста еднообразни, а в добавка – често е зле обяснено какво трябва да направиш, което превръща част от тях във фиеста от проби и грешки, докато в крайна сметка напипаш идеята. Във всеки случай, въпреки няколкото ефектни изпълнения на The Wheelman липсва каквото и да било усещане за оригиналност. Както вече споменах, ако си играл някоя от Driver общо-взето си наясно какво да очакваш. Страничните мисии, отключващи се в хода на действието, също могат да бъдат директно сравнени с познати заглавия – Hot Potato ще допадне на феновете на Crazy Taxi, Rampage е деструктивна надпревара в стилистиката на Burnout, а Fugitive е надбягване с полицията, напомнящо за Need for Speed игрите, включващи закачки със силите на реда.
Плюсове:
-Вин Дийзъл.
-Силен саундтрак.
-Адекватно управление на превозните средства плюс някои наистина ефектни изпълнения.
-Виртуалната Барселона е колоритна и пъстра, въпреки че според запознати това в играта нямало много общо с реалния град.
Минуси:
-Липса на полировка. Очевидно е, че в един момент парите просто са свършили и играта е пусната на пазара в недовършен вид.
-Посредствена визия.
-Прекалено еднообразни мисии.
-Кошмарна история, която напълно опропастява колоритното присъствие на Вин Дийзъл.
